Дипломатическата мисия на Църквата за мира по света

Излезте от себе си, за да известявате Евангелието във всяко кътче на света. Този призив отправи папа Франциск към апостолическите нунции, които участваха на утринната литургия в параклиса на религиозния дом Санта Марта във Ватикана, по повод Юбилея на папските предствители. Папата благодари за тяхната готовност да подновяват  своята мисията в различни страни с радост и ентусиазъм.

Когато пристигне в нова страна нунцият трябва да извърши още едно „излизане“: да излезе от себе си, за да опознае, да диалогира и изучава културата и начина на мислене в новата среда“, посочи папа Франциск. Дори когато трябва да участва в скучни понякога  срещи, той трябва да „сее“ доброто семе на Благата вест.

За някои, вашата служба може да изглежда  „прекалено административна“, която може да извърши и един мирянин, отбеляза папата. Вие сте в светска среда, но без да се влияете от нея. В тази среда вие срещата хората такива каквито са, изслушвайте ги, диалогирайте с тях ... това също е излизане от себе си, за да се разберат хората. Исус казва, че сеячът засява зърното и след това си почива, защото Бог се грижи то да  покълне и израсте. Също и нунцият трябва да излезе от себе си и се насочи към Господ, пред дарохранителницата,  в молитва и обожание. Нунцият обожава само Онзи, който помага за израстването и дава живот.

Франциск синтезира трите „излизания“ на един папски представител: физическо – да приготви куфарите за един номадски живот; културно – да научи новата култура и език и духовно – чрез молитвата и обожанието. Това са трите начина за служение към Исус Христос и към Църквата, обобщи папа Бергольо, за което Църквата ви благодари.

“Почетният нунций се моли повече и трябва да се моли повече за братята по света“, отбеляза Франциск Но също и действащият нунций не трябва да забравя да обожава Евхаристията, за да може Господаря да помогне за израстването на засятото“.

Накрая папата благодари на нунциите споделяйки: „Много често, сутрин, се възхищавам на вашите доклади. Нека господ Господ ви дари благодатта винаги да спазвате редовно тези три излизания от себе си“. Предлагаме пълния превод на папското послание:

1 Служете с жертвоготовност, като скромни пратеници

Блажен Павел VI, в реформата на дипломатическата служба на Светия престол, пише: "Дейността на папския представител е преди всичко ценно служение на епископите, свещениците, богопосветените и всички местни католици, които намират в него подкрепа и защита, доколкото той представлява един по-висш авторитет, който е от полза за всички. Неговата мисия не се припокрива с упражняването на епископските правомощия, нито ги замества или им пречи, но ги зачита, насърчава и подкрепя с братски и внимателен съвет "(Апостолическо писмо Sollicitudo omnium ecclesiarum: ААС 61 [1969 ], 476).

В работата си, вие сте призовани да донесете на всеки любящата грижа на този, който представяте, като се превърнете така, в онзи, който предлага опора и защита, който е готов да подкрепи а не само да коригира, който е готов да слуша, преди да вземе решение, да направите първата стъпка към премахване на напрежението и да насърчава разбирателство и помирение.

Без смирение нито едно служение не възможно или ползотворно. Смирението на нунция минава през любовта към страната и Църквата, на които е призован да служи. Минава през ведрото отношение да бъде там, където папата е поискал от него и със сърце нeобременено от очакването за следващата дестинация. Да бъде там изцяло, с неразделени ум и сърце; готов да сподели богатствата, които носи със себе си, но и да получи това, което все още не притежават.

Да, необходимо е да се оценят, сравнят и открият възможните ограничения по църковния път, в културата, религиозността, в социалния и политически живот, за формирането и предаването на точната представа за ситуацията. Да вижда, анализира и докладва са глаголи от съществено значение, но не са достатъчни в живота на нунция. Необходимо е също така да служи, да среща, да слуша, да диалогира, да споделя, да предложи и да работи заедно, защото това показва искрена любов, съчувствие и съпричастност с населението и местната църква. Това, което католиците, но и гражданското общество като цяло, искат и трябва да видят е, че в страната им, нунция се чувства добре, като у дома си, свободен и щастлив да установява конструктивни отношения, да споделя конкретното ежедневие (храна, език, обичаи), да изразява мнения и впечатления с голямо уважение и чувство за близост, да съпътства с поглед, спомагащ израстването.

Не е достатъчно да се сочат с пръст или да се атакуват тези, които не мислят като нас. Това е мизернa тактика в днешните политически и културни войни, но не може да бъде методът на Църквата. Нашият поглед трябва да бъде обширен и дълбок. Формирането на съвестта е главният ни дълг на милосърдие, и това изисква деликатност и постоянство в изпълнениеето му.

Разбира сe и днес е актуална заплахата от вълка, който отвлича и атакува стадото отвън, обърква го, разстройва го, разсейва го и го унищожава. Вълкът има винаги същите черти: неразбирателство, враждебност, злоба, преследване, отстраняване на истината, съпротива на доброто, затваряне за любовта, необяснима културна враждебност, недоверие ... Вие сте добре запознати с опасностите и капаните на тези вълци. Мисля, за християните на изток, чието яростното преследване, със съучастничесткото мълчание на мнозина, изглежда има за цел тяхното изкореняване.

Не се съветвайте с наивността на агнетата, но с великодушието на гълъбите и с проницателността и благоразумието на мъдрия и верен слуга. Добре е да държите очите си отворени, за да сте наясно от къде идва враждебността и да различите възможните начини за борба с причините и и за справяне с клопките и. Не изпадайте в изкушението да се оплакватe и самосъжаляватe, да не ставaтe жертви на критиците си, на тези които ви подбуждат и понякога охулват. Използвайте най-добрите си качества, за да предадете в душата на Църквите на които служите, радостта и силата на Блаженствата, провъзгласени от Исус (вж Мт 5:11).

Бъдете готови и щастливи да прекарате (и понякога дори да загубите) време с епископи, свещеници, богопосветени, енории, културни и социални институции, защото в крайна сметка в това се "състои работа" на нунция. При тези случаи, се създават условия за научаване, слушане, за предаване на послания, запознаване с проблеми и ситуации от личнo или църковно управленско естество, които трябва да бъдат разгледани и решени. Нищо не улеснява разпознаването и възможното им коригиране от близостта, достъпността и братството. Вашата дейност не е бюрократична стратегия за събиране на информация и манипулиране на действителността или хората, но отношение, което подобава на човек, който е не просто дипломат от кариерата или знак на загрижеността на свети Петровия наследник, но също пастир, надарен с вътрешната способност да свидетелства за Исус Христос. Преодолейтe логиката на бюрокрацията, която често може да сложи ръка на работата ви, коато я преврнe в затворена, безразлична и непроницаема.

Седалището на Апостолическата нунциатура е действително “Дом на папата”, не само за неговия традиционен ежегоден празник, но като постоянно място, където цялото църковно тяло може да намери подкрепа и съвети, а обществените власти отправна точка, не само за дипломатическата служба, но за конкретния и уникален характер на Папската дипломация. Бдете, така че нунциатурата никога да не се превърне в убежище на "приятели и приятели на приятели". Бягайте от клюки и кариеристи.

Вашите отношения с гражданското обществото се вдъхновяват от Евангелския образ на Добрия пастир, способен да познава и представлява нуждите, потребностите и състоянието на стадото, особено, когато единствените критерии, които ги определят са презрение, несигурност и празнина. Не се страхувайте да стигнете до сложни и трудни граници, защото сте пастири, за които доброто на хората наистина има значение.

В огромната задача да гарантирате свободата на Църквата в лицето на всякакви форми на власт, които искат да заглушат истината, не се заблуждавайте, че тази свобода е единствено в резултат на споразумения, договори и дипломатически преговори, колкото и перфектни и успешни да са те. Църквата ще бъде свободна, само ако нейните институции успеят да работят за "провъзгласяването на Евангелието на всички, навсякъде, във всички случаи, без отлагане, без отхвърляне и без страх" (Апостолическо насърчение Evangelii gaudium, 23), но също ако се прояви като истински знак на противопоставяне на временните моди, отричането на евангелската истина и лесното удобство, които често тормозят пастирите и стадото им.

Не забравяйте, че представлявате свети Петър, скалата, която оцелява на прилива на идеологии, на редуцирането на Словото за удобство, на раболепието към властимащите в този преминаващ свят. Затова не се въвличайте в политически интриги или идеологически битки, тъй като дълговечността на Църквата не се основава на съгласието със салоните или площадите, но на лоялност към своя Господ, който, за разлика от лисиците и птиците, които имат леговище или гнездо, няма къде да подслони главата си (Мт 8:18-22).

Църквата-невеста не може да положи главата си другаде, освен върху пронизаната гърд на Младоженеца. От там извира истинската и сила, тази на Милосърдието. Нямаме право да лишим света от това богатство, което никой друг не може да даде, включително форумите на двустранни и много странни дипломатически действия и големите хоризонти на международния дебат. Това осъзнаване ни насърчава към диалог с всички и в много случаи, ни прави пророчески глас на маргинализираните за тяхната вяра и етническата, икономическата, социалната или културната им принадлежност: "За да стане викът им наш и заедно да можем да счупим бариерата на безразличие, която често цари пълновластно, криейки лицемерието и егоизма (Була Misericordiae vultus, 15).

2 Придружавайте Църквите със сърцето на пастири

Многообразието и сложността на проблемите с които се сблъсквате в ежедневието, не трябва да отвличат вниманието ви от сърцето на вашата апостолска мисия, която се състои в съпровождането на Църквите с очите на папата, който са тези на Христос, Добрият Пастир.

За да съпровождаш, трябва да се движиш. Безжизнената хартия на писма и доклади не е достатъчна. Не е достатъчно да се научават неща от слухове. Трябва да видите на място как се разпространява доброто семе на Евангелието. Не чакайте хората да дойдат при вас, за да изложат проблемите си или търсейки отговор на въпросите си. Посетете епархиите, религиозните институти, енориите, семинариите, за да разберете как Божия народ живее, мисли и търси. Бъдете истински знак на Църквата, "излизаща от себе си" и "полева болница", търсете как най-добре да живеете измеренията на местната Църква, на страната и институцията, чрез която сте изпратени. Запознат съм с големия обем на работа, която ви очаква, но не позволявайте това да задуши душата ви на щедри пастири и ближни. Точно тази близост сега е изключително важно условие за плодовитостта на Църквата. Хората имат нужда да бъдат съпътствани. Те имат нужда от ръка на рамото си, за да не загубят пътя и да не се обезсърчават.

Придружавайте епископите, поддържайте най-добрите им сили и инициативи. Помогнете им да се справят с предизвикателствата и да намерят решенията, които не са в ръководствата, а са резултат на упорито изстрадано решение. Насърчавайте всяко усилие в подготовката на духовенството. Дълбочината е основно предизвикателство за Църквата: дълбочината на вярата, на придържането към Христос, на християнския живот, на последователството и ученичеството. Не са достатъчни неясни приоритети и теоретични пасторални програми. Трябва да се съсредоточите върху реалността на присъствието, на компанията, на близостта.

Еднa моя дълбока грижа се отнася до подбора на бъдещи епископи. Говорейки пред Конгрегацията за епископите, преди известно време, очертах профила на пастирите, които считам за необходими за Църквата днес: истински свидетели на Възкръсналия, а не изпълнители на програми; епископи, които се молят, запознати с нещата във " висините", но не подтиснати от тежестта на "низините"; епископи, способни да застанат с "търпение", пред Бог, за да придобият свободата да не предават поверената им керигмата; епископи пастири, а не принцове или функционери.

В сложната задача да открием в Църквата онези, които Бог вече е белязал в сърцето да ръководят Неговия народ, значителна част се пада на вас. Вие сте първите, които трябва да се огледатe наоколо, за да намерите къде се крият подобните на малкия Давид (срв 1 Цар 16.11-13): има ги, Бог не допуска липса !

Трябва да се движим, за да ги търсим. Търсете със сърцето на Бог, а не с рутината на ловци на глави. Погледът, с който трябва да търсите, критериите за оценка, чертите на търсеният облик не могат да бъде диктувани от суетни намерения, с които смятаме, че можем да планираме Църквата за която мечтаем от бюрата си. Затова, трябва да хвърляме мрежите си на широко. Не може да се задоволим да ловим риба в аквариума, в резвъдника или сред "приятелите на приятели". В игра е доверието в Господ на историята и на Църквата, който никога не пренебрегва истинското ни благо, и затова не трябва да се колебаем.

3. Съпътствайте народите, сред които е представена Христовата Църква

Вашето дипломатическо служение е зоркото и ясно око на наследника на св Петър в Църквата и в света! Призовавам ви да бъдете достойни за тази благородна мисия за която трябва постоянно да се подготвяте. Това не означава само да добивате информация по променящи се теми, а по скоро на работна дисциплина и начин на живот, които позволяват да оценiтe дори рутинни ситуации, да се възползватe от промените, които се извършват, да оценявaтe новостите, да знаете как да тълкувате с мярка и да предлagaтe конкретни действия.

Забързаността на днешното време, изисква постоянно формиране и не всичко да се приема като даденост. Понякога повтаряемостта в работата, в забързаното ежедневие и липсата на нови стимули, подхранва интелектуална ленност, която не закъснява да даде негативните си плодове. Сериозното и непрекъснато задълбочаване би спомогнало преодоляването на разпокъсаността, заради която индивидуално се търсят начини за по-добро справяне с работата, но без или с малко, координиране и интеграция с другите. Не мислете, че папата не е наясно със самота (не винаги "блажена" като при отшелниците и светците), в която живеят не малко папски представители. Винаги мисля за вашето състояние на "изгнаници" и в молитвите си постоянно се моля никога да не ви липсва онази здрава основа, която крепи вътрешното единство и чувството на дълбок мир и плодовитост.

Нуждата, която все повече и повече трябва да направим наша собствена е да работим в единна и координирана мрежа, необходима, за да се избегне личната визия, която често не побира реалността на местната Църква, на държавата или международната общност. Рискува се да се предложи една индивидуална визия, която, въпреки че може да е резултат от харизма, от дълбоко еклезиално чувство и от интелектуален капацитет, не е имунизирана срещу определен индивидуализъм, емоционалност, различни чувства и, не на последно място, лични ситуации, което неизбежно ще се отрази на работата и сътрудничеството.

Много са предизвикателствата пред които сме изправени в наши дни, няма да правя списък. Вие ги знаете. Може би е по-мъдро да се предприемат действия за изкореняването им. Както става все по-ясно, папската дипломация не може да бъде чужда на спешната необходимост да направи осезаемо милосърдието в този ранен и съкрушен свят. Милосърдието трябва да бъде образът на дипломатическата мисия на апостолическия нунций, който, в допълнение към личното етично усилие трябва да притежава твърдото убеждение, че Божието милосърдие се вписва в случващотот се в този свят, в случващото се в обществото, в отделни човешкие групи, семейства, народи, нации. Милосърдието никога не смята някой или нещо за загубени. Човешкото същество никога не е безвъзвратно загубено. Нито една ситуация не е непроницаем за деликатната и неустоима сила на Божията доброта, която никога не изоставя човека и неговата съдба.

Това радикално ново възприятие на дипломатическата мисия освобождава папския представител от непосредствени геополитически, икономически или военни интереси, призовавайки го да различи в първите си държавни, политически и социални събеседници и обществени институции копнежа да служат на общото благо и да продължи по този път, въпреки че понякога могат да изглеждат помрачени или огорчени от лични и корпоративни интереси или идеологически, популистки или националистически тенденции.

Църквата, без да подценява днешния ден, е призована да работи в дългосрочен план, без манията за незабавни резултати. Трябва да понесе с търпение трудни ситуации и злополучия или промени в плановете, които динамиката на реалността налага. Винаги ще има напрежение между пълнотата и ограниченията, но Църквата не бива да заема позиции на власт и самоутвърждаване, а трябва да се грижи за зараждането и растежа на доброто семе, търпеливо да придружава развитието му, да се възрадва от очакваната реколта, която може да получи, без да се обезкуражава ако внезапна буря съсипе това, което изглежда готова за прибиране реколта (вж Йоан 4:35). Уверено да започне отново; да започне от там където е стигнала, без да върви назад, насърчавайки това, което предизвиква най-доброто в хората и институциите, "без тревожност, с ясни и трайни убеждения" (Апостолическо насърчение.,  Evangelii gaudium, 223).

Не се страхувайте да разговаряте с увереност с хората и обществените институции. Ние живеем в свят, в който не винаги е лесно да се идентифицират центровете на властта и мнозина се обезсърчават, мислейки, че те са анонимни и недостижим. Аз обаче съм убеден, че хората са все още достъпни. В човека продължава да съществува вътрешното място, където Божият глас отеква. Говорете с яснота и не се страхувайте, че милосърдието може да обърка или да отнема от красотата и силата на истината. Истината постига своята пълнота само в милосърдието. И бъдете сигурни, че последната дума на историята и живота не е конфликтът, но единството, за което копнее сърцето на всеки човек. Единството завладява като трансформира драматичния конфликт на кръста в източник на нашия мир, защото в него бе разрушена стената на разделението (срв Еф 2:14).

Скъпи събратя,

Като ви изпращам обратно на вашата мисия, след тези дни на братски и радостни срещи, с последната си дума искам да ви поверя на радостта на Евангелието. Ние не сме подвластни на страха и мрака, но сме настойници на зората и светлината на Възкръсналия.

В света има много страх, който продължава да се разпростира. Често това е ключът с който се чете историята, и не рядко се използва като стратегия за изграждане на свят, основан на стени и окопи. Можем да проумеем причините за страха, но не трябва да го прегърнем, защото "Бог не ни е дал дух на боязливост, а на сила, любов и благоразумие" (2 Тим 1,7).

Добийте от този дух, и продължете напред: отворете врати, построите мостове, изтъчете връзки, създавайте приятелства, насърчавайте единство. Бъдете хора на молитвата: никога не я пренебрегвайте, особено тихото обожание, което е истинският източник на цялата ви дейност.

Страхът винаги живее в мрака на миналото и е непостоянен. Бъдещето принадлежи на светлината! Бъдещето принадлежи на Христос!

bp/ rv