Папата към Курията: реформата не е лифтинг, а дълбоко обръщане на сърцето

„Реформата на Римската курия не е лифтинг“, не е пластична операция „за премахване на бръчките“, защото „в Църквата няма бръчки от които да се страхуваме, а по-скоро петна! Ето защо реформите срещат „злонамерени съпротиви, които се раждат в изкривени съзнания: една съпротива, която се крие зад оправдателни думи и в много случаи в обвинителни думи, които намират убежище в традициите, в показността и формалностите“. Това каза папа Франциск в словото си пред членовете на Римската курия по време на традиционните Рождественски пожелания. По време Рождественските пожелания през 2014 г. в словото си папата се спря на „болестите в Курията“, през 2015 за „добродетелите необходими за нейните членове“. Тази година след „диагнозата“, папата представи „медицинските съвети“, т.е. критериите, водели до този момент реформата на Курията, започнала вече повече от три години и все още в действие.

В началото на словото си Папа Бергольо припомни смисъла на Рождество Христово, чрез думите на монаха от ІV век Свети Макарий: „Безкрайният, недостъпен и несъздаден Бог, поради своята необятна и неописуема доброта, стана плът и бих искал да кажа, безкрайно смали своята слава“. Затова Рождество е „празникът на смирението, обичано от Бог, на Богът, който преобръща реда на очевидната логика, реда на полагаемото, диалектичното и математичното. В това пренареждане се съдържа цялото богатство на бежествената логика, която променя пределността на нашата човешка логика“. Като цитира Романо Гуардини и папа Павел VІ, Светият Отец посочи, че „всъщност Бог избра да се роди малък, тъй като пожела да бъде обичан…“.

Смисълът на реформата

Реформата – поясни папа Франциск – „означава да се направи Курията съответстваща на Евангелското благовестие и „знаците на нашето време“, но същевременно по-съответстваща на нейната цел, която е да сътрудничи на „служението, присъщо на Римския първосвещеник и следователно да го подкрепя в „изпълнението на неговата уникална, редовна, пълна, върховна, непосредствена и универсална власт“. Папата припомни установеното от Втория ватикански събор, а именно, че „Курията е помощен организъм за папата“ и, че „служението на куриалните организми е винаги изпълнявано от името и под ръководството на Римския първосвещеник“. Папата цитира и Павел VI, който подчертава „съществената връзка на Курията с изпълнението на апостолическата дейност на папата“, която е основание за нейното съществуване“. Понятия потвърдени и от Йоан Павел II, който пише, че „Курията живее и работи тъй като е свързана и се основава на Петровото служение“.

Реформата не е „лифтинг“

Франциск подчерта, че реформата не е процес нито на израстване, нито на промяна. Тя няма „естетическа цел“, тя не е „лифтинг за разкрасяване на възрастното тяло на Курията“, нито е пластическа операция за премахване на бръчките, тъй като „Църквата не трябва да се страхува от бръчките, а от петната!“. Папата поясни, че „реформата ще бъде ефикасна само ако е подпомогната от „обновени“, а не просто от „нови“ хора. Затова членовете на Курията „трябва да се обновят духовно, хуманно и професионално“, необходимо е преди всичко „постоянна и пречистваща промяна“.

Нормални трудности и злонамерени съпротиви

В този процес – поясни папата – „е съвсем нормално, дори здравословно, да се срещнат трудности и съпротиви от различен вид: отворени, които често се раждат от добрата воля и искрения диалог и скрити, които се раждат в уплашените и вкаменени сърца, подхранващи се от празните приказки на духовния гатопардизъм на онзи, който показва готовност за промяната, но иска всичко да остане както преди; но също и злонамерени съпротиви, които се раждат в изкривени съзнания и се проявяват, когато дяволът вдъхновява лоши намерения. Този вид съпротивления – подчерта папата – се крият зад оправдателни думи и в много случаи обвинителни, намиращи убежище в традициите, външните прояви и формалностите. Ето защо – подчерта папата – „липсата на реакция е знак за смърт, затова всички съпротиви са необходими и заслужават да бъдат изслушани, приветствани и насърчени да бъдат изразени“. Реформата – продължи папата – „е процес, който трябва да бъде живян с преданост към същественото, с постоянна преценка, с евангелска смелост“, чрез изслушване, действие и тишина, с „непоколебими решения“, с много молитва и смирение, „с конкретни стъпки напред и – когато е необходимо – със стъпки и назад, с отговорно изпълнение на властта, с безусловно послушание, но преди всичко поверявайки се на сигурното ръководство на Светия Дух“.

Критериите

Франциск изброи дванадесетте критерия на реформата. Индивидуалност, тоест „лично обръщане“, без което „ще бъдат безполезни всички промени в структурите“. Пастирска грижа, така че „никой да не се чувства пренебрегнат или зле третиран“. Мисионерство, тоест „Христоцентризъм“, тъй като „без нов живот и истински евангелски дух“, всяка нова структура се руши за кратко време. Рационалност, за да се „изтъкне, че всяко ведомство има свои компетенции“, които трябва да се спазват. Функционалност: сливанията са необходими, за да могат новите ведомства да имат „по-голямо значение (и външно), както и по-голяма функционалност, с постоянен преглед „на функциите, компетенциите и личната отговорност“. Модерност или „актуализиране“, способността за прочит и вслушване в знаците на времето“. Мярка, с цел опростяване и „истинско и правилно свидетелство“. Субсидиарност, с трансформирането или преместването на някои компетенции, „за постигане на автономност“.

Миряни и жени

Папата посочи важността от „зачитането на принципите на субсидарност и рационализация в отношенията с Държавния секретариат, за да може той да бъде „пряка и непосредствена помощ на папата. Това е необходимо и за по-добрата координация на различните сектори на Ведомствата и службите на Курията“. Синодалност: трябва да стане все по-обичайна в работата на Курията, както чрез срещите на отговорниците на Ведомствата с присъствието на папата, така и вътре в самите ведомства. Католичност:  необходимо е „приемането на служители от цял свят, на постоянни дякони и вярващи миряни“, чийто избор „трябва да бъде внимателно направен на базата на техния примерен духовен и морален живот и на тяхната професионална компетентност. Уместно е – посъветва папата – „да се предвиди достъпа на един по-голям брой вярващи миряни“. От голямо значение според папата е също „оценяването на ролята на жената и миряните в живота на Църквата и тяхната интеграция на ръководни роли във ватиканските ведомства“. Професионализъм или „постоянно формиране на персонала“. Освен това – поясни папата – „е крайно необходимо да се архивира окончателно така наречената практика на promoveatur ut amoveatur», т.е. промоцията на онези, които се иска да бъдат преместени на друго място, практика определена от папата като „тумор“. И накрая Постепенност, т.е. преценка, която изисква „проверка, поправки, изпитателни периоди и одобрения ad experimentum. В тези случаи не става въпрос за неспособност за взимане на решения, а за гъвкавост, необходима за постигането на истинската реформа“.

Списък на извършеното

Следва подробно изброяване на досега извършеното: Съветът на кардиналите (С9); Комисиите, докладващи за ИОР (ватиканската банка) и за организацията на икономическата и административна структура; новата юрисдикция на ватиканските съдебни органи по наказателното правосъдие; Комитетът за финансова сигурност; укрепването на Ватиканската служба за финансова информация (AIF); създаването на икономически секретариат и съвет, и на генерална служба за надзор; създаването на Комисия за закрила на малолетни; прехвърлянето на редовната секция Aspa към икономическия секретариат; уставите на новите икономически органи; учредяването на Секретариат по комуникации и неговия устав; реформата на каноническото право за делата по анулирането на църковния брак; законът за превенция на грешките епископите в случаите на сексуални насилия над деца от страна на клира; създаване на новите ведомства за миряните, семейството и живота, и за цялостното човешко развитие; уставът на Академията за живота.

Думите на един монах

Папата завърши словото си, връщайки се отново на темата за Рождество Христово, с думите на един съвременен монах, починал наскоро, Мата ел Мескин, който обръщайки се към Младенеца от Витлеем казва: „Дари ни благодатта да не се мислим за велики в нашите житейски опити. Дари ни благодатта да станем малки като Теб, за да бъдем близо до Теб и да получим в изобилие от Теб смирението и кротостта… Светът е уморен и изтощен, защото постоянно се надпреварва с онзи, който е най-голям“, завърши папата.

svt/man/ rv