Папата окуражи децата и персонала на ватиканската педиатрична болница

„Надеждата е „бензинът“ на християнския живот, с който ежедневно се предвижваме напред“. Това посочи Папа Франциск на днешната аудиенция във Ватикана със служителите, пациентите и техните семейства, доброволците и сътрудниците на ватиканската педиатрична болница „Бамбин Джезу“. На първия ред имаше повече от 150 деца, дошли от различни части на света. Сред участниците в срещата бяха и председателят на Управителния съвет на болницата, г-жа Мариела Енок, ватиканският държавен секретар кард. Пиетро Паролин, архиепископът на столицата на ЦАР Банги, кард. Диудоне Ндзапалаинга (наистина, болницата „Бамбин Джезу се занимава с реконструкцията на педиатричната болница в Банги).

Папата посочи, че „много по-радостно се живее с отворено, отколкото със затворено сърце“. Децата, които страдат, но смело и същевременно  с радост и нежност посрещат своето ежедневие, поверяват на Папата своите вълнения, а Светият Отец отговаря със свойствената си откровеност, като признава, че за децата, които страдат, няма отговор:

„И Исус не е дал отговор с думи. Пред някои случаи, по онова време смъртни, на невинни деца, страдали при трагични обстоятелства, Исус не е казал нито една проповед, нито едно теоретично слово. Това несъмнено би могло да се направи, но Той не го е направил. Като е живял сред нас, Той не ни е обяснил защо се страда. Но Исус ни е показал пътят, по който да се даде смисъл на този човешки опит: не е обяснил защо се страда, но подкрепяйки с любов страданието, ни е показал за кого се страда. Не защо, а за кого“.

Затова папа Бергольо насърчава да сме отворени към ценностите на мечтите, на благодатта, на малките неща, на едно обикновено „благодаря“:

„На това учим децата, а след това ние, възрастните, не го правим. Но да кажем „благодаря“ на човека, който стои пред нас, това е лекарство срещу изстиването на надеждата, което е лоша заразна болест. Да кажем „благодаря“ подхранва надеждата, онази надежда, в която, по думите на Свети Павел, ние бяхме спасени. Надеждата е „бензинът“ на християнския живот, с който ежедневно се предвижваме напред“.

Папата насърчава да се намира „красотата в малките неща“. Той подчертава, че „това може да се стори губеща логика, особено с днешния начин на мислене за външния ефект, който изисква непосредствени резултати, успех, видимост. Докато помислете за Исус: по-голямата част от Неговия живот на земята Той е прекарал прикривайки се; израснал е в своето семейство постепенно, учейки се ежедневно, работейки и споделяйки радости и скърби на близките си. Рождество ни казва, че Бог не е станал силен и могъщ, а крехък и слаб, като дете“.

Папа Бергольо констатира, че живеем във време, в което „пространството и времето се скъсяват все повече“:

„Бързаме много и намираме все по-малко пространство: не само паркинги за автомобили, но и места за срещи; не само свободно време, но и време да се спрем и да се срещнем. Има голяма нужда от време и по-човешко пространство“.

Светият Отец изтъкна, че болницата „Бамбин Джезу“ с времето се е развивала и е отворила седалища на други места, за да се даде ново пространство на пациентите, на семействата, на изследователите:

„Тази история е най-доброто условие за бъдещето! Въпреки тесните пространства, се е разширил кръгозорът: „Бамбин Джезу“ потърси нови пространства и нови проекти, дори и далече, на други континенти. Това означава, че качеството на лечението не зависи само от логистиката, но и от пространството на сърцето. Съществено е да разширим пространството на сърцето си: след това Провидението няма да пропусне да помисли и за конкретните пространства“!

Папата посъветва онези, които започват работа, след приключване на учението си „да запазят живи своите мечти“:

„Мечтите никога не трябва да се упояват, упойката е забранена!... Бог ни кара да не се спираме да вършим добро, да не угасва никога желанието за големите проекти. Искам да мисля, че самият Бог има мечти, дори и в този момент, за всеки един от нас. Живот без мечти не е християнски живот, а уморен и примирен… където се живурка без ентусиазъм и се живее ден за ден“.

Папата подчерта и силата на дарението: „можем да живеем, като поставяме на първо място това да имаме, или това да даваме“:

„Може да се работи, като се мисли главно за печалбата, или да се стремим да дадем най-доброто от нас, в полза на другите. Тогава  работата, въпреки трудностите, става принос за общото благо, понякога дори и мисия“.

Папа Франциск посочи, че важното е да признаем пред себе си кое идва на първо място: да правим нещо за собствените си интереси и успех, или „да следваме служението, даряването, обичта“, живеейки всеки ден „както Господ би искал“.

„… Всеки ден можем да излезем от дома със затворено в себе си сърце, или с отворено сърце, готови да срещаме, да даряваме“.

man / rv