Българинът Йосиф ІІ – духовен водач от европейска величина

Децата от българското училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим подготвят документално филмче, посветено на 600 годишнината от изкачването на Йосиф II на трона на Константинополската патриаршия.

Филмчето е част от европейския проект „Еразмус +” със заглавие „Училищата като част от миналото, настоящето и бъдещето на своите столици“, където заедно с ученици от Първа английска езикова гимназия в София и Гимназия Грийв в Копенхаген ще работят заедно по различни задачи, свързани с опознаването на културата на България, Италия и Дания.

Документалната лента ще бъде представена на 18 декември, на ежегодното коледно тържество, организирано от посланика на Република България в Италия Марин Райков, за всички деца от българските неделни училища в Рим и района.

Избран за патриарх на Контстантинопол

Най-вероятно Йосиф II е роден в Търново, около 1360 година, според християнския историк Виталиен Лоран (1896-1973). Той е от рода на цар Иван Шишман и старата византийска фамилия Филантропонос. За ранните му години не се знае почти нищо, дори не е известно светското му име, но има данни, че прекарва известно време в светогорския манастир „Алипу”, а през 1393 г. е ръкоположен за митрополит на Ефес, който по това време е под османско владичество. С подкрепата на император Мануил ІІ Палеолог (1350-1425), на 21 май 1416 г., Йосиф е избран за патриарх на Контстантинопол.

В двореца „Медичи-Рикари” във Флоренция има един стенопис от 1459 г. на италианския художник Беноцо Гоцоли, който изобразява тримата влъхви, носещи дарове на малкия Исус. Сред тримата знатни мъже има един изключително красив беловлас мъж, от чиито зелени очи лъха благост и уравновесеност. Това е именно българинът Йосиф II – вселенски патриарх на Константинопол, останал в историята за това, че заедно с папа Евгени IV успяват да обединят православието и католицизма, въпреки, че тази уния просъществува закратко.

На централната бронзова врата във ватиканската базилика „Св.Петър”, дело на Филарете, е изографисан точно този момент. Сред многобройните образи е и този на българския патриарх.

Невероятна дипломатичност за сближаването на православни и католици

Интересен е фактът, че двама българи участват в едно велико за онова, но и за нашето време дело, каквато е унията между Католическата и Православната Църква. Първи Григорий Цамблак през 1418 г. на големия вселенски събор в немския град Констанц, в присъствието на Папа Мартин V и крал Сигизмунд, предлага да се сближат и да започнат да се обясняват по братски по църковни въпроси. Това е първата крачка към една идея, която продължава да бъде актуална, за сближаване на Православната и Католическа Църква, родила се още преди шест века. Съвсем вероятно е на този събор да е присъствал и патриарх Йосиф ІІ.

Предложението на папа Евгений ІV (1431-1447), отправено през 1437 г. до византийския император Йоан VІІІ Палеолог (1425-1448) за сключване на църковна уния, е прието с охота.

Привърженик на умерената линия и полагането на непрекъснати усилия, Йосиф ІІ успява да избегне интригите, както с католиците, така и сред обграждащите го.

Въпреки оскъдните писания за патриарх Йосиф ІІ, неговите съвременници подчертават невероятната му дипломатичност и уважение, с което се ползвал в католическите, православните и светските среди на събора.

Всяка година във Флоренция се почита паметта на българския патриарх

С големи почести и изразено и от двете страни прискърбие патриархът е погребан във флорентинската църква „Санта Мария Новела”. На стенопис със смесен византийско-флорентински стил патриарх Йосиф ІІ е изобразен между два ангела. На гроба му надпис разказва за озовалия се в Италия, воден от религиозен плам първосвещеник на Източната Църква, дарен приживе с радостта да участва в свързването на гърци и римляни за една вяра и едно богослужение в Европа, в сключването на свят съюз, донесъл разцвет и на Флоренция, където е починал и положен той, Йосиф ІІ, патриарх на Константинопол, Новия Рим, Вселенски патриарх.

Всяка година на тържествена служба във флорентинската църква „Санта Мария Новела” се почита паметта на българския патриарх Йосиф ІІ. 600 години след неговото възкачване на патриаршеския Константинополски престол, той заслужава нашето внимание, защото остава едно най-големите имена на българското Средновековие и съвсем спокойно можем да го определим като „духовен водач от европейска величина”.

ven/ rv