Папата: да продължаваме по пътя на милосърдието

Болните от Спин, онези, които в Близкия Изток рискуват живота си, за да погребат своите мъртви, закрилата на културното наследство в зоните на войни. Това бяха някой от световните събития на които се спря папа Франциск в днешната генерална аудиенция с вярващите и поклонниците, която проведе във ватиканската аула „Павел VI“. Катехистичната беседа, последната от цикъла за 14.те милосърдни дела, папата посвети на „духовното милосърдно дело да се молим за живите и мъртвите“. Към това милосърдно дело – каза папата пред осемте хиляди присъстващи в залата – „може да прибавим и последното телесно милосърдно дело, което ни приканва да погребваме мъртвите.  Въпреки че днес завършва катехистчният цикъл, посветен на милосърдието – подчерта още папа Франциск – „милосърдието трябва да продължава. Нека благодарим на Господ за всичко това и нека го съхраняваме в сърцето като утеха и надежда“.

Милосърдното телесно дело, което иска от нас да погребваме нашите мъртви – продължи папата – „може да изглежда странно, но в някой зони на света, където се живее под бича на войната, с бомбардировките, сеещи страх и невинни жертви ден и нощ, това дело е едно печално настояще. Библията ни дава един хубав пример за това с онзи старец Товит, който рискувайки своя живот, погребваше мъртвите, въпреки забраната от страна на царя. Също и днес има такива, които рискуват живота си, за да погребат невинните жертви на войните. Ето защо, това телесно милосърдно дело не е чуждо на нашето всекидневно съществувание“.

 Папа Франциск отбеляза, че молитвата за мъртвите „е преди всичко знак на благодарност за свидетелството, което ни оставиха и доброто, което са направили. Това е благодарност към Господ, че ни ги бе дарил и тяхната любов и приятелство“. Същевременно „споменът за покойните верни не трябва да ни кара да забравяме да се молим и за живите, които заедно с нас всеки ден се изправят пред изпитанията на живота“. Общението на светиците „ни казва, че всички сме потопени в живота на Бог и живеем в неговата любов. Всички, живи и мъртви, сме в общение, т.е. всички сме единени в един съюз; единен в общността на онези, които са получили Кръщението и на онези, които се хранят с Тялото на Христос и са част от голямото семейство на Бог. Всички сме едно семейство, всички сме единени. Затова се молим едни за други. Колко много различни начини съществуват, за да се молим за нашия ближен! Всички те са валидни и приети от Бог, ако са направени от сърце. Мисля си по-специално за майките и бащите, които благославят своите деца сутрин и вечер – все още това съществува в някои семейства. Благословията на децата е вид молитва; мисля си за молитвата за болните, когато ги посещаваме и се молим за тях; за мълчаливото застъпничество, понякога със сълзи,  в многото трудни ситуации“.

Извън подготвения предварително текст, Папата  сподели с присъстващите един епизод случил се преди броени дни. „На литургията в религиозен дом „Санта Марта“ дойде един добър човек, един предприемач, който е принуден да затвори своята фабрика, защото вече не смогва. Този човек плачеше и казваше: „не мога да оставя без работа повече от 50 семейства. Мога да обявя фалит на предприятието, ще си отида в къщи с моите пари, но сърцето ми ще плаче цял живот за тази 50 семейства“. Ето – каза папата – това е един добър християнин! Той се моли с дела, моли се: дойде на литургията, за да моли Господ да му помогне, но не на него, а на 50.те семейства. Това е човек, който знае да се моли, със сърцето и с делата, знае да се моли за ближния. Това е една трудна ситуация и той не търси най-лесния начин, за да излезе от нея, не! Този човек е християнин. Вероятно има много други такива хора като него, днес, в този момент в който много хора страдат поради липса на работа; но си мисля и за благодарствената молитва за една хубава новина за някой приятел, роднина или колега…: „Благодаря ти, Господи, за тази хубава новина!“, също това е молитва за другите. Да благодариш на Бог за хубавите неща!“

„Понякога, както казва свети Павел – продължи папа Франциск – „не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайства за нас с неизказани въздишки“ (Рим. 8, 26). „Светият Дух е този, който се моли вътре в нас. Нека отворим сърцето си – призова папата – така че Светия Дух, виждайки нашите най-съкровени желания, да ги пречисти и осъществи“.

Завършвайки катехистичната си беседа за милосърдието папата призова „да се молим едни за други, за да могат духовните и телесни милосърдни дела да се превърнат все повече в наш стил на живот. 14.те катехистчни беседи за милосърдието приключват днес, но милосърдието продължава и трябва да го упражняваме по тези 14 начина“.

При поздравите към присъстващите папа Франциск отправи апел за предстоящия Световен ден за борба със СПИН, който ще бъде отбелязан на 1 декември. „Милиони хора по света живеят с тази болест и само половината от тях има достъп до животоспасяващи терапии. Приканвам да се молим за тях и техните близки и да се насърчава солидарността, за да могат и бедните да се ползват от подходяща диагноза и лечение. Отправям апел към всички за отговорно поведение, за да се предотврати допълнителното разпространение на тази болест“.

Папата отправи апел и към Международната конференция за закрилата на културното наследство в зоните на конфликт, която по инициатива на Франция и Обединените Арабски Емирства и със сътрудничеството на ЮНЕСКО, ще се проведе в Абу Даби на 2 и 3 декември. „Убеден съм, че закрилата на културните богатства е основно измерение за закрилата на човешкото същество, пожелавам това събитие да бележи един нов етап в процеса на зачитането на човешките права“.

svt/ rv