Папата се моли за страните приемащи бежанци и миряните

Общи молитвени намерения

„За да могат страните, които приемат голям брой разселени и бежанци да намерят подкрепа и солидарност за усилията си“. Това е общото молитвено намерение за месец ноември. В него папата говори за Църквата като майка за всички, която не познава граници и чиято мисия е да обича Христос и да го открива в най-слабите, които включват бежанците и мигрантите. Съвременното ни общество в което миграцията е от световен мащаб, изисква глобализиране на милосърдието и на съвместните усилия за справяне с причините и резултатите на това явление и осигуряване на по-хуманен и достоен живот на мигрантите.

Исус е "евангелизаторът в пълния смисъл на думата и въплътеното Евангелие" (Evangelii Gaudium, 209). Неговата загриженост, особено за най-уязвимите и маргинализираните, приканва всички нас, да се грижим за слабите и да познаем Неговото страдащо лице, особено в жертвите на новите форми на бедност и робство. Господ казва: "Гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте". (Мт 25, 35-36). Мисията на Църквата, самата тя поклонник в света и майка на всички, е да обича Исус Христос, да Го обожавa и обича, особено в най-бедните и най-изоставените; сред тях със сигурност са мигрантите и бежанците, които се опитват да избягат от трудни условия на живот и опасности от всякакъв вид. Поради тази причина, темата на Световния ден на мигрантите и бежанците е: “Църква без граници, майка на всички”.

Църквата отваря обятията си, за да посрещне всички, без разлика или ограничения, за да възвести, че "Бог е любов" (1 Йоан 4. 8,16). След Неговите смърт и възкресение, Исус повери на учениците си мисията да бъдат Негови свидетели и да проповядват Евангелието на радостта и милосърдието. В деня на Петдесятница учениците излязоха от горницата с кураж и ентусиазъм; силата на Светия Дух победи съмненията и несигурността им и позволи на всички да разберат проповядваното от учениците на собствения си език. От самото начало, Църквата е майка със сърце, отворено за целия свят и не познава граници. Тази и мисия продължава вече повече от две хиляди години. Но още в първите векове, мисионерскoтo послание говори за универсалното майчинство на Църквата, което по-късно бе развито в писанията на Отците и поето от Втория Ватикански събор. Съборнитe Отци говориха за Ecclesia Mater, за да обяснят естеството на Църквата. Тя ражда синове и дъщери и "ги приема в себе си и ги обгръща с любовта си и в сърцето си" (Lumen Gentium, 14).

Църквата без граници, майка на всички, разпространява по целия свят културата на приемане и солидарност, в която никой не е смятан за безполезен, не на място или за еднократна употреба. Когато живее ефективно това майчинство, християнската общност подхранва, ръководи и сочи пътя, като придружава всички с търпение, заставайки близо до тях чрез молитва и милосърдни дела.

Днес това носи специално значение. В действителност, в епоха на такива огромни миграционни движения голям брой хора напускат родните си места с куфари, пълни със страхове и желания, за да поемат опасното и пълно с надежда пътуване в търсене на по-хуманни условия на живот. Често, обаче, такава миграция поражда съмнение и враждебност дори в църковните общности, преди всяко познание за живота на мигрантите и техните истории на преследване и нищета. В такива случаи, подозрението и предубеждението влизат в противоречие с библейската повеля за посрещане с уважение и солидарност непознатия в нужда.

От друга страна, усещаме в съвестта си призива да докоснем човешката нищета и да приложим на практика повелята на любовта, която Исус ни остави, когато се идентифицира с непознатия, със страдащия, с всички невинни жертви на насилие и експлоатация. Поради слабостта на нашата природа, обаче, "ние сме изкушени да бъдем християни, които остават на крачка от Господните рани" (Evangelii Gaudium, 270).

Смелостта родена от вярата, надеждата и любовта ни дава възможност да намалим разстоянията, които ни делят от човешкото страдание. Исус Христос винаги чака да бъде познат в мигрантите и бежанците, в разселените и в изгнаниците и чрез тях ни призовава да споделим ресурсите си и понякога да се откажем от някои материални блага. Папа Павел VI говори за това, когато каза, че "по-сполучилите трябва да се откажат от някои от правата си, така че да предоставят по-щедро благата си в служба на другите" (Octogesima Adveniens, 23). Мултикултурният характер на днешното общество насърчава Църквата да поеме нови ангажименти за солидарност, общение и евангелизация. Миграционните движения, всъщност, ни призовават да задълбочим и укрепим ценностите, необходими за гарантиране на мирното съжителство между личности и култури. Постигането единствено на толерантност, която зачита многообразието и споделянето между различните произход и култури, не е достатъчно. Именно тук Църквата дава своя принос за преодоляване на границите и като насърчава да "се изостави отношението на извънредна предпазливост и страх, безразличие и маргинализация ...в полза на отношение основано на културата на срещата, единствената култура в състояние да изгради по-добър, по-справедлив и братски свят". (Послание за Световния ден на мигрантите и бежанците 2014 г.).

Миграционните потоци , обаче, са в такъв мащаб, че само систематично и активно сътрудничество между държавите и международните организации може да регулира и ефективно да управлява тези движения. Защото миграцията засяга всички, не само заради степента на явлението, но и заради "социалните, икономически, политически, културни и религиозни проблеми, които повдига и драматичните предизвикателства, които поставя пред нациите и международната общност" (Caritas in veritate, 62).

На международно ниво се провеждат често дебати относно целесъобразността, методите и необходимите норми за справяне с явлението на миграцията. Агенции и организации на международно, национално и местно ниво работят усърдно в служба на тези, които търсят по-добър живот чрез миграция. Независимо от щедрите им и похвални усилия, се изисква по-решително и конструктивно действие, което разчита на универсална мрежа за сътрудничество, основана на защитата на достойнството и централното място на всяка човешка личност. Това ще доведе до по-голяма ефективност в борбата срещу срамния и престъпен трафик на хора, нарушаването на основните права, както и всички форми на насилие, потисничество и робство. Съвместната работа, обаче, изисква взаимност, общо действие, откритост и доверие, със знанието, че "нито една страна не може сама да се изправи пред трудностите, свързани с този феномен, който в момента е толкова широко разпространен, че засяга всеки континент в двойното движение на имиграцията и емиграция "(Послание за Световния ден на мигрантите и бежанците 2014 г.).

Необходимо е да се отговори на глобализирането на миграцията с глобализиране на милосърдието и сътрудничеството, така че условията на мигрантите да станат по-хуманни. В същото време са необходими по-големи усилия, за да се гарантира облекчаването на условията, често предизвикани от война или глад, които принуждават цели народи да напуснат родните си страни. Солидарността с мигрантите и бежанците трябва да бъде придружена от смелостта и креативността, необходими да се разработи по-честен и справедлив финансов и икономически ред на световно ниво, както и все по-голям ангажимент за мир, незаменимото условие за всеки автентичен напредък.

(Папа Франциск, Послание за 101 Световен ден на мигрантите и бежанците (2015), 3 септември 2014)

Мисионерски молитвени намерения

"За да могат, свещениците и миряните да работят в енориите в служба на обществото, без да се обезсърчават". Така е формулирано мисионерското молитвено намерение на папата за месец ноември. В него Светият отец говори за интегрирането на миряните в Църквата и нейната мисия да евангелизира и да работи за икуменизма, насърчаващ братското и мирно съжителство.

Мисията на миряните в Църквата е от съществено значение, защото те допринасят за живота на енориите и християнските общности, както професионално така и като доброволци. Важно е да се признае и подкрепи тяхната ангажираност, като същевременно се поддържа ясното разграничение между общото свещеничество на верните и длъжностното свещеничество на ръкоположените. В това отношение, ви насърчавам да продължите формирането на кръстените в истините на вярата и тяхното значение за литургичния, енорийския, семейния и социален живот и да изберете форматорите с грижа. По този начин ще дадете възможност на миряните наистина да се интегрират в Църквата, да заемат мястото, което ги очаква там и да оползотворят кръщелната благодат получена за общото пътуване към святост и за благото на всички.

Мисията получена от Господ, ни подтиква да влeзeм в контакт с тези, които срещaмe, дори ако тяхната култура, вероизповедание или вяра се различават от нашите. Ако вярваме в свободното и щедро действие на Светия Дух ще бъдем в състояние да се разберем един друг по-добре и да работим заедно, за да служим по-добре на обществото, както и да допринесем за мира по решителен начин.

Икуменизмът е принос не само за единството на Църквата, но и за единството на човешкия род (Evangelii Gaudium, 245). Той насърчава ползотворно, мирно и братско съжителство. В молитвата и в общото провъзгласяването на Господ Исус, обаче, ние трябва да бъдем внимателни, за да дадем възможност на вярващите от всяка християнска деноминация да живеят вярата си по начин, който е еднозначен и свободен от объркване, и който не премахва различията, за сметка на истината. Ако от учтивост, трябва да скрием нашата евхаристийна вяра, така няма да отдадем достатъчно значение нито на ценното ни наследство, нито на събеседниците си. По същия начин, изучаването на религия в училищата трябва да има предвид особеностите на всяка деноминация.

Препоръчвам ви, да изразявате ясно и в съгласие проблемите на обществото, в момент, в който мнозина - дори и в рамките на Църквата - са изкушени да се откажат от реализма на социалния аспект на Евангелието (Evangelii Gaudium, 88.). Евангелието има своя собствена сила да предлага. От нас зависи да го представим в неговата цялост, да го направим достъпно без да замъглим неговата красота или да отслабим неговата привлекателност, за да достигнем до хората, изправени пред трудностите на ежедневието, които търсят смисъла на своя живот или които са се отдалечили от Църквата. Обезверени или изоставени, те се оставят да бъдат изкушени от аргументи, които съзнателно отричат трансцедентното измерение на човека, на живота и на човешките взаимоотношения, особено при наличието на страданието и смърт. Свидетелството на християните и енорийските общности може наистина да освети пътя им и да подпомагане стремежа им към щастие.

(Папа Франциск, Обръщение към епископите от Швейцарската епископска конференция на тяхното посещение "Ad limina", 1 декември 2014)

превод Бистра Пишийска