Папата отслужи литургия за починалите кардинали и епископи

„В светлината на Христовата пасхална тайна, смъртта е вход към пълнотата на живота“. Това посочи папа Франциск в проповедта си на заупокойната литургия за починалите през годината кардинали и епископи, която предстоятелства на 4 ноември, петък, в базиликата „Свети Петър“. „Някои от тях – подчерта папата - бяха призвани да свидетелстват по героичен начин Евангелието, преминавайки през тежки изпитания“.

Папа Франциск припомни, че месец ноември е посветен на покойните и отбеляза, че „в тази светлина на вярата, ние се чувстваме още по-близо до нашите покойни братя: смъртта видимо ни раздели, но силата на Христос и на неговия Дух ни обединява по още по-дълбок начин“. Ето защо – каза папата – „днешната молитва е повод да подновим нашата благодарност за християнското и свещеническо свидетелство на онези, които ни напуснаха“.

„Ще продължаваме да ги чувстваме до нас в общението на светците. Нахранени с Хляба на живота, и ние заедно с онези, които ни предшестваха, очакваме с непоколебима надежда денят на срещата лице в лице със сияйния и милосърден лик на Отца“.

Като припомни починалите кардинали и епископи папа Франциск посочи, че „с тяхното служение те положиха в сърцата на вярващите утешителната истина, че благодатта и милосърдието на Бог, са за неговите избраници“. В името на Бог на милосърдието и прошката, техните ръце благославяха и опрощаваха, техните думи утешаваха и изтриваха сълзи, тяхното присъствие бе красноречиво свидетелство, че добротата Божия е неизчерпаема, а милосърдието му безкрайно. Те служиха на Църквата и обичаха Господ Исус с онези уверена любов, която апостол Павел ни припомня днес във второто четиво: „Кой ще ни раздели от любовта на Христос?“ (Рим. 8, 35).

Папата определи покойните кардинали и епископи като „пастири на стадото Христово и подражавайки на Него, те се посветиха, дариха и пожертваха за спасението на поверения им народ“:

„Те осветиха повереният им народ чрез Тайнствата и го водиха по пътя на спасението; изпълнени със силата на Светия Дух те възвестиха Евангелието; с бащинска любов те се стремяха да обичат всички, особено бедните, беззащитните и нуждаещите се от помощ. Затова, в края на техния земен живот, Господ ги прие като най-съвършена жертва (Прит. 3,6). Сега ние сме тук, за да се молим за тях, за да поднесем божествената Жертва за покой на душите им и да поискаме от Господ да ги озари завинаги в своето царство на светлина“.

Техният живот, както живота на всички християни – продължи папата – „бе път към дома на Отца, където е нашата крайна цел, покоя и мира:

 „Пътят към дома на Отца започва за всеки един от нас от деня в който за първи път отворихме очите си за светлината, и чрез Кръщението се отворихме за благодатта. Важен етап по този път, за нас свещениците и епископите, е момента в който произнасяме думите: „ето ме!“ по време на свещеническото ръкоположение. От този момент сме единени с Христос по специален начин, свързани с Неговото свещенодействие. В часа на смъртта, ще произнесем нашето последно „ето ме!“, единено с това на Исус, който умря поверявайки своя дух в ръцете на Отца (Лк. 23, 46).

svt/ rv