Вярата и религията в секуларизирана Швеция

След малко повече от 24 часа папа Франциск ще се отправи за Швеция, от където ще призове католици и лютерани да „работят заедно,  а не по сектантски“, както сам той посочи в дългото си интервю дадено за списанието на отците йезуити в Швеция Signum и списанието на отците йезуити в Италия La Civiltà Cattolica. Повод ще бъде, за първи път в историята, съвместното лютеранско-католическо честване на началото на протестантската Реформация, в нейната 500.на годишнина, която ще бъде отбелязана през 2017, заедно с 50.та годишнина от диалога между двете християнски деноминации, започнат през 1967. Но как се отнасят към религията днешните шведи и какво е обществото, което ще срещне папа Франциск?

Днес мнозина описват религиозната ситуация в Швеция като секуларизирана и пост-християнска. Това означава, че религиозната вяра не оформя обществото и културата по осезаем начин, религията се разглежда като личен въпрос и християнството се смята като по-скоро принадлежащо към миналото, отколкото към настоящето. Вярно е, че следите от дългата история на християнството все още могат да са видят, като например в хилядите църкви, които са разпръснати из цялата страна. В по-голямата си част обаче те се посещават от много малко хора. Познаването на християнската вяра по принцип е слабо, особено сред младите хора. В училищата, изучаването на християнството е забранено от дълго време, заменено е от общ курс по религия и етика. Мнозина не разбират изобщо за какво може да служи религията и често нямат вярващи сред познатите си. Особено сред по-възрастните хора се смята за неудобно и смущаващо да се говори открито за религия, почти както веднъж се смяташе непристойно да се говори открито за сексуалността. Много хора виждат религията на първо място като източник на насилие и конфликти в различни части на света и затова казват, че са благодарни, че религията е толкова слаба в Швеция. В същото време, обаче, няма съмнение, че много основни ценности на шведското общество имат своите исторически корени в християнската традиция, като страстта за социална справедливост и равностойността на всяко човешко същество, които все още заемат централно място в обществения дебат.

Ако Швеция днес е секуларизирана, пост-християнска страна, за това има различни причини. Един от факторите, които допринесоха за подкопаване на отношението на шведите с християнството е връзката между религията и строгия морализъм. Друг определящ фактор е системата на държавна църква. С Реформацията държавната и църковната сфери се сляха в един блок и Църквата бе подчинена на държавната власт във всичко. Лютеранската църква никога не била в състояние да говори със собствения си глас, а свещениците станаха държавни служители. Принуждаването на хората със закон да практикуват религията не спомогна Лютеранската църква да бъде по-обичана. А дългата борба срещу съпротивата на Лютеранската църква към религиозната свобода засили впечатлението, че християнството е свързано с принуда и потисничество.

Докато шведското гражданство бе тясно свързано с принадлежността към държавната Лютеранска църква, почти всеки, който живееше в Швеция бе част от нея. Откакто бе премахната връзката между Църквата и държавата през 2000 г., принадлежността към Лютеранската църква спадна  драстично и сега, 16 години след разделянето, включва 65 на сто от населението. Социолозите прогнозират, че членовете на Лютеранската църква ще бъдат малцинство до 2025 г. Религиозната мотивация за принадлежност към Църквата бе загубена отдавна от мнозинството. А когато отпадат правните и социални причини, за такава принадлежност, хората не виждат повече никаква причина да продължат да бъде част от нея, особено след като принадлежността има икономическа цена под формата на такса в данъчната система.