Папа Франциск за визитата в Швеция: не можем да сме католици и сектанти

„Не можем да бъдем католици и същевременно сектанти“. Това посочва папа Франциск в дългото интервю дадено в навечерието на своята апостолическа визита в Швеция (31 октомври – 1 ноември) пред отец Улф Джонсон, директор на списанието на отците йезуити в Швеция Signum и директора на La Civiltà Cattolica, отец Антонио Спадаро. В интервюто папата говори за своите приятелски отношения, още от младежките години и след това по време на своето епископско служение, с лютераните, подчертавайки преди всичко важността да се „върви заедно, за да не останем затворени в строги перспективи, в които няма възможност за реформа“. 

Надеждата, както и очакването за тази визита е „да успее на направи стъпка напред към сближаването“, да бъде „по-близо до братята и сестрите в Швеция“. Така папа Франциск, още в първия си отговор, обяснява смисъла на своята визита в Лунд и Малмьо, за 500.та годишнина от Реформацията. „Разстоянието поражда болестта на разделенията“, посочва папата, който приканва „на надскочим себе си, за да се срещнем с другите“. Папа Франциск припомни всички „етапи“ от своите връзки с лютераните през годините, най-напред като архиепископ на Буенос Айрес, а след това като Римски първосвещеник, цитирайки визитата във Ватикана през 2015 на архиепископката примас на Църквата на Швеция, Антие Якелен. Нейното слово „бе наистина изключително“, си спомня папа Франциск, като припомня и „хубавите и дълбоки“ въпроси, зададени му от едно дете и една жена по време на визита му в лютеранската църква в Рим.

Според папа Бергольо Църквата в Рим трябва да научи от лютеранската традиция реформата и Свещеното Писание. „Делото на Лутер бе един реформаторски жест в един труден момент за Църквата, която вместо да започне един процес на реформа за цялата Църква, започва да се разединява. Лутер направи също големи стъпки, за да постави Словото Божие в ръцете на народа“, поясни още папата, уточнявайки как искането за реформа в Църквата е присъствало и в оживените дискусии по време на Генералните конгрегации на конклава.

„Богословският диалог трябва да продължи“ е призива на папата, когато в интервюто припомня, че той ще бъде втория Римски първосвещеник, след визитата през 1989 на Йоан Павел II, който посещава Швеция. „Оттогава – подчертава папата – изглежда сякаш икуменическото движение изгуби своята начална инерция, с наличието на нови препятствия“. Папата припомня постигнатите успехи през годините, чиято кулминация е „важния икуменически документ за Доктрината на Оправданието“. Въпреки, че не отрича трудностите свързани с някои богословски въпроси, в съвместната молитва и милосърдни дела в полза на болните, бедните и затворниците, папата вижда „една възвишена и ефикасна форма на диалог“. „Важно е да работим заедно, а не по сектантски“, обяснява той, като подчертава, че „прозелитизма е греховно поведение“ и припомня, че съществува „икуменизма на кръвта“.

Много са другите въпроси, зададени на папа Франциск: от тероризма в името на религията, който папата определя като „богохулство и сатанизъм“, до тероризма на сплетните, „порок, който трудно се изкоренява и насилие, което изисква едно дълбоко обръщане“, но също и идолопоклонничеството като една „ погрешна и фалшива религия“. Интервюто, след обстоен преглед на най-драматичните факти от международната хроника, като ситуацията на християните в някои зони на Близкия Изток, „земя на мъченици“, казва Франциск, който припомня „измъчената Сирия“ и как „кръвта на мъчениците е семе на християните“, завършва отново с предстоящата визита в Швеция. Папата призовава малката католическа общност в страната, съставена предимно от имигранти от различни части на света, да живее своята вяра, като я „свидетелства с отворен и икуменически дух“, защото – казва той – „не можем да бъдем католици и същевременно сектанти“. Оттук и призива да „вървят заедно и да не се затварят в строги перспективи, защото в тях няма възможност за реформа“.

svt/ rv