Папата: солидарността към мигрантите променя сърцето

Солидарността към мигрантите „радва душата и ни променя“. Това каза папа Франциск на генералната аудиенция, която проведе на площад „Свети Петър“ в присъствието на хиляди вярващи и поклонници от цял свят. Папата продължи своя цикъл от беседи посветени на милосърдните дела, като призова всички християни да приемат мигрантите, бягащи от нечовешки житейски условия. Миграционният феномен – каза той – е част от човешката история, още от времето на Авраам.

Светият отец посочи, че „убеждението че миграциите са само феномен от последните години е липса на историческа памет. Те принадлежат на човешката история“, каза папата, който подчерта актуалността на този феномен, съучастници на който са икономическата криза, климатичните промени и военните конфликти. За катехистичната си беседа папата почерпи вдъхновение от думите на Исус: „бях чужденец и ме приехте, гол и ме облякохте“. Самата Библия – припомни папа Бергольо – не предоставя многобройни примери: от Аврам до самия народ на Израил, който изоставя Египет и до Светото Семейството, което бяга от цар Ирод.

„Човешката история е история на миграции: на всяка географска ширина няма народ, който да не познава миграционния феномен“.

Солидарността, единственият отговор за миграционния феномен

През вековете – каза папата – сме свидетели на многобройни изрази на солидарност, но също и на моменти на социални напрежения. Днес, икономическата криза спомага да открояването на „нагласи на затвореност“, но единствения истински отговор е солидарността:

„В някои части на света се издигат стени и бариери. Понякога изглежда така, сякаш мълчаливия труд на многобройни мъже и жени, които по различни начини помагат всеотдайно на бежанците и мигрантите, е затъмнен от шума на другите, които дават глас на един инстинктивен егоизъм. Да се затваряме в себе си не е решението, дори  спомага престъпния трафик с хора. Единственото решение е солидарността“.

 Християните трябва да приемат всички

„Усилиято на християните в тази област е наложително днес, така както бе и в миналото“, подчерта папа Франциск. За пример той посочи света Франческа Кабрини, която посвети живота си на мигрантите в Съединените щати, в края на XIX и началото на XX век. Оттук и призива му към всички християни да приемат онзи, който бяга от нечовешките житейски условия, като войните, глада и насилието: „диоцези, енории, институти за богопосветен живот, асоциации и движения, така както всеки християнин, всички сме призвани да приемаме мигрантите“.

Босият бежанец, който променя сърцето на таксиметровия шофьор

Както често прави, папа Франциск разказа и конкретен епизод, за един мигрант, който на улицата се среща с една жена. Той е бил бос и е искал да отиде до Светата врата в базиликата „Свети Петър“. Двата взимат заедно едно такси:

„Този мигрант ѝ разказва своята история на страдания, на война и глад и защо е избягал от родината си, за да мигрира тук. Когато пристигат до крайната дестинация, жената отваря портмонето си, за да плати на таксиметровия шофьор - който от начало не е искал този мигрант да се качи в таксито му -  но този същия шофьор казва на жената: „Не, госпожа, аз съм този който трябва да плати на вас, защото ме накарахте да чуя една история, която промени сърцето ми“. Тази жена, е знаела добре какво страданието на един мигрант, защото е от арменски произход и е запозната със страданието на своя народ. Когато правим подобни неща, в началото ги отхвърляме, защото ни лишават от нашето удобство. Но накрая, тази история радва душата и ни променя. Замислете се за тази история и помислете какво можем да направим за бежанците“.

Когато сме отворени за другите възцарява мира в обществото

Да облечеш голият означава „да върнеш достойнството на онзи, който го е загубил: разбира се трябва да се дадат дрехи на който няма, но също трябва да се замислим за жените, жертви на трафика с хора и завърлени на улицата, и за другите многобройни начини за употребата на човешкото тяло като стока за продан, дори и на деца“, каза папа Франциск. Формите на голота са многобройни: когато нямаш дом, нямаш работа или справедливо заплащане или когато си дискриминиран заради своята раса или религия. Християнинът трябва да действа без да се безпокои единствено за личните интереси:

„По начина по който се отваряме за другите, нашия живот става плодовит, обществата си възвръщат мира, а хората своето пълно достойнство. Не забравяйте за тази жена, за която ви разказах и за босия и мръсен мигрант, но също не забравяйте за таксиметровия шофьор, на когото мигранта промени душата“.

svt/ rv