Папата към катехистите: възвестявайте Христовата надежда и бъдете носители на радостта

„Който живее за себе си не гради историята. Християнинът трябва да гради историята, трябва да излезе от себе си. Няма място за скептицизъм и не можем да бъдем тъжни“. Това посочи папата в проповедта си на литургията за Юбилея на катехистите, която предстоятелства на площад „Свети Петър“. Светият отец припомни на хилядите катехисти мисията за която са призвани, като подчерта, че „нашия поглед трябва да е насочен винаги към сърцевината на вярата: Исус възкръсна. Той те обича, винаги е близо до теб и те очаква всеки ден“. Това – каза Светия отец – е „същността на християнската вяра. Не съществува друго по-важно, по-солидно и по-актуално съдържание от това“.

„Само обичайки се възвестява Бог-Любов, а не като се опитваме да убедим другите, защото истината никога не бива да се налага. Бог се възвестява като се срещаме с хората, като отдаваме внимание на тяхната история и живот, защото Господ не е идея е жива Личност. Неговото послание се предава чрез обикновеното и истинско свидетелство, като изслушваме другите и ги приемаме с радостта, която излъчваме. Не можем да говорим добре за Исус, когато сме тъжни, нито се предава красотата на Бог единствено с проповедите. Бог на надеждата се възвестява, като се живее днес Евангелието на милосърдието, без страх да го свидетелстваме дори с нови форми на възвестяване“.

Папа Франциск се позова на Евангелския откъс предложен от литургията, в който Исус разказва притчата за богаташа, който е безразличен към бедния Лазар. „Този богаташ в действителност – отбеляза папа Бергольо – не причинява зло на никого, не се казва в притчата, че е лош човек. Но болестта му е по-сериозна от тази на Лазар, който целия е „покрит с рани“: този богаташ страда от силна слепота, защото не е способен да види отвъд своя свят, направен от пиршества и хубави дрехи. Не вижда отвъд пората на своя дом, където лежи Лазар, защото не го интересува онова, което става навън. Не вижда с очите, защото не чувства със сърцето. В неговото сърце е навлязъл светския дух, който упоява душата. Светския дух, суетността, е като „черна дупка“, която поглъща доброто, която угасва любовта, защото поглъща всичко в собственото си „его“. По този начин се вижда само външността и не се забелязват другите, защото се става безразличен към всичко. Безчувствеността днес копае непроходима пропаст за вечността. А ние сме попаднали, в този момент, в тази болест на безразличието, егоизма и светското“.

Но Господ – припомни папата – „гледа на онзи, който е забравен и шкартиран от света. „Лазар е единствения герой във всички притчи на Исус, който е наречен по име, а името му означава „Бог помага“. Бог не го забравя, ще го приеме на трапезата на своето Царство заедно с Авраам, в пълно общение на обич. Богаташа от притчата дори няма име; неговия живот пада в забвение, защото който живее за себе си не гради историята“, каза папата, който импровизирайки добави: „който живее за себе си не гради историята. Християнинът трябва да гради историята, трябва да излезе от себе си“.

„Като служители на словото на Исус – продължи папа Франциск – всички ние сме призвани да не парадираме показност и да не търсим славата; неможем дори да бъдем тъжни и да се оплакваме. Ние не сме пророци на гибелта, които намират удоволствие в търсенето на нещастия; ние не сме хора, вкоренени в собствените среди, които отправят горчиви присъди върху обществото, Църквата, всичко и всички, омърсявайки света с негативност.  Плачевният скептицизъм не принадлежи на онзи, който познава добре Божието Слово“, каза папа Франциск.

„Онзи който възвестява надеждата на Исус е носител на радост и вижда на далеч, защото е способен да види отвъд злото и проблемите. Същевременно вижда добре и отблизо, защото е внимателен към ближния и неговите нужди. Днес Господ иска от нас: пред многобройните Лазари, които виждаме, сме призвани да се „разтревожим“, да намерим начините за да ги срещнем и да им помогнем, без да упълномощаваме другите или да казваме „ще ти помогна утре“. Това е грях. Времето за помощ е време дарено на Исус, то е любов, която пребъдва: то е нашето съкровище на небесата, което си набавяме тук на земята. Нека Господ ни дари благодатта да бъдем всеки ден обновявани от радостта на първото известяване: Исус ни обича лично! Нека ни дари силата да живеем и възвестяваме заповедта на любовта, преодолявайки слепотата на привидността и светската тъга. Нека ни направи чувствителни към бедните, които не са приложение към Евангелието, а неговата централна страница, която винаги е отворена пред нас“.

Папа Франциск се обърна към десетките хиляди катехисти, на които благодари за тяхната всеотдайна дейност в Църквата, за евангелизацията и предаването на вярата. „Нека Дева Мария ви помага да постоянствате по пътя на вярата и да свидетелствата с живота онова, което предавате във вероучението“.

След литургията, на молитвата „Ангел Господен“, папа Франциск припомни беатификацията във Вюрцбюрг, Герамния, на Енгелмар Унцайтиг, свещеник от Конгрегацията на мисионерите от Марианхил, убит от омраза към вярата в концентрационния лагер на Дахау. „На тази омраза той противопостави любовта, на жестокостта отговори с кротостта. Нека неговия пример ни помогне да бъдем свидетели на милосърдието и надеждата дори и сред изпитанията“, каза папа Франциск.

Светият отец изрази и своето общение с епископите на Мексико и ангажимента на Църквата и гражданското общество в полза на семейството и живота, които в тези времена изискват специално пастирско и културно внимание по цял свят. „Уверявам скъпия мексикански народ в моите молитви, за да спре насилието, което през тези дни засегна няколко свещеници“, каза още папата.

Накрая папа Бергольо припомни, че на 25 септември се чества Световния ден на глухите. „Искам да поздравя всички хора с увреден слух, тук преставени, и да ги насърча да дадат своя принос за една Църква и едно общество все по-способни да приемат всички“.

svt/ rv