Папата: светът се нуждае от милосърдие, християнинът трябва винаги да прощава

Мотото на Светата година „Милосърдни като Отца“ не е „въздействащ лозунг, а ангажимент за цял живот. Ако Бог ни прости, защо аз да не простя на другите, нима съм по-голям от Бог?“. С тези думи папа Франциск се обърна към около 30  хиляди вярващи и поклонници, дошли на площад „Свети Петър“ за традиционната генерална аудиенция с папата. Катехистичната си беседа Светият отец посвети на милосърдието и прошката, като почерпи вдъхновения от евангелския откъс в Евангелието според Лука, в който Исус призовава „да бъдем милосърдни, както е милосърден Отца“. На площада папа Франциск бе посрещнат от песните на певческата група Catholic Women of Indonesia, от Mia Patria Choir на Джакарта, облечени в традиционни национални костюми.

Като се позова на Евангелският откъс според Лука (6,36-38), от който е взаимствано и мотото на Светата година „Милосърдни като Отца“, папа Франциск уточни, че за да разберем добре този израз, можем да го съпоставим с подобния, който срещаме в Евангелието според Матей, където Исус казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашия Небесен Отец“ (5,48). В така нареченото „Слово от планината“, което започва с провъзгласяването на Блаженствата, Исус учи, че съвършенството се състои в любовта, която е изпълнението на всички заповеди от Закона. В тази перспектива – посочи папата – „свети Лука подчертава, че съвършенството е милосърдната любов: да си съвършен, означава да бъдеш милосърден. Човек, който не е милосърден, дали е съвършен? Не! Човек, който не е милосърден, дали е добър? Не! Добрата и съвършенството се коренят в милосърдието. Разбира се, Бог е съвършен. Въпреки това, ако ние мислим единствено по този начин за Бог, то тогава става невъзможно за хората да се стремят към това абсолютно съвършенство. Но ако гледаме на Него, като на милосърден, това ни позволява да разберем по-добре в какво се състои съвършенството Му и ни подтиква да бъдем като Него: изпълнени с любов, състрадание и милосърдие“.

Но дали думите на Христос са реалистични? Дали наистина е възможно да обичаме, както Бог обича и да бъдем милосърдни като Него?, запита риторично папа Франциск. „Ако погледнем на историята на спасението – каза той – ще видим, че цялото откровение Божие е неспирна и неуморима любов към хората. Бог е като един баща или като една майка и обича с една неизмерна любов, която излива изобилно над всяка твар. Христовата смърт на Кръста е кулминацията на историята на любов на Бог с човека. Една толкова голяма любов, която единствено Бог може да реализира. Ясно е, че ако се съпоставим тази безмерна любов, то нашата любов винаги ще има някакви пропуски. Но когато Исус ни казва да бъдем милосърдни като Отца, не мисли за количеството! Той иска от учениците си да се превърнат в знак, в проводници, в свидетели на неговото милосърдие. Църквата не може да бъде друго, освен тайнство на Божието милосърдие в света, във всяко време и към цялото човечество. Ето защо, всеки християнин е призован да бъде свидетел на милосърдието, а това се осъществява чрез пътя на светостта. Нека само си припомним – насърчи папата – колко светци са били милосърдни, защото са позволили на божественото милосърдие да изпълни сърцето им. Дадоха плът на любовта на Господ, изливайки го над многобройните нужди на страдащото човечество. В този разцвет на многобройни форми на милосърдие е възможно да доловим отражението на милосърдния лик на Христос“.

Папа Франциск отбеляза, че „Исус използва два глагола, за да обясни какво означава да си милосърден: да прощаваш и да даряваш“. Милосърдието се изразява преди всичко в прошката. „Исус не възнамерява да обърне хода на човешката справедливост, въпреки това припомня на учениците, че за да се поддържат братските отношения, трябва да престанат да съдят и осъждат“. Християнинът – подчерта папата – „трябва да прощава, защото е бил простен. Всички ние, тук, днес на площада сме били простени, никой от нас в своя живот не е имал нужда от прошката на Бог. Но защото сме били простени, трябва да прощаваме, и това го повтаряме всеки ден в молитвата „Отче наш“. Ако Бог ни е простил, как да не простим и ние? Нима сме по-големи от Бог? Нека прощаваме! Да съдим и осъждаме нашия брат, който е съгрешил е грешно. Не защото не искаме да признаем греха, а защото осъждането на грешника пречупва братската връзка с него и пренебрегва милосърдието на Бог, който не иска да се откаже от никое свое чедо. Нямаме властта да осъждаме нашия брат, който греши, ние не сме над него. По-скоро сме задължени да му възвърнем достойнството на син на Отца и да го придружаваме по пътя на обръщането“. Освен това – продължи папа Бергольо – „Исус ни учи да даряваме. Той не казва, какво ще се случи с онези, които не даряват, а образа, който използва за „мярката“ е като предупреждение: с мярката на любовта, която даряваме, самите ние решаваме как ще бъдем съдени. Ако се замислим, в това има една последователна логика: с мярката, която получаваме от Бог се дарява на брата, и с мярката с която се дарява на брата, се получава от Бог!“.

„Колко се нуждаем всички да бъдем малко повече милосърдни“, завърши папата. „Не говорете зад гърба на другите, не ги критикувайте и не им завиждайте, прощавайте и бъдете милосърдни. Нека живеем нашия живот в любовта и себедаряването. По този начин нашето сърце се отваря за любовта, докато егоизма и гнева ни правят коравосърдечни“.

При финалните поздрави към присъстващите на площада, папата поздрави „с особена радост“ групата поклонници от архидиоцеза на Измир, Турция и припомни XXIII Световен ден за болните от Алцхаймер, който се чества на тема „Спомни си за мен“, като насърчи всички да „си спомнят, с грижовната любов на Мария и нежността на милосърдния Исус, за всички засегнати от тази болест и техните близки, за да почувстват нашата близост. Нека се помолим и за онези, които се грижат за болните, за да съумеят да доловят техните нужди, дори и най-недоловимите, които могат да бъдат видени само с очите, изпълнени с любов“.

svt/ rv