Новата книга „Бенедикт ХVІ. Последни беседи“

На 9 септември по книжарниците излезе книгата със заглавие „Бенедикт ХVІ. Последни беседи“. Книгата предлага интервюто на немския журналист Петер Зеевалд с почетния папа Бенедикт ХVІ и проследява най-важните етапи от неговия живот: от детството му под нацисткия режим, откриването на призванието, трудните военни години и след това служението във Ватикана и силната връзка с Йоан Павел ІІ, до избирането му за папа и оттеглянето му от Свети Петровия престол. Бенедикт ХVІ говори и за Папа Франциск и радостта от неговото избиране, с което се показва, че Църквата е жива, динамична, а не затворена в определени схеми и това е окуражаващо.

Ето как отец Федерико Ломбарди, председател на Управителния съвет на ватиканската фондация „Йозеф Рацингер – Бенедикт ХVІ“, коментира публикуваната книга:

„Книгата на Петер Зеевалд с интервюта, водени с Бенедикт ХVІ, е приятна изненада, като се има предвид изборът на почетния Папа да се оттегли за духовно уединение и  живот на молитва и размисъл“.

Отец Ломбарди посочва, че книгата съдържа и някои „бисери“, като първият и най-важният е вълнуващото свидетелство на духовния живот на почетния Папа, „по пътя, за да се стигне до Бог“ (225).  Бенедикт ХVІ ни дава ценното си свидетелство на Божи служител на преклонна възраст, който се подготвя за смъртта. … Говори ни за великата тайна на Бог, за големите въпроси, придружавали духовния му живот и които продължават да го придружават, ставайки дори още по-големи – като наличието на толкова много злини по света…“.

Възрастният папа „не изоставя сигурните основи на вярата и по този начин остава отдаден на нея“. „Даваме си сметка, че трябва да сме смирени, че казаното в Светото писание не се разбира и трябва да чакаме, докато Господ не го разтвори широко, за да го разберем“ (27). 

Бенедикт ХVІ говори спокойно за изминалия си живот и за „тежестта на вината“, за съжалението, че не е направил достатъчно за другите, но също и за доверието във вярната Божия любов, за факта, че в момента на срещата „ще Го помоли да бъде снизходителен с неговата нищета“.

Според отец Ломбарди, друга важна част от книгата е „ясният и спокоен отговор на всички необосновани писания за причините за неговото оттегляне, като на въпросите на Зеевалд той ясно отговаря, че по пътя на добрия разум, стигайки пред Бог, спокойно е взел решението да се оттегли и никога не се е разкаял затова“. Бенедикт ХVІ подчертава, че не му е бил оказан никакъв натиск от страна на напиращите събития, обратно, решението е взел в момент, когато всичко е било превъзмогнато. „Не става дума за оттегляне под натиска на събитията, или за бягство поради неспособност да се справя с тях“ (38).

Във втората и третата част на книгата, воденият разговор е на различни теми от живота на Йозеф Рацингер – от родното му семейство, до времето на целия му понтификат.

Тази книга по никакъв начин не е биография и не знам дали и кога Зеевалд ще ни предложи такава, смята отец Ломбарди. Но с обобщаващите параграфи, които въвеждат отделните глави и с подходящо формулиране на въпросите, Зеевалд подрежда хронологично отговорите на Банедикт ХVІ.

По наше мнение, могат да представляват особен интерес страниците, посветени на теми от по-голямо значение. Например, може да се посочи темата за нацизма и семейния и църковен живот на младия Рацингер; или за културната атмосфера, почти екзалтирана, в която е живял младият професор по богословие в Бон, в контекста на възраждането на Германия след войната; неговият личен принос като експерт по време на Втория Ватикански събор, по-конкретно по главната тема за връзката Свето Писание – Традиция и Поучителна власт; неговата все по-критична позиция по отношение на други немски теолози за самото разбиране на природата и за ролята на теологията в  църковната вяра; неговите дългогодишни и близки взаимоотношения на сътрудничество с Папа Войтила.

Много ще бъдат заинтересувани и от отговорите, които представляват „равносметка“ на понтификата на Бенедикт ХVІ, като се тръгне от неговите водещи линии: „Налице беше именно това, които исках да направя: да поставя на главно място темата за Бог и вярата, и на преден план – Светото писание. Учил съм теология и знаех, че моята сила – ако имам такава – е да възвестявам вярата в положителна форма. Затова исках най-вече да преподавам, изхождайки от пълнотата на Светото Писание и на Традицията… знаех, че моят понтификат няма да бъде дълъг. Че няма да мога да изпълня дългосрочни проекти… Нямаше да свикам нов Събор, но затова исках и можех да укрепя синодалния елемент“ (180).

Бенедикт ХVІ многократно разяснява духът на своя понтификат, като признава отличителния белег на „Годината на вярата“: „подновено окуражаване да се има вяра, да се живее с динамизма на вярата, да се преоткрие Бог, преоткривайки Христос, тоест преоткривайки същността на вярата“ (217).

man / rv