Папа Франциск: прошката може да обнови Църквата и света

„Светът се нуждае от прошка; твърде много хора живеят затворени в злобата и таят омраза, защото  не са способни да прощават, съсипвайки собствения си живот и този на другите, вместо да намерят щастието в мира и спокойствието“. Така папа Франциск завърши своето размишление, поднесено по време на визитата си в базиликата на Дева Мария на Ангелите в Асизи, ключово място за францисканската духовност. След размишлението и в контекста на Юбилея на милосърдието и 800.та годишнина от „Прошката от Асизи“, папа Франциск пожела да изповяда няколко вярващи и подчерта, че „пътя на прошката може да обнови Църквата и света“.

След мълчаливата молитва в Порциункола, коментирайки евангелският откъс според Матей, в който Исус казва на Петър, че „трябва да се прощава не седем пъти, а седемдесет пъти по седем“, папа Франциск припомни думите, които според древната традиция свети Франциск произнася пред народа и епископите именно от мястото, където се намира базиликата на Дева Мария на Ангелите:

„Искам да ви изпратя всички в рая!“. Какво по-хубаво нещо от дара на спасението, на вечния живот с Бог и безкрайната радост, които Исус ни придоби със своята смърт и възкресение, можеше да поиска „беднякът от Асизи“? Раят не е нищо друго, освен онази тайна на любов, която ни свързва завинаги с Бог, за да Го съзерцаваме вечно!“.

Прошката – посочи папа Франциск – „несъмнено е пътя, който трябва да се следва, за да се стигне до Рая. Но е трудно да се прощава, колко ни струва да простим на другите! Тук в Порциункола всичко ни говори за прошката! Какъв голям дар ни направи Господ, като ни научи ни да прощаваме, или поне да имаме желанието да прощаваме, с което можем да докоснем с ръка милосърдието на Отца!“, каза папата. Но защо трябва да прощаваме всеки човек, който ни е причинил зло?, запита той. „Защото ние първи бяхме простени и простени безкрайно повече. Не съществува никой сред нас, който да не е бил простен: нека се замислим за злините, които сме сторили и как Господ ни е простил“.

Притчата разказана от Евангелист Матей в 18 глава от 21-35 стих „ни казва, че както Бог ни прощава, така и ние трябва да прощаваме на онзи, който ни е причинил зло. Всеки един от нас може да се разпознае в онзи слуга от притчата, който има голям толкова голям дълг, че никога не ще може да го погаси. Също ние, когато коленичим в изповедалнята пред свещеника, не правим нищо друго освен това да повтаряме жеста на слугата от притчата: „Господи, бъди търпелив с мен“. Бог има голямо търпение. Знаем добре, че сме имаме дефекти и често правим едни и същи грехове. Въпреки това, Бог не се уморява да ни дава винаги своята прошка всеки път, когато му я поискаме“. Прошката на Бог – подчерта папа Франциск – „не познава граници; преминава отвъд всяка наша представа и достига всеки един, който дълбоко в сърцето си признава, че е сгрешил и иска да се завърне към Него. Бог, винаги гледа на сърцето, искащо да бъде простено“.

За папа Франциск „за съжаление проблема се ражда, когато трябва да се изправим пред нашия брат, причинил ни зло“. „Когато сме длъжници на другите, претендираме милосърдие; но когато други са ни длъжници, искаме справедливост! Не трябва да е тази реакцията на Христовия ученик и не може да бъде този стилът на живот на християните“, подчерта папа Франциск. „В притчата, Исус ни предлага любовта на Отца, а не нашата претенция за справедливост. Ако се спрем само на справедливостта, няма да ни направи Христови ученици, които са получили милосърдието под Кръста и единствено по силата на любовта на Сина Божи“.

„Скъпи братя и сестри – завърши папата – прошката на която свети Франциск се превърна в „проводник“, тук в Порциункола, продължава да ни „дарява Рая“ и днес след цели осем века. В тази Света година на Милосърдието е още по-видимо как пътя на прошката може наистина на обнови Църквата и света. Свидетелството на милосърдието в днешния свят е задължение от което никой не може да се освободи. Светът се нуждае от прошката; твърде много хора живеят затворени в злобата и таят омраза, защото не се способни на прошка, съсипвайки по този начин собствения си живот и този на другите, вместо да намерят радостта в спокойствието и мира. Нека поискаме от свети Франциск да се застъпи за нас, за да не се отказваме никога да бъдем смирени знаци на прошката и средства на милосърдието.

В Асизи папа Франциск пристигна в 15.30 ч., а визитата у в града на свети Франциск продължи четири часа. Повод за посещението бе 800 годишнина от „Прошката от Асизи“. През 1216 г., по искане на свети Франциск - на когото се явяват Исус и Дева Мария, заобиколени от ангели - папа Хонорий III, отпуска пълна индулгенция за вярващите, които посетят Порциункола покаяли и  изповядали се. След размишлението папа Франциск поздрави всички присъстващи епископи и генерални настоятели на францисканските ордени, посети болните братя францисканци и поздрави присъстващите многобройни вярващи. Във Ватикана папата се завърна в 19.30 ч.

svt/ rv