Франциск: Бенедикт XVI продължава да служи на Църквата

„Вие продължавате да служите на Църквата, не преставате да допринасяте смело и мъдро за нейното укрепване“. С тези думи папа Франциск се обърна към своя предшественик Бенедикт XVI, на церемонията в Клементинската зала във Ватикана, на която бе чествана 65.та годишнина от свещеническото ръкоположение на Йозеф Ратцингер. Заедно със своя по-голям брат Георг, Йозеф Ратцингер е ръкоположен на 29 юни 1951 от кардинала-архиепископ на Мюнхен, Михаел фон Фаулхабер. В импровизираното си слово, Бенедикт XVI, обръщайки се към папа Бергольо каза: „Надявам се, да продължите напред по този път на милосърдието“ и добави „вашата доброта е мястото, в което обитавам и където се чувствам защитен“.

Церемонията е скромна, както пожела Ратцингер и както посочи самия папа Франциск на 26 юни, разговаряйки с журналистите по време на полета от Ереван. Хорът на Сикстинската капела, придружи честването, като изпълни  «In insigni die solemnitatis vestrae». 

В словото си папа Франциск каза на своя предшественик: „В една от многобройните красиви страници, които посветихте на свещенството, подчертавате, че в часа на призива на Симон Петър, Исус, гледайки го, му казва само едно нещо: „Обичаш ли ме?“. Колко е хубаво и вярно това! Защото, както казвате, в това „обичаш ли ме?“, Господ учредява мисията да „пасе овцете“, защото само ако се обича Господ, Той може да пасе овцете си чрез нас: „Господи, Ти знаеш всичко, Ти знаеш, че те обичам““.

„Любовта е характеристиката, която доминира в един цял живот, посветен на свещеническото служение и на истинското богословие, което не случайно Вие определяте като „търсене на възлюбения“; това е, което Вие винаги засвидетелствахте и свидетелствате и днес: че единственото решаващо нещо в нашите дни – на слънце и дъжд – онова, с което идва и всичко останало, е че Господ е наистина присъстващ, че го желаем, че вътрешно сме близо до Него, че Го обичаме, че наистина вярваме дълбоко в Него и вярвайки, Го обичаме наистина“.

Това е любовта – продължи папа Франциск – „която наистина изпълва сърцето, тази е вярата, която ни помага да вървим уверени и спокойно по водата, дори и сред бурите, така както се случва на Петър; тази любов и тази вяра ни помагат да гледаме на бъдещето не със страх или носталгия, а с радост, дори и във вече напреднала възраст, като нашата“.

Папа Франциск се спря и на ситуацията в която живее като почетен папа, заради възрастта си, Бенедикт XVI: „Като живеете и свидетелствата по силен и ярък начин решението си да имате поглед и сърце отправени към Бог, Вие, Ваше Светейшество, продължавате да служите на Църквата, не преставате да допринасяте със сила и мъдрост за нейното укрепване; правите го от онзи малък манастир Mater Ecclesiae във Ватикана, който по този начин разкрива, че не е едно от онези забравени ъгълчета, в които културата на изхвърлянето днес се опитва да постави хората, когато с възрастта губят силите си. Точно обратното и това го казва със сила вашия приемник, който избра да се казва Франциск“. Папата припомни, че духовния път на свети Франциск започна от Сан Дамиано, но място, което той обичаше, пулсиращото сърце на Ордена, там където го основа и където умря, е Порциункола, едно малко ъгълче в подножието на Майката Църква. „Провидението пожела Вие, скъпи събратко, да стигнете до едно място така да се каже „францисканско“, от което се излъчва едно спокойствие, мир, сила, вяра, посвещение, и преданост, които дават сила на мен и на цялата Църква“.

Папа Франциск завърши с пожелание отправено към своя предшественик, но и към цялата Църква: „Нека Ваше Светейшество да продължи да чувства десницата на милосърдния Бог, която Ви подкрепя, нека да можете да изпитате и да ни засвидетелствате любовта на Бог; нека с Петър и Павел, да продължите да се радвате с огромна радост по пътя към целта на вярата“.  

В края на церемонията Бенедикт XVI отправи кратко импровизирано слово: „Свети Отче, скъпи събратя, преди 65 години един мой събрат, ръкоположен с мен на същия ден, на иконичката за спомен от събитието, освен името и датата беше написал само една дума „Еукаристомен!“, благодаря! Благодаря на всички, преди всичко на Вас, Ваше Светейшество, за добротата Ви към мен от момента на Вашето избиране и която ме впечатлява. Вашата доброта – повече отколкото красотата на ватиканските градини – е мястото в което обитавам и в което се чувствам защитен. Надявам се да можете да продължите напред по този път на божественото милосърдие“.

Накрая, папа Франциск прегърна с обич Бенедикт XVI, а хорът на Сикстинската капела запя „Sicut cervus“.

svt/ rv