Кардинал Курт Кох: икуменическата визита на папата в Армения е призив срещу културата на противопоставянето

Апостолическото пътуване на папа Франциск в Армения от 24 до 26 юни е „икуменическа визита, която призовава да преодолеем културата на сблъсъка, извор на разделение“, и разкрием пространство за „културата на срещата“, която води към взаимното разбирателство и единението. Това заявява председателя на Папския съвет за насърчаване на християнското единение кардинал Курт Кох в дълга статия публикувана на страниците на ватиканския „Осерваторе Романо“ в навечерието на папската визита.

Кардинал Кох припомня, че визитата се осъществява 15 години след посещението на Йоан Павел II, който бе приет от католикоса Карекин II в патриаршеското седалище в Ечмиадзин. Тази визита бе определена като „абсолютна новост“, поради факта, че за първи път в резиденцията отсяда глава на друга Църква, както и икуменическия мотив за поканата към Римския епископ като към „брат“. „По този начин, Карекин II искаше да предложи на папата същото гостоприемство, оказано през 1970 от Павел VI на католикос Васкен I в кулата Свети Йоан във Ватикана“, посочва кардинал Кох. „Впрочем, икуменическите визити подпомагат не само богословския диалог, но създават една култура на приятелството в духа на евангелското братство. Икуменизмът има за цел да развие културата на приемането и на приятелството, насърчавайки споделянето на радостите и болките на християните, които винаги са призвани да лекуват раните от миналото и облекчават взаимните трудности“.

„Папа Франциск посещава една страна, която първа официално приема християнството“, припомня кардинал Кох. По този начин тя става първата държава в света, приела християнската религия като държавна. Това става през 301 г., благодарение на св. Григорий Просветител от когото са вдъхновени различните срещи и литургични чествания в папската програма на визитата. Произходът на църквата в Армения е свързан с покръстването на цар Тиридат от св.Григорий през 301, след като същия владетел затваря светия проповедник в един кладенец в пещерата Хор Вирап за 13 години. Пещерата е едно от главните светилища в Армения и ще бъде посетено от папа Франциск. „Общото обръщане в Христос е събитие дълбоко променило идентичността на арменския народ, затова може да се говори за „покръстване“ на арменската нация“.

Сред водещите линии на папската визита в Армения кардинал Кох посочва християнската идентичност. Той припомня думите на папа Франциск, че икуменизма означава да се върви заедно: „Винаги трябва да си спомняме, че сме поклонници, които вървят по един общ път. Вървейки заедно с Христос, се реализира единството. Икуменизмът е общ, както се казва на гръцки, един синод. Всички сме призвани да го преминем, гледайки с доверие към деня в който , с помощта на Бог, ще се съберем заедно пред жертвения олтар на Христос, в пълнотата на евхаристичното общение“.

„Диалогът не е само размяна на идеи, а винаги е размяна на дарове“, припомня кардинал Кох думите на Йоан Павел II от енцикликата Ut unum sint (Всички да бъдат едно). „Можем да се поучим от другите. В този смисъл, например, провъзгласяването на св.Гирогорий Нарек за църковен учител на 12 април 2015 е призив да задълбочим духовното съкровище на арменския народ. Положителните и значими резултати на икуменизма през последните десетина години са забележими и могат да се видят в различните общи дкументи, в нов дух, който изпълва отношенията между Църквите“.

Важен аспект от този общ път към единението е молитвата, затова тя заема съществено място в апостолическото пътуване на папата в Армения, продължава кардинал Кох. „Общата молитва вече означава да се живее и реализира единството. Както посочва съборния декрет Unutatis redintergatio молитвата е „душата на икуменическото движение“. Единението не е само резултат на нашите човешки усилия, а е дар на Светия Дух. Папа Франциск ни припомня, че не само трябва да се молим заедно, а да се молим едни за други. Както при срещата с Карекин II на 8 май 2014: „Да се молим едни за други: нека Светия Дух да ни осветли и ни води към така желания ден в който ще можем да споделим евхаристичната трапеза“.

Пътят към единението се характеризира с онова, което папа Франциск нарича „икуменизмът на кръвта“, посочва кардинал Кох. „Историята на християнството в Армения е белязана от периоди на преследвания и потисничество. Мъченичеството е характерната черта на арменската идентичност, конкретно видима в прекрасните разпятия (качакар), които могат да се срещнат на всеки ъгъл в страната“. Кардинал Кох припомня икуменическото възпоменание на мъчениците за вярата през ХХвек, предстоятелствано от Йоан Павел II, на римския Колизей заедно с икуменически делегати на различни християнски Църкви и общности. Цитира и Бенедикт XVI, който развива темата за християнското мъченичество: „На какво се основава мъченичеството? Отговорът е прост: върху смъртта на Исус и неговата върховна саможертва на Кръста, за да имат живот и , и да имат в изобилие“ (Йоан 10,10), събрани в една дума: мъченичеството е велик акт на любов в отговор на необятната Божия любов“.

Папа Франциск продължава темата за икуменизма на страданието, икуменизма на мъченичеството и икуменизма на кръвта, което е силен призив да вървим по пътя към помирението между Църквите: кръвта на многобройните християни се е превърнала в семе за единението. Кардинал Кох конкретно посочва думите на папа Франциск, казани на 12 април 2015 на литургията във ватиканската базилика Св.Петър в присътвието на католикосите на Арменската апостолическа църква и патриарха на Католическата църква в Армения: „Настоящото време е време на война, една трета световна война на парчета, в което ежедневно ставаме свидетели на жестоки престъпления, кървави масови убийства и лудостта на разрушението. През миналия век човечеството преживя три големи и нечувани трагедии: първата, която се смята за „първия геноцид на ХХвек, засегна вашия арменкси народ – първата християнска нация – заедно със сиро-католици и православни, асирийци, халдеи и гърци. Бяха убити епископи, свещеници, богопосветени, мъже и жени, възрастни и дори деца и беззащитни болни“ (Обща декларация на Йоан Павел II и Карекин II, Ечмиадзин, 27 септември 2001).

Накрая председателят на Папския Съвет за насърчаване на християнското единение посочва още една характерна черта по общия път към единението – общите ангажименти. «Предстоящата папска визата е силен знак за насърчаване на общите действия за мира и справедливостта; за общото свидетелстване на важни ценности като сакралността и достойнството на всеки човешки живот и светостта на брака; за съвместно търсене да се облекчат страданията на всички преследвани заради вярата; за развитието на солидарността към християнските малцинства и другите малцинствени общности в Близкия Изток; за изграждането на мостове на милосърдието и мира».

dg/ Oss.Rom