Патриарх Вартоломей: единственият път на православието в света е единството

В неделя, 19 юни, по време на отслужването на Божествената литургия на Петдесятница, в катедралата на Ираклион бе открит Светият и Велик събор на Православната Църква. Патриарх Вартоломей организира едно събитие, което, подобно на предшествениците си, искаше с всички сили. Поздравявайки присъстващите деветима предстоятели, но също така и четиримата отсъстващи, патриархът поиска да даде на събра един всеправославен мащаб. Вдъхновен от тайната на Петдесятница – „историческото обявление на основаването на Църквата, която Светият Дух изцяло съединява” – патриархът в своята проповед развива три теми, свързани с единството: католичността, съборността и свидетелството.

„Божествената Евхаристия наистина потвърждава единството и католичността на нашата Православна Църква” – с тези думи започна проповедта си патриарх Вартоломей, според когото католичността не трябва да се разбира преди всичко от гледна точка на вселенскостта, но като разнообразие в единство и като Църква, събрана от всяко кътче. В действителност – отбеляза Вартоломей – „ние сме една Църква, едно тяло, дори и ако произлизаме от различни национални, езикови и културни традиции”. Всяка местна Църква „разполага със собствено съкровище, което поднася на Христос” и следователно „в лоното на Църквата няма нито една местна Църква, която да е без значение”.

В рамките на католичността Църквата трябва да осъществи и прояви своето единство. Не е достатъчно да се изрази това единство на теоретично ниво, но също така трябва да приложи и на практика, където – споделя патриархът – „за съжаление трябва да признаем, че сме доста закъснели”. Ето защо той настоява, че „отвъд нашите различия, ние, православните, трябва да се подчертае, че единственият ни път в света е единството”.

Това единство в католичността произлиза от вярата: „Нашето църковно единство не е форма на някаква федерация и не произлиза дори и от събирането около някаква личност. То произлиза от общата ни вяра и се осъществява в нея, вяра, която съвпада със спасението и вечния живот”. Най-добрият модел и източник на това църковно единство е Светата Троицата, която се празнува в християнския Изток в деня на Петдесятница: „По същия начин, по аналогия, бидейки една, Православната Църква се открива в света чрез своите местни органи, свързани помежду си, за да образуват една цялост, една Църква, едно тяло”.

Втората тема, спомената в проповедта на Константинополския архиепископ бе връзката между единството и съборността. Тя е свързана директно с първата тема, тъй като католичността на Църквата често се разбира в православието като съборност (до такава степен, че гръцката дума „католикè” в славянското Верую е преведена като „соборний”). Съборността позволява да се реализира единството, „в събора и чрез събора” – обяснява Вартоломей. В действителност, „Светият и Велик събор на Православната Църква е свикан за да потвърди и укрепи единството на множеството на верните; за да обяви единството на едната, свята, католическа и апостолска Църква”. Разбира се, пътят е труден: „Този път изисква една жива жертва, много усилия и усилени борби, за да не се отклоним от него”. Но съборът, „чрез обсъждания в Светия Дух и чрез един конструктивен и откровен диалог”, ще помогне за установяване на „един климат на доверие и взаимно разбиране”.

Говорейки в навечерието на събора, по време на приема, даден от кмета на Ираклион, патриархът е развил тази тема по особено интересен начин, правейки от съборността средство за защита срещу разделението в света и от икуменичността един антидот на глобализацията: „Единството на православните, изразено от и чрез нашия събор, уважаващ многообразието на народите, се предлага като модел за обединението на нашия разделен свят. Вселенският характер на Църквата, която е истинската универсалност, е противоотровата за съвременната глобализация, която носи фалшиво име”.

Третата тема, развита от патриарх Вартоломей в неговата проповед е тясната връзка между единството и свидетелството. В действителност – посочва той – „само оставяйки обединени и живеейки православността ни като преживяване на вярата и живота, ние ще бъдем в състояние да преминем през драматична история на съвременния свят и да дадем свидетелство за спасение пред тези, които са близки и пред тези, които са далечни”.

Още на 16 юни, по време на обяда, даден в негова чест от гръцкия външен министър, архиепископът на Константинопол използва случая да изрази своята голямата надежда, която има за Великия и Свят събор, който ще даде „възможност на православието да заговори с един глас, давайки на нашия свят, който се разкъсва, едно послание на истинска, на автентична надежда и на помирение”. Според него „православието със сигурност представлява една голямата надежда за света в тази апокалиптична ситуация, живяна на световно ниво”. Това го подтиква да възприеме като своя прогнозата на британския историк Стивън Рънсиман, според който „XXI в. ще бъде векът на православието”.

Единството, възприемано и живяно като съборност, католичност и свидетелство: това е перспективата, дадена от Вселенския патриарх Вартоломей на Светия и Велик събор на Православната Църква, който започна преди дни. Това е един събор, провеждан изцяло под знака на Светия Дух и призован накрая от патриарха: „Понеже на Светия Дух принадлежи мистагогията на благата и на днешната служба, както и на свидетелстването – в събора и чрез събора – дадено на света”.

vik/ oss.rom