2016-06-15 12:49:00

Папата: всички сме просяци, нуждаещи се от спасение


„Колко пъти когато виждаме хора на улицата, хора в нужда, болни, които нямат какво да ядат, чувстваме някаква досада, колко пъти когато срещаме бежанци и мигранти, чувстваме досада. В евангелието Исус е в служба на нуждаещите се, Исус излива своето милосърдие над всички, които среща“. Това посочи папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, в която почерпи вдъхновение от евангелския откъс, разказващ за слепия човек от Йерихон, на когото Исус връща зрението“ (Лк. 18, 32,-35).

Днес – каза папата пред присъстващите 30 хиляди вярващи и поклонници на площад „Свети Петър“ – ще се опитаме да разберем значението на това чудо, което засяга и нас пряко. Евангелист Лука казва, че Исус приближавайки се до Йерихон, вижда един сляп човек, седящ на улицата , който е просел ( 35). По онова време – но и до неотдавна – слепите хора са живеели единствено чрез просията. Фигурата на този слепец олицетворява много хора, които и днес са маргинализирани заради някакъв физически или от друго естество недъг. Той е отделен от народа, стои там седнал, докато хората минават покрай него забързани и погълнати в мислите си… и много други неща; улицата, която е може да бъде място за среща, за него е място на самота. Толкова много хора минават, но той е там сам“.

 „Тъжен е образа на един маргинализиран, преди всичко на фона на град Йерихон, който по онова време е бил красив оазис в пустинята. Знаем, че именно в Йерихон пристига народа на Израил, след дългото изгнаничество в Египет: този град е като вход за обещаната земя. Нека си припомним думите на Мойсей, казани при влизането в този град: „Ако пък имаш някой брат сиромах в едно от твоите жилища, в земята си, която Господ, Бог твой, ти дава, не ожесточавай сърцето си и не стискай ръката си пред твоя брат сиромах, защото сиромаси ще има винаги в земята (ти); затова ти и заповядвам: отваряй ръката си за твоя брат, за твоя беден и твоя сиромах в земята ти“ (Втор. 15, 7.11).

Папа Франциск отбеляза, че „твърде остър е контраста между препоръката от Закона Божий и описаната в Евангелието ситуация: докато слепият вика към Исус, хората го порицават, за да млъкне. Нямат състрадание към него, дори, изпитват досада от виковете му. Безразличието и враждебността правят слепи и глухи, пречат да се видят братята и не позволяват да се разпознае в тях Господ. Но нека подчертаем една особеност. Евангелистът казва, че някой от народа обяснява на слепия причината за всичкия този народ: „Исус Назорей минава“ ( 37). Преминаването на Исус е отбелязано със същия глагол с който в книгата Изход се говори за минаването на Господ, който ще порази египтяните и спасява народа на Израил в египетска земя (Изх. 12,23). Това е „преминаването“ на пасхата, началото на освобождението. На слепия сякаш е възвестена неговата пасха. Без страх, слепият издига силно своя вик към Исус, признавайки го за Син Давидов, за очаквания Месия, който според пророк Исайя, ще отвори очите на слепите  (Ис.  35,5).

За разлика от народа, този сляп вижда с очите на вярата. Благодарение на нея, молитва му има силен ефект. Исус, чувайки вика му, „се спря и заповяда да му го доведат“ (40). По този начин, Исус го премахва от пътя и го поставя в центъра на вниманието на своите ученици и народа. По този начин се осъществява един дваен преход. Първо: народът възвести една добра вест на слепия, но не искаше да има нищо общо с него; сега Исус задължава всички да осъзнаят, че благата вест налага да се постави в центъра на собствения живота онзи, който бе изключен. Второ: от своя страна, слепият не виждаше, но неговата вяра му отваря пътя към спасението и той се озовава сред всички излезли на улицата, за да видят Исус. Преминаването на Господ е среща на милосърдие, която обединява всички около Него, за да се позволи да се разпознае онзи, който се нуждае от помощ и утеха. Също и в нашия живот Исус преминава; и когато преминава Исус, аз го усещам, защото е като призив да се приближа до Него, да бъда по-добър, да бъда по-добър християнин, да следвам Исус“.

Исус е обръща към слепия с въпроса: „какво искаш да сторя за теб?“ ( 41). „Тези думи на Исус са впечатляващи: сега Синът Божий е застанал пред слепия като смирен слуга. Бог стана слуга на грешния човек. Слепият отговаря на Исус, наричайки Го не „Сине Давидов“, а „Господи“, титла, която Църквата още от самото начало присъжда на Възкръсналия Исус. Слепият иска да може да прогледне отново и неговото желание е задоволено: „прогледай! твоята вяра те спаси“, му казва Исус (42). Слепият показа вярата си призовавайки Исус и искайки на всяка цена да Го срещне, а това му донесе дара на спасението. Благодарение на вярата сега може да вижда, и преди всичко, се чувства обичан от Исус. Затова, разказът завършва като посочва, че слепият „тръгна след Него, славейки Бог“ ( 43): стана ученик, тръгвайки след Господ и ставайки част от Неговата общност. Онзи, когото искаха да накарат да мълчи, сега свидетелства на висок глас своята среща с Исус от Назарет и „целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала (43). От просяк слепият стана ученик. Този е също нашия път: всички ние сме просяци, всички. Винаги се нуждаем от спасение. Всички ние, всеки ден трябва да правим това: да се превръщаме от просяци в ученици“. Случва се едно второ чудо: това, което се случи на слепия, направи така че също най-накрая и народа да прогледне. Същата светлина озарява всички, обединявайки и в хвалебствената молитва. По този начин, Исус излива своето милосърдие на всички онези, които среща: Той ги призовава, събира, изцелява и озарява, създавайки един нов народ, който чества чудесата на неговата милосърдна любов. Нека позволим на Исус да ни повика, нека Му позволим да ни изцели, да ни прости, и нека вървим след Исус, хвалейки Бог“.








All the contents on this site are copyrighted ©.