Йерархичните и харизматични дарове в живота и мисията на Църквата

Йерархичните дарове (тези получени при Тайнството Ръкоположение: епископско, свещеническо, дяконско) и харизматичните дарове (тези, които са свободно дарявани от Светия Дух) са „еднакво съществени“ за живота на Църквата, защото „заедно спомагат на тайната на Христос и на неговото спасително дело да бъдат присъстващи в света“. Това е акцента в Писмото на Конгрегацията за доктрината на вярата Iuvenescit Ecclesia (Църквата се подмладява), за връзката между йерархичните и харизматични дарове за живота и мисията на Църквата. Публикацията на Писмото – с дата 15 май 2016, Празник Петдесятница – е разпоредена от папа Франциск на 14 март т.г, по време на аудиенцията му с кард. Мюлер.

В документа от 32 страници, разделени на 5 глави и 24 параграфа, включително въведението и заключението, се припомнят „на светлината на връзката между йерархичните и харизматични дарове, онези богословски и църковни елементи, чието разбиране би допринесло за ползотворното и систематично участие на новите движения и асоциации в общението и мисията на Църквата“. В текста са представени преди всичко „някои ключови елементи както от доктрината за харизмите, намираща се в Новия Завет, така и от поучителната власт за тези нови реалности“. Освен това, изхождайки от някои принципи на систематичното богословие, документът „предоставя елементи за идентичността на йерархичните и харизматични дарове, както и критерии за преценката на новите църковни асоциации и движения“.

В основата на новия документ – в който обширно се цитират както съборни текстове, така и текстове от поучителната власт на свети Йоан Павел II – е Апостолическото насърчение на папа Франциск Evangelii Gaudium . „Призива да бъдем „излизаща Църква“ ни подтиква да препрочетем целия християнски живот в мисионерска перспектива“, се чете във въведението на документа. „Задължението за евангелизиране се отнася до всички сфери на Църквата: редовната пастирска дейност, проповядването към онези, които са изоставили християнската вяра и по-специално онези, които никога не са били достигнати от Евангелието на Исус или, които винаги са го отхвърляли“. В това съществено задължение за Конгрегацията за Доктрината на вярата е „повече от всякога необходимо да се разпознаят и оценят многобройните харизми способни да разбудят и подхранят живота на вярата на Божия народ“.

Хармонична и взаимодопълнима връзка, с послушание към пастирите на Църквата

Истинските харизми, които са „дарове от съществено значение за живота и църковната мисия, трябва да са насочени към мисионерската дейност, към полагаемото послушание към пастирите и към църковната иманентност“. „Йерархичните и харизматични дарове са взаимосвързани още от самото си начало“, посочва документът, като припомня думите на папа Франциск, според когото „Светия Дух е този, който създава хармонията между различните дарове“. Ето защо „не са легитимни нито опозициите, нито съпоставките между йерархичните дарове и харизматичните дарове“. Поради тази причина, не трябва се противопоставя институционната Църква с Църквата на милосърдието, защото в Църквата „също църковните институции са харизматични, а харизмите трябва да се институционализират за да имат последователност и приемственост“. По този начин, двете измерения „спомагат заедно тайната и спасителното дело на Христос да бъдат присъстващи в света“.

Харизматичното измерение никога не трябва да липсва в Църквата, но е нужна църковна зрялост

Според ватиканският документ „новите реалности, трябва да достигнат до една църковна зрялост, която включва тяхното пълно развитие и поместване в живота на Църквата, винаги в общение със своите пастири и послушни на насоките им. Присъствието на нови реалности изпълва сърцето на Църквата „с радост и благодарност“, но ги призовава към „положителни взаимоотношения с всички останали дарове присъстващи в църковния живот, за да бъдат насърчени с щедрост и придружени с бащинска бдителност от Църковните пастири за благото на Църквата и нейната евангелизаторска мисия“. Според новият документ, „харизматичното измерение не може да липсва никога в живота и мисията на Църквата“.

Критерии за разпознаването на истинските харизми

Но как може да се разпознае един истински харизматичен дар? Писмото на Конгрегацията подчертава, че „разпознаването на харизмите е задача, присъща на църковната власт“ и според специфични критерии: да бъде средство за святост в Църквата; да се ангажира в мисионерското разпространение на Евангалието; да изповядва напълно католическата вяра; да свидетелства едно активно общение с цялата Църква, приемайки с лоялна готовност нейното доктринално и пастирско учение; да признава и почита останалите харизматични движения в Църквата; да приема със смирение изпитанията при разпознаването на харизмата; да притежава духовните плодове на милосърдието, радостта, мира, хуманността; да гледа на социалното измерение на евангелизацията, съзнаващ факта, че безпокойството за цялостното развитие на най-изоставените от обществото не може да липсва в една истинска църковна реалност“.

Правно признаване според Каноническия кодекс

Iuvenescit Ecclesia посочва и други два основни критерия за правното признаване на новите църковни реалности, в съответствие с формите установени от Кодекса по Каноническо право. Първият е: зачитане на харизматичните особеностти на отделните църковни движения, за да се избегнат по този начин „правните принуди“, които „потъпкват новостта“. Вторият критерий се отнася до „основния църковен режим“, спомагайки „активното приобщаване на харизматичните дарове в живота на Църквата, но избягвайки те да бъдат разбрани като паралелна реалност, без пряко отношение към йерархичните дарове.

Същественото значение на връзката между универсалната Църква и поместните Църкви

Документът на Конгрегацията за Доктрината на вярата подчертава, че връзката между йерархичните дарове и харизматичните трябва да вземе предвид „съществената и учредителна връзка между универсалната Църква и поместните Църкви“. Това означава, че харизмите несъмнено са дадени на цялата Църква, но тяхната динамика „може да се реализира единствено чрез служението в един конкретен диоцез“. Но не само: те са също „една конкретна възможност да се живее и развие християнското призвание на всеки един, било то за брака или за свещеническото целомъдрие. Също богопосветения живот се помества в харизматичното измерение на Църквата, защото неговата духовност може да се превърне в значителен ресурс, както за вярващия мирянин, така и за свещеника, помагайки и на двамата да живеят своето специфично призвание.

Дева Мария модел за подражание

Накрая Iuvenescit Ecclesia приканва „погледа да се насочи към Мария, Майка на Църквата, модел на пълно послушание към действието на Светия Дух и ярко смирение“. Конгрегацията за доктрината на вярата пожелава „чрез нейното застъпничество, харизмите, които са изобилно дарени от Светия Дух сред вярващите да бъдат послушно приети от тях и оползотворени за живота и мисията на Църквата и за благото на света“.

svt/ rv