Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Папа Франциск \ Документи

През юни папата се моли възрастните и самотните

През юни папата се моли за самотните възрастни - ANSA

09/06/2016 12:16

Общи молитвени намерения

"За да могат възрастните, маргинализираните и тези, които нямат никого да открият дори в големите градове възможности за близост и солидарност". Така е формулирано общото молитвено намерение на папа Франциск за месец юни. В него той насочва вниманието към ролята и значението, които възрастните хора имат за обществото и неговата отговорност към тях. Възрастните са паметта на всеки народ и тези, които предават най-ценното наследство, а именно вярата. Културата на изхвърлянето, която е широко разпространена в нашия свят, често маргинализира и отхвърля възрастните и слабите като бреме. Такова общество обаче, няма бъдеще, защото губи паметта и корените си. Успехът на едно общество се измерва с грижата му за слабите и затова всички ние сме призовани да се противопоставим на отравящата култура на изхвърлянето.

********

"По специален начин, старостта е време на благодат в което Господ подновява призива си към нас. Той ни призовава да запазим и предадем вярата, да се молим за другите и да бъдем близо до тези в нужда .... Възрастните хора, баби и дядовци, имат голямата способност да разберат най-трудните ситуации! И когато се молят, молитвата им е силна и мощна!

Бабите и дядовците, които са получили благословията да видят децата на децата си (Псалм 127: 6), са натоварени с голямата отговорност: да предават своя житейски опит, своята семейна история, историята на общността, на народа; да споделят мъдростта с простота и самата вяра - най-ценното наследство! Щастливо е семейството, което има баби и дядовци наблизо! Дядото е баща два пъти и бабата е майка два пъти. В тези страни, където религиозното преследване е било жестоко – сещам се, например, за Албания, където бях миналата неделя, - в тези страни именно бабите и дядовците, водеха децата да бъдат кръстени тайно, за да им дадат вяра. Те бяха смели в преследването и спасиха вярата в тези страни!

Но не всеки възрастен човек, дядо или баба, има семейство, което може да ги приеме. И така, домовете за възрастни хора са добро решение ... нека те да бъдат истински домове, а не затвори! И нека да бъдат действително за възрастните хора, а не за интересите на някой друг! Те не бива да са институции в които възрастните живеят забравени, скрити и пренебрегвани. Чувствам голяма близост с многото възрастни хора, които живеят в тези институции, и мисля с благодарност за тези, които отиват да ги посетят и се грижат за тях. Домовете за възрастни хора трябва да бъдат "дробовете" на човечността в града, квартала или енорията. Те трябва да са "светилища" за човечност, където за старите и слабите се полагат грижи като за брат или сестра. Истинско благо е да се посещават възрастните хора! Погледнете децата: понякога са апатични и тъжни; но когато посетят някой възрастен човек и се развеселяват!

Все пак, реалността е, че възрастни хора биват изоставяни: те често са отхвърляни с отношение, говорещо за реална, и скрита евтаназия! Тя е резултат от културата на изхвърлянето, която толкова вреди на нашия свят. Деца са отхвърляни, младежи са отхвърляни, защото нямат работа и възрастните хора са отхвърляни с извинението да се поддържа "балансирана" икономика, която има в центъра си не човешката личност, а парите. Всички ние сме призовани да се противопоставяме на тази отровна култура на изхвърлянето!

Ние, християните, заедно с всички хора с добра воля, сме призовани търпеливо да изграждаме едно по-разнообразно, по-приветливо, по-хуманно, по-приобщаващо общество, което няма нуждае да изхвърля слабите било в тялото или ума. Напротив, ние се нуждаем от общество, което измерва успеха си с грижите за слабите.

Като християни и като граждани, ние сме призовани да открием, с въображение и мъдрост, различни начини да посрещнем това предизвикателство. Народ, който не се грижи за възрастните си хора, който не се отнася добре към тях няма бъдеще! Така е, защото такъв народ губи паметта си и се откъсва от своите корени. Бъдете внимателни: ваша отговорност е да запазите тези корени живи в себе си чрез молитва, като четете Евангелието и с милосърдни дела. Така ще останете като живи дървета, които дори и в напреднала възраст не спират да дават плодове. Един от най-красивите моменти в семейния живот, в нашия човешки живот като семейство, е да погалим бебе и да бъдем погалени от дядо и баба. Благодаря!".

(Папа Франциск, Среща с възрастни хора, 28 септември 2014 г.)

Мисионерски молитвени намерения

"За да могат семинаристите, мъжете и жените, посветили се на Бог да имат наставници, живеещи радостта на Евангелието, които да ги подготвят мъдро за тяхната мисия". За това се моли папата в мисионерските молитвени намерения за месец юни. Радостта на Исус трябва да бъде видима във всеки вярващ, а още повече във всеки свещеник или богопосветен, за да бъде достоверно евангелското послание. За да бъдем радостни свидетели на Благата вест на Исус трябва да бъдем автентични и последователни. Трябва да проповядваме вярата си Преди всичко чрез живота си и чак след това с думи.

******

"Истинската радост не идва от неща или от притежаване! Не! Тя е родена от срещата и взаимоотношенията с другите. Тя се ражда от чувството че си приет, разбран и обичан и от приемането, разбирането и обичането на другите и не поради моментно желание, но защото другият е личност. Радостта се ражда от безвъзмездността на срещата! Радостта е да чуем "Ти си важен за мен", макар и не непременно казано с думи: Това е красиво .... Бог ни кара да разберем именно тези думи, когато ни призовава и ни казва: "Ти си важен за Мен, Аз те обичам, Аз разчитам на теб". Исус казва това на всеки един от нас! И това поражда радост! Радостта на момента в който Исус спря погледа си върху мен. Чувствайки се обичани от Бог, чувството, че за Него не сме поредния номер, а личности и чувайки Го да ни призовава, именно в разбирането и осъзнаването на това е тайната на нашата радост. Ставайки свещеник или богопосветен мъж или жена не е преди всичко наше собствено решение. Нямам доверие на семинариста или богопосветената, които казват: "Аз избрах този път". Това не ми допада! Това няма бъдеще! Техният избор по-скоро е отговор на призив от любов. Чувам нещо в себе си, което ме кара да отговоря с "да". В молитвата, Господ ни помага да разберем тази любов, но също посредством много други знаци, които можем да забележим в живота си и в хората, които Той поставя на пътя ни. Радостта от срещата с Него и от призива Му не ни позволява да се затворим в себе си, напротив, отваря ни за другите и ни води към служение в Църквата. Свети Тома посочва: ["Bonum est diffusivum sui"] – латинският тук не е труден! - Доброто е разпростиращо се. И радостта е разпростираща се. Не се страхувайте да покажете радостта си от това, че се отзовавате на призива на Господ, че сте отговорили на избора му на любов и да свидетелствате за Неговото Евангелие в служението си на Църквата. Радостта, истинската радост, е заразна; тя е инфекциозна ... тя увлича напред. И затова, когато срещнете семинарист или послушник, който е изключително сериозен и тъжен, си мислите, че нещо се е объркало! Защото липсва радостта на Господ, радостта, която ни вдъхновява да служим, радостта от срещата с Исус, която ни подтиква да срещнем другите и да провъзгласяваме Исус. Това липсва! Няма никаква святост в унинието! Св. Тереза казва: "Светец, който е печален е плачевен светец". Такъв не струва много .... Когато видите семинарист, свещеник, богопосветена или послушник с удължено лице, мрачен и намусен, който изглежда, сякаш са му хвърлили мокро одеяло на живота, едно такова тежко ... дето го дърпа надолу .... Явно нещо не е наред! Затова ви моля,: нека никога нито една богопосветена сестра, нито един свещеник да няма лице като "кисела краставица" - никога! Радостта идва от Исус. Когато в един свещеник - казвам свещеник, но имам предвид и семинаристите - когато в свещеника или богопосветената сестра няма радост когато са посърнали; сигурно ще кажете: "може би имат психологически проблем". Вярно че може и така да е, възможно е и да се случи, някои, нещастни души, се разболяват .... Не е изключено. Въпреки това, като цяло, причината не е в психологически проблем. Дали пък проблемът не е в недоволството? Именно! Какво обаче е в центъра на тази липса на радост? Въпросът е свързан с безбрачието. Ще обясня. Вие, семинаристи, богопосветени сестри, посвещавате любовта си на Исус, това е голяма любов. Сърцето ви е отдадено на Исус и това ви кара да дадете обет за целомъдрие и безбрачие. Въпреки това обетът за целомъдрие и за безбрачие не приключва с момента в който се дава, той продължава и след това .... Този е житейски път, който узрява, който се развива в пастирско бащинство или майчинството и когато свещеникът не е баща за своята общност, когато богопосветената сестрата не е майка за онези, с които работи, той или тя посърват. Именно в това е проблемът. Затова ви казвам: коренът на унинието в пастирския живот е именно в липсата на бащинство или майчинство, които идват от незадоволителното живеене на това посвещаване, което, всъщност би трябвало да ни направи плодотворни. Невъзможно е да си представим, свещеник или богопосветена сестра, които не са плодотворни: това просто не е католическо! Не е католическо! Красотата на посвещаването: това е радостта.

Не бих искал да засрамвам тази добра сестра, (посочва възрастна монахиня на първия ред), която, горката, в предната част на тълпата, беше наистина смачкана, лицето и обаче остана щастливо. Зарадва ме да видя лицето ти, сестро! Вероятно си богосветена от много години, но очите ти са хубави, усмихваше се, не се оплакваше, че те смачкаха .... Когато намерите примери като този, богопосветени сестри и свещеници, които са радостни, то е, защото са плодотворни, те дават живот, живот, живот .... те дават живот, защото го намират в Исус! В радостта на Исус! Радостта, не тъгата, е знакът на пастирската плодовитост.

За да бъдем радостни свидетели на Евангелието е необходимо да бъдем автентични и последователни. И това е друга дума, която искам да подчертая: "автентичност". Исус строго порица лицемерите: те са тези, които мислят в себе си нещо различно от това, което казват. Това са тези, които - да го кажем ясно - имат две лица. Да се говори за автентичност на младите хора е лесно, защото те - всички те - желаят да бъдат автентични, да бъдат последователни. Всички се възмущавате, когато откриете сред нас, свещениците или сред богопосветени сестри, такива, които не са автентични!

Основна отговорност на всички възрастни, на всички възпитатели, което също е ваша отговорност, възпитатели, които сте тук, е да дадете пример за последователност на младите. Ако искаме последователни младежи трябва да се запитаме: Последователни ли сме самите ние? Господ ще каже това, което каза на Божия народ за фарисеите: "Правете това, което казват, а не това, което вършат!". Постоянство и автентичност!

Вие също се стремите да следва този път. Често повтарям това, което свети Франциск от Асизи каза, а именно че Христос ни е изпратил да провъзгласяваме Евангелието също с думи. Точният цитат е както следва: "Винаги проповядвайте Евангелието. И ако е необходимо, също с думи". Какво означава това? Да провъзгласяваме Евангелието с автентичен и с последователен живот. В този свят, в който богатството причинява толкова много щети е необходимо ние, свещениците, ние, богопосветените сестри, всеки от нас да живеем в съответствие с нашата бедност! Когато видиш, че парите са основната грижа на образователната, енорийската или която и да е друга институция, това не е добре. Не е добре! Това е противоречие! Ние трябва да бъдем последователни и автентични. По този наш път, нека да правим това, което казва, свети Франциск: да проповядваме Евангелието първо с нашия пример и след това с думи! Първо в нашия живот другите трябва да четат Евангелието! Тук, без страх, с нашите слабости, които се опитваме да поправим, с нашите ограничения, които Господ познава, но също така с нашата щедрост в отдаването ни на волята Му да действа чрез нас. [...]".

(Папа Франциск, Среща със семинаристите и послушниците, 6 юли 2013 г.)

Превод Бистра Пишийска

09/06/2016 12:16