Великото пътешествие от Венеция до Вечния град в памет на българския бас Борис Христов

В рамките на честванията на българската култура бе представена в своето второ издание изложбата на съвременно изкуство, посветена на паметта на великия български лиричен певец Борис Христов. “La Calunnia: La Gondola dei Folli” („Клеветата – гондолата на безумните“) заимства името си от известната „ария на клеветата“, изпълнявана от великия български бас. Арията е от операта „Алмавива, или Напразна предпазливост“ (1816), позната като „Севилският бръснар" на големия италиански композитор Джоакино Росини.

„Великото пътешествие в нашето съвремие от Венеция до Вечния град в памет на българския бас Борис Христов“ се провежда в присъствието на личности от политическия и дипломатическия живот, академичните и художествени среди и на италианската и международна преса.

Изложбата, която се помещава в Монументалната зала на Библиотеката  Casanatense в контекста на историческата изложба Небето и Земята. Силвестрио Аманцио Морончели: гобемите глобуси от 1716 и картографската колекция на библиотека Casanatense (по случай 300-та годишнина от създаването на големите световни карти на Casanatense) , са част от художествените и културни забележителности на нашите две страни. Изложбата има за цел да създаде традиция  в ежегодно събитие със своя публика от Италия и от цял свят.

В Римското издание на изложбата, която бе открита на 27 май, участват Лучано Белет, Джузепе Джиралдо, Маруся и Таня Калимерови, Филипо Станиша. Куратор на експозицията е Др. Габриеле Ромео, а отгооврник за общата организация е Texfilart на Таня Калимерова.

Събитието се провежда под патронажа на Областта Венето, град Венеция, Посолството на Република България в Италия, Посолството на България към Светия престол, Генералното консолство на Република България в Милано, Българският културен институт в Рим и много други.

Начело на почетния комитет е г-н Вежди Рашидов, министър на Културата в България, Др.Лука Дзая, председател на Областта на Венето; Др.Паола Мар, отговорник по туризма и благоустройството на град Венеция; Негово превъходителство Марин Райков, посланик на Република България в Италия; Негово превъходителство проф. Кирил Топалов, посланик на Република България към Светия престол; Др. Росен Руфев, генерален консул на Република България в Милано; Др. Жана Яковлева, директор на Българския културен институт в Рим и едната от двете сестри, Таня Калимерова, президент на „Тексфиларт“

Инициативата спомага за разширяване на познанаването на живота и кариерата на световно-известния невероятен български бас Борис Христов не само сред ценителите и интелектуалци, поставяйки си едновременно за цел да повиши интереса на онези, които са чувствителни и жадни за култура и особено на младото поколение, у което да се натрупат ценности и традиции в контекста на обединена Европа, благодарение на едно явление на създаване на географска връзка и на иконографски изследвания, които са насочени към това да поставят съвременно изкуство във „Великото пътешествие“,  пътуване във времето чрез паметта.

БиблиотекатаCasanatense дължи раждането си на кардинал Джироламо Казанате (1620 - 1700), който разпорежда със завещание да остане на Доминиканския орден от манастира Санта Мария Сопра Минерва в Рим,  колекцията на неговата библиотека, съдържаща над 20 000 тома. Той завещава и значителни суми за създаването и бъдещето разрастване на библиотеката, която впоследствие е кръстена на негово име. Доминиканците възложили на архитект А.М. Бориони проекта за сграда в рамките на манастирската обител: резултатът е една зала с внушителни размери, строга и с огромна елегантност, с двоен ред на рафтове покрай стените, за да се поместят томовете. Запазени са надписите върху дърво, на които се четат означения на различни науки и дисциплини.

Библиотеката е открита на 3 ноември 1701 година и скоро след това се превръща в една отна-важните и оборудвани библиотеки на своето време. През 1873 започва да се прилага и върху Рим законът за затварянена духовните корпорации и през 1884 собствеността на библиотеката се превръща окончателно в собственост на италианската държава. Днес е една от обществените библиотеки на Министерството на културата и туризма.

Н.П. Марин Райков, посланик на Република България в Италия говори за участието на Маруся и Таня Калимерови в общата изложба, посветена на Борис Христов: „В епохата на френетични ритми, на безпокойствие, на имиграция и социални и финансови сътресения, като онези, които преживяваме, да говорим за изключителни постижения, за надежда благодарение на индивидуални постижения и човешки потенциал е наше задължение и удоволствие. Да се чувстваш артист в такива времена е предизвикателство и привилегия.

България, антична и благородна страна с хилядолетна история, член на Европейската общност от 2007 г., има много високи постижения в областта на историята, науката, литературата, музиката и спорта, които допринасят и са част от основите на Обединена Европа.

Борис Христов, със своя глас и огромен талант е един от най-големите феномени на нашето време. Той е символ на една сложна духовна връзка между милиони хора по света, но той никога не е забравил корените си и е изградил кариерата си в името на България“.

За изложбата говори кураторът и критик на изложбата Габриеле Ромео:

„Г-н Ромео, кое е новото в изложбата в библиотеката Казанатенсе в Рим спрямо изложбата “La Calunnia: La Gondola dei Folli” („Клеветата – гондолата на безумните“) във Венеция?

„На първо място, новото е в петимата творци, поканени да участват в римското издание на изложбата. Сестрите Калимерови въплъщават духа, отразяват националните характеристики на Борис Христов. В същото време, останалите трима автори, които са италианци, са се обединили в интерпретациите си с темата за Борис Христов, от една страна обединени от изложбата във Венеция, а от друга – създавайки мост между двете изложби - във Венеция и в Рим. Един от тримата творци е Филипо Станиша с произведение, което ще остави на Българския културен институт в Рим, участва и Лучано Белет със своите интерактивни синестезични произведения, които позволяват на зрителя „да влезе и участва“ в творбата. Друг важен творец е Джузепе Джиралдо, който чрез своето визуално изкуство интерпретира Борис Христов.

Между другото, библиотеката, която предложи да бъде домакин на това събитие е Библиотеката Казанатенсе, която е съхранила и направила достъпни за публиката много ръкописи. Директорката на библиотеката, с много усет прие тази експериментална съвременна изложба, която обединява различни форми на експресивност, от ръкописите до форми на изкуство, които си взаимодействат. На първо място – инсталациите, които дават живот на съвременното изкуство и дават възможност да бъдат изживени отново произведения – икони от миналото, като Борис Христов.

Творци като Марко Поло, Елена Лукреция Корнаро Пископия, Якопо де Барбари са част от това изследователско пътешествие, започнало във Венеция, персонажи от миналото, които пътуват заедно с нас. Те показват на младите пътя от миналото, от културата, от историята, свидетелство с поглед винаги към бъдещето.

Инсталацията на Калимерови се състои от стълба, която се изкачва към безкрайността. В центъра на композицията има портрет на българския бас, реализиран от Таня Калимерова.

Бих искал да изкажа специални благодарности всички, които са дали възможността да се построи духовния мост между Венеция и Рим, на г-жа Мар и всички, които подкрепиха тази изложба, на първо място – министърът на Културата на България, Вежди Рашидов, на посланика на Република България, Марин Райков, проф. Топалов, посланик на България към Светия престол, Яна Яковлева, директор на Българския културен институт в Рим. Държа да благодаря на асоциациите, които подпомогнаха тази изложба, като например Тексфиларт в Рим, на общината на Рим и на самата библиотека, която посвещава една изложба на Силвестро Аманцио Морончели, който през 1683 реализира две огромни глобуса, реализирани във Венеция и днес се намират в библиотека Марчана във Венеция. Филипо Станиша в сътрудничество с родителите си, реализира творбата си, посветена на Б.Христов през 1965.

Изложбата в Рим бе реализирана, преди всичко благодарение на усилията на асоциацията Тексфиларте, която се стреми да свърже онова, което представлява тяхното изкуство в контекста на българската култура и онова, което представлява то в италиански контекст.

Разговорът проведе: Анета Риналди

an / rv