Cоциални мрежи:

RSS:

Радио Ватикана

Гласът на Папата и Църквата в диалог със света

Език:

Папа Франциск \ Аудиенции

Папа Франциск: високомерието отдалечава от Бог и ближните

Папа Франциск на генералната аудиенция - AFP

01/06/2016 14:14

„Високомерието покварява всяка добра дейност, изпразва молитвата, отдалечава от Бог и другите, докато смирената молитва отваря широко вратите на Божието сърце“. Това бе поучението предложено от папа Франциск в катехистичната му беседа на генералната аудиенция, коментирайки притчата за фарисеина и митара. Чрез тази притча – посочи папата – „Исус иска да ни научи на правилното поведение в молитвата и изпросването на милосърдието на Отца“.

Пред повече от 20.000 присъстващи на традиционната седмична среща на папата с вярващите и поклонниците от цял свят, Светият отец припомни, че „и двамата главни действащи лица в притчата отиват в храма за да се молят, но действат по различен начин, получавайки различни резултати. Фарисеинът се моли „прав и използва много думи“ (ст. 11). Неговата молитва е несъмнено благодарствена молитва към Бог, но в действителност е показност на личните му заслуги, със чувство на превъзходство към „другите“, определени от него като „крадци, неправедни, прелюбодейци“, като например „онзи митар“. Именно тук е проблема: фарисеинът се моли на Бог, но в действителност гледа на себе си. Моли се на себе си! Пред себе си, вместо Господ е поставил едно огледало. Въпреки че се намира в храма, не чувства необходимостта да се простре пред величието на Бог; стои прав, чувства се сигурен, сякаш той е господар на храма! Той изброява извършените от него добри дела: безупречен е, спазва Закона дори повече от необходимото, пости два пъти в седмицата и плаща десятък за всичко що притежава. С една дума, вместо да се моли, фарисеинът изказва задоволство, че спазва законите. Неговото поведение и думи са далеч от начина на действие и говорене на Бог, който обича всички хора и не презира грешниците. Фарисеинът презира грешниците, дори посочва митара, който се моли до него. Като се смята за праведен, фарисеинът пренебрегва най-важната заповед: любовта към Бог и към ближния“.

Ето защо – отбеляза папа Франциск – „не е достатъчно да се питаме колко се молим, а трябва също да се запитаме как се молим, или по-точно какво е моето сърце. Важно е да го изпитаме, за да преценим нашите мисли, чувства и да изкореним арогантността и лицемерието. Питам се: може ли да се молим с арогантност? Не! Може ли да се моли с лицемерие? Не! Трябва да се молим пред Бог каквито сме. Фарисеинът се моли с арогантност и лицемерие. Всички ние сме погълнати от бързината на ежедневието, често сме подвластни на чувствата и сме объркани. Ето защо, е необходимо да преоткрием пътя към нашето сърце, да си възвърнем стойността на интимността и тишината, защото там Бог ни среща и ни говори. Само от там можем, от своя страна, да срещнем другите и да говорим с тях. Фарисеинът тръгна към храма, сигурен в себе си, но не се осъзнава, че е загубил пътя към сърцето си“.

„От друга страна митара – другият – се представя в храма със смирена и покаяна душа: стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди. Неговата молитва е кратка, а не толкова дълга като тази на фарисеина: Боже, бъди милостив към мене грешника!“. Нищо повече. „Боже бъди милостив към мене грешника!“. Колко хубава молитва!“. Папа Франциск припомни, че по времето на Исус митарите, които са събирали данъците от хората, са били смятани за нечисти, подвластни на чуждите владетели, и затова хората не са гледали с добро око на тях и по принцип са били смятани за грешници.

 „Притчата ни учи, че можеш да бъдеш праведен или грешник не заради собствената социална принадлежност, а по начина по който се отнасяш към Бог и братята. Покаятелните жестове и малкото прости думи на митара свидетелстват за неговото съзнание за окаяното му състояние. Неговата молитва е съществена. Действа смирено, сигурен само че е грешник нуждаещ се от милост. Ако фарисеинът не иска нищо, защото притежава вече всичко, то митара може само да проси Божието милосърдие. А това е много красиво! Да просиш Божието милосърдие. Представяйки се с „празни ръце“, с голо сърце и признавайки се за грешник, митара показва на всички необходимото условие за да получим прошката на Господ. Накрая, именно той, така презиран, се превръща в икона на истинския вярващ“.

„Исус завършва притчата с една сентенция: „Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“. От двамата, кой е поквареният? Фарисеинът. Той е икона на покварения човек, който се преструва че се моли и единствено успява да се хвали със себе си пред огледалото. Той е покварен, но се преструва че се моли. Ето защо, в живота, който се мисли за праведен и съди другите и ги презира е покварен и лицемер. Високомерието компрометира всяка добра дейност, изпразва молитвата, отдалечава от Бог и другите. Ако Бог предпочита смирението, не е за да ни потиска: смирението по-скоро е необходимото условие за да бъдем повдигнати от Него и да изпитаме по този начин милосърдието, което изпълва нашите празноти. Ако молитвата на високомерния  не достига но Божието сърце, то смирението на окаяния отваря широко неговите врати. Бог има една слабост: слабостта към смирените. Пред едно смирено сърце, Бог отваря изцяло своето сърце. Това е смирението, което Дева Мария изразява в химна „Величае душата ми“: „Той милостно погледна унизеността на рабинята Си…. Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят (Лк. 1,48.50). Нека Мария, нашата Майка, да ни помогне да се молим със смирено сърце. А ние нека отново да повторим тази хубава молитва: „О Боже, бъди милостив към мене грешника“.

svt/ rv

01/06/2016 14:14