Папата в интервю за „La Croix“: дълг на християнството в Европа е служението

В интервю за френския вестник „La Croix“, папа Франциск отново се връща на темата за имиграцията, причинена от войните в Близкия Изток и Африка, но и от ниската степен на развитие; Папата говори и по темите за търговията с оръжие, интеграцията; евтаназията и гражданските съюзи: когато даден закон е приет, държавата трябва зачита съвестта, възражението по съвест е човешко право и е валидно и за публичните служители.  

Мигранти, войни и ниска степен на развитие

На въпроса дали Старият континент има възможност да приеме толкова голям брой имигранти, Папа Франциск посочи: „отговорът изисква отговорност, тъй като човек не може да отвори вратите ирационално. Но главният въпрос, който трябва да си зададем, е защо има толкова много имигранти сега. Първоначалните проблеми са войните в Близкия Изток и в Африка, както и ниската степен на развитие на африканския континент, което е причина за глада. Ако има войни, то е защото има производители на оръжие – които могат да се оправдават по различни причини – и преди всичко търговци на оръжие. Ако има толкова много безработица, това е поради липсата на инвестиции, които да осигурят трудовата заетост, така необходима на Африка“.

Напълно либерализираният пазар не функционира

Папата изтъкна, че „в общи линии това повдига проблема за една световна икономическа система, изпаднала в идолопоклонничество пред парите. Повече от 80% от човешкото богатство е в ръцете на 16% от населението. Пазар, напълно либерализиран, не функционира. Пазарите сами по себе си са нещо добро, но изискват трета страна или държава, която да ги контролира и да ги балансира. С други думи, онова, което е необходимо, е социална пазарна икономика“.

Интеграция, а не гетизация на имигрантите

Папата отбеляза, че „по повод на имигрантите, най-лошата форма на прием е гетизацията, докато точно обратно, необходима е интеграция. Терористите в Брюксел бяха белгийци, деца на имигранти, но израснали в гето. В Лондон новият кмет ( бел.ред. Садик Хан, син на пакистански мюсюлмани) положи клетва в една катедрала и със сигурност ще се срещне с кралицата. Това показва необходимостта Европа да преоткрие способността си за интеграция. В тази връзка си мисля за Карл Велики, който бе преговарял с познатите варварски племена, които след това са се интегрирали. Тази интеграция е толкова необходима, доколкото днес, вследствие на егоистичното търсене на благосъстояние, Европа изживява сериозен проблем, поради намаляващия процент на раждаемост“.

Страх от ислямско завладяване

Папа Франциск отговори и на въпрос за страха от исляма в европейските общества. „Днес не смятам, че има страх от исляма, а от Ислямска държава и от нейната война за завладяване, която отчасти е взета от исляма. Вярно е, че идеята за завладяване принадлежи на ислямския дух. Но би могло да се изтълкува, въз основа на същата представа за завладяване, финалът на Евангелието според Матей, когато Исус изпраща своите ученици сред всички народи. Пред ислямския тероризъм би било добре да се запитаме за начина, по който един твърде западен модел на демокрация бе изнесен в страни като Ирак, където преди това имаше силно правителство. Или пък в Либия, където е налице племенна структура. Не можем да вървим напред, без да имаме предвид тези култури. Както наскоро бе казал един либиец: „Бяхме свикнали с един Кадафи, а сега имаме петдесет“. Съжителството между християни и мюсюлмани все още възможно. Аз идвам от страна, в която те съжителстват добре“.

Държавата трябва да бъде светска, а не религиозна

По въпроса за светското и религиозната свобода, Папата потвърди ясно, че „една държава трябва да бъде светска“. „Религиозните държави свършват зле“, добави той, като поясни: „считам, че светският живот, придружен от солиден закон, който да гарантира религиозната свобода, предоставя една референтна рамка, за да се върви напред; всички сме еднакви като Божи чеда и с нашето човешко достойнство. Но всеки трябва да е свободен да показва своята вяра. Ако една мюсюлманска жена иска да носи бурка, трябва да може да прави това, както и католикът, който иска да носи кръст“. Скромната критика, отправена от Папата към Франция, се отнася до факта, че „прекалява с лаицизма“, което води до това да счита религиите за „подкултури, а не пълноправни, с техните права. Опасявам се, че този подход – разбираемо наследство от Просвещението – продължава да съществува. Франция се нуждае от крачка напред по тази тема, за да приеме факта, че отварянето към трансцеденталното е право на всички“.

Законите и правото на възражение по съвест

Папата бе запитан и затова как католиците трябва да защитават своите убеждения пред закони, като този за евтаназията или гражданските съюзи. „Парламентът има правото да дискутира, аргументира, обяснява, предоставя доводи. По този начин израства дадено общество. Във всички случаи, когато един закон е вече приет, държавата трябва да зачита и съвестта. Правото на възражение по съвест трябва да бъде признато във всяка правова структура, тъй като то е право на човека. Важи и за публичния служител, който е човешко същество. Държавата трябва да се съобразява и с критиките. Това би било истинска форма на светска държавност. Не могат да се отстраняват предложените от католиците аргументации с баналното обяснение „говорят като поп“. Не, те се базират на онзи вид християнска мисъл, която Франция така забележително бе развила“.

Значителна роля на миряните в евангелизацията

По повод на евангелизацията, Папата подчерта, че „не е непременно необходимо присъствието на свещеници“, като даде пример с Корея, която през вековете, след пристигането на първите мисионери, е имала в първите си редици миряни. „Кръщението“, изтъкна Папата, „дарява силата за евангелизация и Светият дух, получен чрез него, „насърчава към смело разпространяване на християнското послание“. Папата отправи и предупреждение към клерикализма, който счита за „опасен“.

Нулева търпимост при случаите на педофилия

Папата отговори и на въпросите за съвременните проблеми на Църквата във Франция, разтърсена през последните седмици от случаи на педофилия. „В тази сфера не може да съществува давност“, посочи Папа Бергольо и добави, че „поради тези злоупотреби един свещеник, който по призвание е извикан да отвежда към Бог, съсипва едно дете. Сее зло, омраза и болка. Както каза Бенедикт ХVІ, необходима е нулева търпимост“.

Християнството за Европа трябва да бъде служение

Друга тема в интервюто на Папата бе семейството и християнските корени на Европа. Дълг на християнството в Европа, според Папата, е служението, то е „дар на живота“.

man / Vat.Ins. / rv