2016-05-18 13:05:00

Папа Франциск: пренебрегването на бедния е презрение към Бог


„Божието милосърдие към нас е свързано с нашето милосърдие към ближния. Когато то липсва, Божието милосърдие не може на намери място в нашето сърце, не може да влезе в него“. Това каза папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, който коментира притчата за богатия човек и бедния Лазар (Лк. 16, 19-31) и предупреди, че „пренебрегването на бедния е презрение към Бог.

В размишлението си пред повече от 35 хиляди вярващи и поклонници от цял свят, папа Франциск подчерта, че живота на богатия човек и на Лазар „изглежда така, сякаш върви по паралелни пътища: техните житейски условия са противоположни и напълно некомуникиращи. Входната врата на дома на богатия е винаги затворена за бедния, който лежи отвън, опитвайки се да се нахрани с остатъците от трапезата на богатия. Този е облечен в луксозни дрехи, докато Лазар е покрит с рани; през деня богатият пирува, докато Лазар умира от глад. Само кучетата се грижат за него и идват да му ближат раните. Тази сцена ни припомня строгите думи на Сина човечески при последния съд: „Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, гол бях и не ме облякохте“  (Mт 25,42-43). Лазар, олицетворява мълчаливия вик на бедните от всички времена и противоречието на един свят, чиито огромни богатства и ресурси са в ръцете на малцина“.

Продължавайки притчата, Исус посочва, че един ден богатия човек умира и се обръща към Авраам, наричайки го „отче“. „Бедните и богатите умират, всички имат една и съща съдба, всички ние без изключение“, припомни папата. „По този начин, обръщайки се към Авраам с „отче“, богатият иска да покаже, че е син, принадлежащ на Божия народ. Но по време на своя живот той не отдаде дължимото внимание на Бог, дори направи себе си център на всичко, затворен в своя свят на лукс и разхищение. Пренебрегвайки Лазар, не взе под внимание нито Господ, нито неговия закон. Пренебрегването на бедния е презрение към Бог! Това трябва добре да го научим: пренебрегването на бедния е презрение към Бог!“. Притчата съдържа една особеност, която трябва да се подчертае: богатият няма име, докато името на бедния е повторено пет път: „Лазар“, което означава „Бог помага“. „Лазар, който лежи пред вратата е призив към богатия да си спомни за Бог, но той не приема този призив. Ето защо, той е осъден не заради своите богатства, а защото не бе способен на състрадание към Лазар и не му се притече на помощ“.

Втората част на притчата разказва за Лазар и богатия след смъртта ( 22-31). В отвъдното ситуацията е различна: бедният Лазар е отнесен от ангелите в небето при Аврам, а богатият е отведен сред мъките. Тогава – посочва притчата – „богатият подигна очите си, видя Авраам отдалеч и Лазар в лоното му“. Изглежда така, сякаш той вижда за първи път Лазар, но думите му го предават: „отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък“. „Сега богатият разпознава Лазар и го моли за помощ, докато през земния живот се преструваше, че не го вижда. Колко пъти много хора се преструват, че не виждат бедните, за тях бедните не съществуват. През живота си богатия дори не даваше остатъците от трапезата си, а сега иска Лазар да му занесе да пие! Още вярва, че може да претендира за правата от своето предишно социално състояние. Авраам, като му казва, че е невъзможно да изпълни молбата му, ни предлага тълкуванието на целия разказ: той пояснява, че добрините и злините са разпределени по начин, за да компенсират земната несправедливост и вратата, която разделя живота на богатия от бедния, се е превърнала в една огромна пропаст. Докато Лазар е стоял пред вратата на богатия, той е имал възможността да се спаси, да отвори широко вратата си и да помогне на Лазар, но сега и двамата са мъртви и ситуацията е необратима“. В разказа Бог никога не е назован директно, но притчата ни предупреждава ясно: милосърдието на Бог към нас е свързано с нашето милосърдие към ближния; когато то липсва, също и Божието милосърдие не намира място в нашето сърце, не може да влезе в него. Ако аз не отворя широко вратата на моето сърце за бедния, то тази врата остава затворена дори и за Бог, а това е ужасно!“. Осъзнал своята ситуация, богатият мисли за своите братя, които са заплашени да свършат като него и моли Аврам да изпрати Лазар при тях и да ги предупреди. Но Аврам отговаря: „Имат Мойсей и пророците: нека ги слушат“.

„За да обърнем сърцето си не трябва да се надяваме на чудеса, а по-скоро да отворим сърцето си за Словото Божие, което ни призовава да обичаме Бог и ближния. Словото Божие може да съживи закоравялото сърце и да го изцели от неговата слепота. Богатият познаваше Словото Божие, но не се вслушва в него, не го прие в сърцето, затова бе неспособен да отвори очите си и да изпита състрадание за бедния. Никой посланик и никое послание могат да заместят бедните, които срещаме по пътя, защото в тях се притичва насреща ни самия Исус: „Всичко, което сторихте на тези мои по-малки братя, Мене сте го сторили“ (Mт25,40). Така в обрата на съдбините, за които разказва притчата, се крие тайната на нашето спасение, в което Исус свързва бедността и милосърдието. Скъпи братя и сестри, слушайки това Евангелие, всички ние, заедно с бедните на земята, можем да пеем с Мария: „свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо“ (Лк. 1,52-53)”.

При поздравите към присъстващите на площад „Свети Петър“, папата насочи мислите си към украинските деца „сираци и бежанци, поради нестихващия военен конфликт в източната част на страната. Чрез застъпничеството на Пресветата Дева Мария подновявам моята молитва за постигането на един дълготраен мир, който да даде утеха на измъченото население и да дари спокойно бъдеще на новите поколения“.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.