Папата: нека не оказваме съпротива пред новостите на Светия Дух

Както и в миналото, така и днес в Църквата се оказва съпротива на изненадите на Светия Дух пред новите ситуации, но Той ни помага да ги преодолеем и да вървим уверени напред по пътя на Исус. Това посочи папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана.

Папа Франциск коментира известния откъс от „Деянията на Апостолите“ (15,7-21), разказващ за първия „Събор“ в Ерусалим, като подчерта, че „главното действащо лице в Църквата е Светия Дух“. „Още от първия момент Той даде сила на Апостолите, за да възвестяват Евангелието. Духът е този, който върши всичко и помага на Църквата да върви напред“. Въпреки проблемите и преследванията „Той дава сила на вярващите да пребъдват във вярата дори и в моментите на съпротива и гнева на законниците“. В този случай – посочи папа Франциск – „съществува една двойна съпротива срещу действието на Светия Дух: на онзи, който вярва, че Исус дойде само да избрания народ, и на онзи, който иска да наложи Законът мойсеев, включително обрязването, на покръстените езичници. Папата отбеляза, че „по онова време, съществуваше голямо объркване във всичко това“:
 

„Светият Дух поставяше сърцата по един нов път: това бяха Неговите изненади. Апостолите се озоваха в ситуации, които никога не биха си помисляли, нови ситуации. Как трябва да се подходи към тези нови ситуации? Затова, днешния откъс от Деянията започва така: „В онези дни, след дълго съвместно разискване“. Апостолите горещо разискват по този аргумент. Те, от една страна, притежават силата на Светия Дух – главното действащо лице – който подтиква да се върви напред. Но същия този Дух ги отвежда към някой новости, някой неща, които досега не са били направени. Никога. Дори не си бяха представяли, например, че езичниците могат да получат Светия Дух“.

Учениците „се намират в затруднено положение и незнаят какво да правят“. Така, свикват среща в Ерусалим, където всеки може да разкаже своя опит за това как Светия Дух слиза също и над езичниците:

„Накрая постигат съгласие. Но преди това се случва нещо много хубаво: „Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците“. Всички слушаха без страх. Когато някой се страхува да слуша, не притежава в сърцето си Светия Дух. Да се слуша със смирение. След като учениците изслушаха всички, изпращат в гръцките общности, т.е. тези дошли от езическия свят, някои от учениците за да ги успокоят и насърчат“.

Покръстените езичници не са задължени да бъдат обрязани. Това решение е съобщено чрез писмо, в което „главното действащо лице е Светия Дух“. В него те пишат: „угодно бе на Светия Дух и на нас“. Това – каза папа Франциск – „е пътя на Църквата пред новостите, но не светските новости, а тези на Светия Дух, на неговите изненади, защото Той винаги ни изненадва“. Но как Църквата разрешава това? Как се изправя пред проблемите, за да ги разреши? „Чрез среща, вслушване, дискусия, молитва и взимане на решение“:

„Това е пътя на Църквата и до днес. Когато Светия Дух ни изненадва с нещо ново или нещо, което никога до сега не е правено, трябва да се прави така. Нека само си помислим за Втория ватикански събор и оказаните съпротиви срещу него, които продължават под една или друга форма, но Светия Дух върви напред. Пътят на Църквата е този: да се събира заедно, да се вслушва, да дискутира, да се моли и взима решения. Това е така наречената синодалност на Църквата, в която се изразява общението на Църквата. Но кой изгражда това общение? Светия Дух. А какво иска от нас Господ? Послушание към Духа и да не се страхуваме, когато Духа ни призовава“.

Папа Франциск отбеляза, че „понякога Светия Дух ни възпира“, както направи със свети Павел, за да ни отведе другаде, но „не ни оставя сами, дава ни смелост, търпение и увереност по пътя на Исус, помага ни да преодолеем съпротивите и да бъдем силни в мъченичеството“. „Нека поискаме от Господ – завърши папата – благодатта да разберем как Църквата върви напред, да разберем как подходи още от първия момент към изненадите на Светия Дух и също, за всеки един от нас благодатта на послушанието към Духа, за да вървим по пътя, който Господ Исус иска за всеки един от нас и за цялата Църква“.

svt/ rv