Писмо на папа Франциск за ролята на миряните

Ватиканският пресцентър публикува днес писмото на папа Франциск по повод пленарната асамблея на Комисията за Латинска Америка и Карибите, посветена на „незаменимата роля на миряните в обществения живот на латинаомериканските страни. В писмото папа Бергольо прави дълбоко размишление, тръгвайки от идеята за „Светия и верен Божи народ“ и за ролята на църковните пастири към него.

„Да си припомним светия и верен на Бога народ е да възкресим хоризонта към който сме призвани и размишляваме – обяснява папата. Като пастири, ние постоянно сме приканени да гледаме, защитаваме, придружаваме, подкрепяме и служим на  „Светия и верен Божи народ“. Един баща не може да се възприеме без неговите деца. Може да бъде отличен работник, професионалист, съпруг, приятел, но онова което го прави баща има един образ: неговите деца. Така е и с нас, пастирите. Един пастир не може да се възприеме без стадото, защото е призван да му служи. Пастирът е пастир на един народ и служи на народа, когато е сред него. Много пъти пастирът върви напред, откривайки пътя, понякога се връща назад, за да не изостава никой, а не малко пъти стои по средата, за да почувства и схване добре хората“.

„Да се гледа към Светия и верен Божи народ и се „чувстваш интегрална част от това определя мястото ни в живота“, подчертава папа Бергольо. „Този поглед ни спасява от някои номинализми и декларации, които звучат добре, но не отразяват живота в нашите общества. Спомням си прочутата фраза „ настъпил е часът на миряните“, но сякаш часовникът е спрял. Да се гледа към Светия и верен Божи народ е да не забравяме, че всички ние сме влезли в Църквата като миряни. В действителност, първото тайнство, което е печатът на нашата идентичност, и с което трябва да се гордеем, е кръщението. То е нашето първо и основно посвещаване. Никой не е кръстен като свещеник, нито като епископ. Кръстени сме като миряни, което е незаличим знак, който никога не може да бъде изтрит“. „Не трябва да забравяме, че Църквата не е елит на свещеници, богопосветени  и епископи, а всички оформяме Светия и верен Божи народ. Ако забравим това, изпадаме в различни опасности и деформации на нашия опит, както личен и обществен, така и служението, което Църквата ни е поверила“.

dg/ rv