Папата: от любовта Божия се учим да обичаме

„Трябва да се прави разлика между греха и грешника: с греха не трябва да се пряват компромиси, докато грешниците – т.е. всички ние! – сме като болните, които трябва да бъдат лекувани, а за да бъдат лекувани е нужно лекаря да се приближи до тях, да ги прегледа и докосне!“. Това бе поучението от катехистичната беседа на папа Франциск по време на генералната аудиенция, кометирайки евангелския епизод за грешницата, която със сълзите си умива нозете на Исус и със косите си ги избърсва (Лк. 7, 37-38.44.47-48).

Този епизод – каза папата пред 40 хиляди вярващи и поклонници на площад „Свети Петър“ – „откроява, че божественото милосърдие може да преобрази сърцата, а грешницата ни учи на връзката между вярата, любовта и благодарността. Нейните многобройни грехове бяха простени и затова тя обича много, а онзи на който се прощава малко, обича малко“.

Папа Франциск подчерта, че в своя разказ евангелист Лука „поставя в сравнение две фигури: тази на Симеон, ревностен служител на Закона, и тази на една непозната грешница. Докато първият съди другите според техните прояви, то грешницата със своите жестове изразява с искреност своето сърце. Симеон, въпреки че е поканил Исус, не иска да се компрометира, нито да обвърже живота си с Учителя; жената, противоположно на Симеон, Му се поверява изцяло с любов и дълбока почит“, каза папата.

Фарисеинът не разбира, защо Исус позволява да „бъде омърсен“ от грешниците. Той мисли, че ако наистина Исус е пророк, трябва да ги разпознае и да стои далеч от тях, за да не бъде омърсен, сякаш са прокажени. „Това поведение е характерно за един определен начин на разбиране на религията и е мотивирано от факта, че Бог и греха се противопоставят радикално. Но Словото Божие ни учи да разграничаваме между греха и грешника: с греха не трябва да се правят компромиси, докато грешниците – т.е. всички ние! – сме като болните, които трябва да бъдат лекувани, а за да бъдат лекувани е нужно лекаря да се приближи до тях, да ги прегледа и докосне. Разбира се, за да бъде излекуван болният, трябва да признае, че се нуждае от лекаря!“.

Между фарисеина и грешницата, Исус избира грешницата. „Без предразсъдъци, които пречат на милосърдието да се изяви, Учителят позволява на грешницата да Го докосне, без да се страхува, че ще бъде омърсен. Исус е свободен, защото е близо до Бог, който е Милосърден Отец. Дори, влизайки в контакт с грешницата, Исус слага край на изолацията на която безмилостната присъда на фарисеина и нейните съграждани я бяха осъдили: „Прощават ти се греховете“ (v. 48). Сега, жената може да си тръгне „в мир“. Господ видя искреността на вярата ѝ и нейното обръщане, затова пред всички прогласява: „Твоята вяра те спаси“ (v. 50). От една страна – каза папата – „имаме лицемерието на учителите на закона, а от друга смирението и искреността на тази жена“.

Като остави предварително подготвения си текст, папата посочи: „Всички ние сме грешници и много пъти изпадаме в изкушението на лицемерието, да вярваме, че сме по-добри от другите. Гледай твоя грях. Всички ние трябва да гледаме нашите грехове, падения, грешки, но също и Господ. Този е пътя към спасението: връзката между „аз грешника“ и Господ. Ако се чувствам преведен, тази връзка на спасение не съществува“.

След думите на Христос към грешницата, всички сътрапезници са обзети от голямо изумление и казват“: кой е Тоя, дето и грехове прощава?“ (v. 49). Исус не им дава изричен отговор, но обръщането на грешницата е пред очите на всички и показва, че в Него сияе силата на Божието милосърдие,способно да преобразява сърцата“.

Грешницата- каза папа Бергоьло – „ни учи на връзката между вярата, любовта и признателността. Простени ѝ са многото грехове задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича“ (v. 47). Също Симеон трябва да признае, че обича повече онзи, на когото е простено повече. Бог ни приобщи всички в една и съща тайна на милосърдие; и от тази любов, която винаги ни предшества, всички ние се учим да обичаме. Както припомня свети Павел: „В Христос имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат Тая благодат Той изобилно ни дарува във всяка премъдрост и разум“ (Еф. 1,7-8). В този текст – уточни папата- „терминът ‘благодат’ е синоним на милосърдието и е дадена ‘в изобилие’, т.е. над всички наши очаквания, защото осъществява спасителния промисъл на Бог за всеки един от нас. Нека бъдем признателни за този дар на вярата, нека благодарим на Господ за неговата толкава голяма и незаслужена любов! Нека позволим на Христовата любов да се излее върху нас: от тази любов ученикът черпи и на нея се опира; от тази любов всеки един може да се храни и подхранва. По този начин, в признателната любов, която на свой ред изливаме над нашите братя и домове, в семейството и обществото, се предава на всички милосърдието на Господ“.

svt/ rv