Папата: Бог възнаграждава смиреното сърце

Господ винаги дарява „достойнството“ да се изправим от паденията в живота. Това е Неговата благодат за хората, но за която е нужда готовност да се отвори с „послушание“ закоравялото сърце за Светия Дух. Това посочи папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в параклиса на религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана.

Светият отец коментира библейският откъс (Деян, 9, 1-20), разказващ за обръщането на свети Павел и подчерта, че „да притежаваш религиозна ревност, не винаги означава, че имаш отворено сърце за Бог“. Пример е Павел от Тарс, човек, предан на принципите на своята вяра, но със затворено за Христос сърце, дори „съгласен да бъдат убити неговите последователи, искайки разрешението да арестува и доведе в Ерусалим онези, които живеят в Дамаск“.

Но за Павел от Тарс всичко се преобръща: по пътя, водещ го към Дамаск и към неговата цел, житейската му история се превръща в „историята на човек, който оставя на Бог да промени сърцето му“. Той е обгърнат от една могъща и необикновена светлина, чува глас, който го вика. Павел или Саул, пада на земята и за момент загубва зрението си. „Силният и сигурен в себе си Саул, пада на земята“, подчерта папа Франциск. И именно, паднал на земята, „разбира истината за себе си: не е човек, какъвто иска Бог, защото Бог е създал всички, за да бъдат изправени с високо вдигната глава“. Но гласът от свише не казва само „Защо ме преследваш?“, а преди всичко го призовава да се изправи:

„“Стани и ще ти се каже какво трябва да правиш“, казва гласът. Ти трябва още много да научиш. Но Павел не може да се изправи, защото беше сляп, в онзи момент бе загубил зрението си. Тогава, той позволи да бъде воден: сърцето започна да се отваря. По този начин, водейки го за ръка, хората, които бяха с него, го отведоха до Дамаск, където за три дни остана сляп, не яде и не пи. Този човек, бе паднал на земята, но разбра веднага, че трябва да приеме това унижение, защото пътя за отварянето на сърцето е унижението. Когато Господ ни изпраща унижения или позволява да търпим унижения е именно защото нашето сърце трябва да се отвори, да бъде послушно, да се обърне към Господ Исус“.

Така, сърцето на Павел се отваря. Постепенно изчезва и двойния проблем със зрението: променя своето „вътрешно зрение“, озарено от Бог, след което Господ му изпраща Анания, който полага ръцете си върху му, от което Саул проглежда отново“.

„Нека припомним, че главното действащо лице в тези истории, не са нито законниците, нито Стефан или Филип, нито етиопеца или Саул, а е Светия Дух. Главното действащо лице в Църквата е Светия Дух, който води Божия народ. И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледна и, като стана, покръсти се. Твърдостта в сърцето на Павел се превръща в послушание към Светия Дух“.

За папа Бергольо е „хубаво да видим, че Господ е способен да променя сърцата“, и позволява на „едно закоравяло сърце да се превърне в сърце послушно на Духа“:

„Всички ние имаме закоравяло сърце. Ако някой от вас няма, нека да вдигне ръка. Нека поискаме от Господ да ни покаже, че тази закоравялост ни хвърлят на земята. Нека ни изпрати благодатта и ако е необходимо унижението, за да не останем на земята, а да се изправим с достойнството с което ни е създал Бог, т.е. с благодатта на сърце отворено и послушно на Светия Дух“.

svt/ rv