Папа Франциск: никой грешник не е изключен от трапезата Господня

„Църквата не е общност от съвършени хора, а от ученици на път, които следват Господ, защото се признават за грешници и нуждаещи се от прошка“. Това каза папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, като насочи вниманието на присъстващите към евангелският откъс, разказващ за призванието на Матей, който преди срещата си с Исус бе „митар“, т.е. събирач на данъци от името на Римската империя и затова бе смятан за грешник. Но „няма светци без минало и грешници без бъдеще“, подчерта папата.

Матей приема призива на Исус да Го следва и стане негов ученик и го кани на вечеря в своя дом, заедно с останалите ученици. Но това – каза папата –„предизвика спор между фарисеите и учениците на Исус, които споделят трапезата с митарите и грешниците. „Ти не можеш да отиваш в дома на тези хора“, казват те. „Но Исус не се отдалечава от тях, посещава техните домове и сяда на трапезата до тях; това означава, че също те могат да стана негови ученици. По същия начин е вярно, че да си християнин не означава, че си безгрешен. Както митаря Матей, всеки един от нас се поверява на благодатта на Господ, въпреки греховете си. Всички сме грешници, всички сме съгрешили. Призовавайки Матей, Исус показва на грешниците, че не гледа на тяхното минало, социален статус или външни фактори, а по-скоро им открива едно ново бъдеще“, каза папа Франциск.

Не съществува светец без минало и грешник без бъдеще

Като остави настрана подготвения текст на катехистичната си беседа папата добави: „Преди време чух тези хубави думи: „не съществува светец без минало и грешник без бъдеще“. Това е много хубаво, защото е това, което прави Исус. Не съществува светец без минало и грешник без бъдеще“

Църквата не е общност от съвършени хора, а от ученици следващи Господ

„Достатъчно е само да се отговори на повика на Исус със смирено и искрено сърце. Църквата не е общност от съвършени хора, а от ученици на път, следващи Господ, защото се признават грешници и нуждаещи се от прошката Му. Ето защо, християнският живот е училище по смирение, което ни отваря за благодатта“.

Високомерието да вярваш, че си праведен

Папа Франциск отбеляза, че смирението „е поведение, което не може да бъде разбрано от онзи, който се смята за „праведен“ и вярва, че е по-добър от другите. Високомерието и горделивостта не позволяват да признаем, че се нуждаем от спасението, дори пречат да се види милосърдното лице на Бог и да се действа с милосърдие. Високомерието и горделивостта са като стена, възпрепятстваща връзката с Бог. Въпреки това, мисията на Исус е именно тази: Той дойде, за да търси всеки един от нас, да изцели нашите рани и да ни призове да Го следваме с любов. Сам Той го казва: „Здравите не се нуждаят от лекар, а болните“ (Мт. 9, 12).

Никой грешник не е изключен

Исус се представя като един добър лекар, каза папа Франциск. „Той възвестява Царството Божие, а знаците на неговото идване са ясни: Той изцелява болестите, освобождава от страха, от смъртта и дявола. Пред Исус никой грешник не е изключен – нито един грешник е изключен! – защото изцеляващата сила на Бог не познава болест, която да не бъде излекувана. Това трябва да ни вдъхва доверие и да отвори сърцето ни за Господ, за да дойде и да ни изцели! Приканвайки грешниците на своята трапеза, Той ги изцелява възвръщайки им онова призвание, което те смятаха за изгубено и, което фарисеите бяха забравили: на поканени на трапезата Божия. Според пророчеството на Исайя: „Господ Саваот ще сложи върху тая планина за всички народи трапеза с тлъсти ястия, трапеза с чисти вина, с тлъстина от кости и най-чисти вина;  и върху тая планина ще унищожи покривалото, що покрива всички народи, покривалото, що лежи върху всички племена. Смъртта ще бъде погълната навеки, и ще отрие Господ Бог сълзите от всички лица, и ще снеме срама от Своя народ по цяла земя; защото тъй казва Господ. И ще кажат в оня ден: ето, Този е нашият Бог! Нему се уповавахме, и Той ни спаси! Този е Господ; Нему се уповавахме; да се възрадваме и развеселим за спасението от Него“ (Ис. 25,6-9).

И грешниците са сътрапезници на Бог

Папа Бергольо посочи, че „ако фарисеите виждат в поканените само грешници и отказват да седнат с тях, Исус напротив им припомня, че те също са сътрапезници на Бог. По този начин, да седнеш на трапезата с Исус, означава да бъдеш преобразен и спасен от Него. В християнската общност трапезата на Исус е двояка: има трапеза на Словото и има Евхаристийна трапеза (Dei Verbum, 21). Тези са лекарствата, с които Божествения Лекар ни изцелява и храни. С първото – Словото – Той ни се открива и ни приканва на диалог сред приятели. Исус не се страхуваше да диалогира с грешниците, митарите и блудниците. Не, Той не се страхуваше, защото обичаше всички! Неговото Слово прониква в нас и като скалпел, оперира дълбоко, за да ни освободи от злото, което се крие в живота ни. Понякога това Слово е болезнено, защото засяга лицемерието, разкрива фалшивите извинения, открива скритите истини; но същевременно озарява и очиства, дава сила и надежда; това Слово е като ценна тонизираща напитка по нашия път на вярата. От своя страна Евхаристията ни храни от самия живот на Исус и като много силно лекарство, обновява в нас по тайнствен начин благодатта от нашето Кръщение. Пристъпвайки към Евхаристията ние се храним с Тялото и Кръвта на Исус, и въпреки това, идвайки в нас, Исус е този, който се единява със своето Тяло!“.

Фарисеите, пазители на Закона без милосърдие

Приключвайки диалога си с фарисеите, Исус им припомня думите на пророк Осия: „Аз искам милост, а не жертва“ (Ос. 6, 6; Мт, 9, 13). Обръщайки се към народа на Израил, пророкът го порицава, защото молитвите които издига са само празни и непоследователни думи, поясни папата. „Въпреки завета на Бог и милосърдието, народът е живеел често с една „лицемерна“ набожност, без да живее в дълбочина заповедта на Господ. Ето защо пророкът настоява: „Милост искам“, т.е. лоялността на едно сърце, което признава своите грехове, което се разкайва и отново става предано на завета Божий. „Не искам жертва“: без разкаяно сърце, всяка религиозна дейност е неефективна! Исус прилага тези пророчески думи и за междучовешките отношения: онези фарисеи бяха много набожни само външно, но не са съгласни да споделят трапезата с митарите и грешниците; не признават възможността от разкаяние и затова от изцеление; не поставят на първо място милосърдието и въпреки че са предани пазители на Закона, показват, че не познават сърцето на Бог!“.

Не е важна опаковката, а съдържанието на подаръка

Отново импровизирайки папа Франциск подчерта: „Това е все едно да ти дадат подарък и ти вместо да го отвориш, за да видиш какво има вътре, гледаш само опаковката му: само показност, форма, а не ядрото на благодатта, на дара, който ти е даден!“.

Всички имаме нужда да се храним от милосърдието на Бог

Папа Франциск завърши своята беседа като припомни, че „всички сме поканени на трапезата на Господа. Нека се присъединим към тази покана и седнем до Него заедно със неговите ученици. Нека се научим да гледаме с милосърдие и да разпознаем всеки един от тях като наш сътрапезник. Всички сме ученици, които се нуждаят да изпитат и живеят утешителното слово на Исус. Всички имаме нужда да се храним от милосърдието на Бог, защото от този извор, извира нашето спасение!“.

 svt/ rv