Духовни упражнения в Арича: Мария ни припомня, че вярата е радост

Бог винаги е близо до човек и неговите всекидневни нужди. Това изпита Мария в своите 30 години живот в Назарет, „без показност или видения“. Това припомни отец Ермес Ронки в последното размишление за духовните упражнения за папа Франциск и Римската Курия, които завършиха тази сутрин в Арича. Размишлението на проповедника бе посветено на евангелския откъс за ангелското благовестие на Мария.

Ангелското посещение при Мария от Назарет се случва в контекста на една „обезоръжаваща нормалност“. „Събитие, което се случва в обикновеното ежедневие, без свидетели, далеч от светлините и чувствата в храма. Първото благодатно известие на Евангелието е дадено в нормалността на един дом, там където всеки е себе си. Именно това е мястото, където Бог те докосва“, каза проповедникът:

„Света Тереза Авилска, в една от своите книги, написва за своите посестрими писмо в което казва: сестри помнете, че Бог ходи сред кухненските тенджери. Но как Бог, Господ на вселената може да ходи в манастирската кухня, след тенджерите, чиниите и тиганите…. Бог в кухнята, означава да се отведе Бог в една територия на близост. Ако не го чувстваш част от дома, т.е. вътре в най-обикновените неща, все още не си намерил Бог на живота. Все още си спрян на рационалното представяне на Бог на религията“.

Проповедникът призова да се насочи погледа към Мария, за да „поправим най-драматичното разделение на нашата вяра: „Бог на религията е отделен от Бог на вярата“. Обикновената жена от Назарет, „се хвърля в едно огромно предизвикателство: да преминe от една духовност, базирана на логиката на необикновеното към мистиката на ежедневието“. В това ежедневие преобладаващото чувство е радостта. Това са и първите думи на ангелското благовещение: „Радвай се, Марийо“. Това е така, защото когато Бог се доближава, „носи обещанието за щастие“, отбеляза отец Ронки:

„Мария ни припомня, че вярата или е радостна или не е. Мария е като едно пророчество на щастие за нашия живот, като благословия за утешаваща надежда, която слиза над нашите злини, самота, отречена нежност, насилие което ни заплашва, но няма да победи, защото красотата е по-силна от насилието, както ни уверява книгата „Откровение на Свети Йоан Апостол“. Със своите първи думи Ангелът казва, че във вярата има радост и наслада“.

Мария – продължи проповедникът – е „жена, която вярва в любовта“. „Ангелът – четем в Евангелието – бе изпратен при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф“. Според евангелист Лука – отбеляза отец Ронки – благата вест е дадена на Мария, а според евангелист Матей, тя е дадена на Йосиф“.

„Но ако сложим едно до друго двете евангелия ще забележим с радост, че вестта е дадена на двамата, на годеника и годеницата заедно, на влюбените, на праведника и девицата. Бог действа в нашите взаимоотношения, говори в нашите семейства, в нашите домове, в диалога, в трагедията или кризата, в съмненията и поривите. Ето защо, Бог не отнема пространството на семейството, не нахлува в него, не ранява; Той търси общото съгласие, което се превръща в креативно, защото е сумата от две сърца, сумата от много мечти и много търпелив труд“.

Накрая, Мария е способна и да задава въпроси на Бог. Пита как ще се случи това, което ѝ бе казано. „Да имаш съмнения и задаваш въпроси е начин да стоиш пред Бог с цялото човешко достойнство“, подчерта отец Ронки. „Това означава, че приемам тайната, но същевременно използвам цялата си интелигентност. Казвам които са моите пътища, но след това прием пътищата, които са свише“:

„Никъде не е казано, че твърдата вяра е по-добра от малката вяра, преплетена с множество въпроси. Достатъчно е тя да е истинска, такава, която в своето нищожество да има все още нужда от Бог. Това, което ми дава надежда е да видя как в Божия народ продължават да нарастват въпросите, че никой не се задоволява от отговорите, от вече чутите думи, от готовите отговори. Божият народ иска да разбере, до задълбочи още повече нещата, иска да направи своя вярата“.

Завършвайки свещеникът се спря на майчинството на Бог. „Без тялото на Мария, евангелието не може да придобие тяло. Ето защо всички християни сме призвани да бъдем майки на Бог, защото Бог винаги се нуждае да дойде в света“.

svt/ rv