Кард. Пиаченца: да поставим в центъра тайнството на изповедта

„В контекст, отричащ Христос, е необходимо спешно да се потвърди отново истинността на Въплъщението и уникалността на спасителна стойност на Кръста”. Това заяви кардинал Мауро Пиаченца при откриването на  двадесет и седмия курс на вътрешния форум, организиран от Апостолическата Пенитенциария за свещеници и дякони. В обръщението си към участниците върховният пенитенциарий, кард. Пиаченца,  припомни призива, съдържащ се в булата за извънредния Юбилей на милосърдието:  „Нека с убеждение да поставим в центъра тайнството на помирението”. „Това е повик  - каза кард. Пиаченца - който разкрива мислите и преценката за този свят и за мисията на Църквата”.

Проповядването на Църквата - добави кардиналът - което  посочва „присъстващия в света Агнец Божий, е най-мощната „противоотрова” за отровата на старата, лъжлива Змия.  Днес лъжата на Княза на този свят се опитва да преобърне благовестието в неговата цялост.

Това става с едно моралистично минимизиране на християнското благовестие, което го лишава от неговата предпоставка за истината, за да се затвори то в рамките на ограничения, безвреден етичен кодекс, който не може да има някакъв реален ефект върху човешкото сърце, понеже е направен за това, както е в момента, а не за това, както би трябвало да бъде”.

На второ място, с „канонизацията на света”, защото „изкусителят би искал, преди всичко, да представи  този свят, враждебно настроен към Христос, като най-добрия или най-малкото като единствено възможен. Всяка друга гледна точка за света, която излиза извън прага на личното и частичното, ще се счита по своя характер за „насилие” и, следователно, ще е неприемлива. Това е диктатурата на единствена мисъл, която е толкова далеч от християнската мисъл!”

На трето място, чрез „нормализиране на греха”. „Дяволът - казва кард. Пиаченца - се опитва да отрече греха, за да се заглуши в човешкото сърце молитвата за спасение. Но все пак не е възможно да се отрече греха в неговата цялост, понеже това е един общочовешки и болезнен опит. Изкусителят се стреми да концентрира вниманието на човека само в някои видове зло, отблъскващи в очите на обществеността”.

„В контекст, отричащ Христос - обяснява кард. Пиаченца - спешно трябва да се препотвърдят истинността на Въплъщението и уникалността на спасителна стойност на Кръста. В един контекст, който канонизира света, е необходимо да се преоткрие нередуцируемата разликата между Църквата и света, според учението на Св. Йоан евангелист, осъзнавайки факта, че „хората обикнаха тъмнината повече от светлината”. Пред лъжите за греха се показва необходимостта да се научат хората да наричат ​​нещата с тяхното име, без двусмислие”.

Оттук идва и необходимостта да се „потвърди Христос”, т.е. „да преоткрием същността на Евангелието”. Също така има и необходимост от „възстановяване на човешкото”. „Историята ни учи, че тези, които защитават Бог, защитават човека, а който защитава човек, защитава Бог. Не идеалните богословски разсъждения, дори ако са доктринално правилни и верни на Откровението, могат да убеждават; особено ако те не са подкрепени от доказателства за един нов поглед към действителността и за едно човечество, променено от същите истини”.

„На тези, които отричат ​​Христос и спасителната сила на убития Агнец - завършва кардиналът  - отговаряме с благовестието на Спасителя и на единствения спасителен култ, които носят със себе си и човешкото възраждане. На тези, които ​​отричат възможността за един различен свят, приканвайки хората да се примирят с това, ние отговаряме гледайки в Кръста, който е един нов реализиран свят. На който би искал да нормализира греха, ние реагираме, поставяйки в центъра тайнството на изповедта. В изповедта е победена радикалната самота, която човек усеща в греха си. Всеки път, когато се отричаме от Христос, заживяваме в един лъжливо съвършен свят”.

vik/ rv