Ватикана: солидарността между ООН и религиите за хуманитарните помощи

125 милиона души по света се нуждаят от хуманитарни помощи. От тях, само три четвърти получават необходимата помощ, независимо огромните усилия през последните години от страна на международната общност. Това се открои от срещата на високо равнище на тема „Потвърждаване на глобалната солидарност, възстановяване на човечеството“, която се проведе във Ватикана. Събитието бе  организирано от Папската академия за социалните науки, а целта му бе увеличаването на хуманитарните помощи и подобряването на материалните и духовни условия на милиони хора, засегнати от войни и природни бедствия.

На срещата във Ватикана взеха участие заместник-председателя на Европейската комисия Кристалина Георгиева, която представи пред участниците нов глобален модел на финансиране на хуманитарната помощ, както и европейският комисар за хуманитарна помощ и управление при кризи Христос Стилианидис, известният икономист проф. Джефри Сакс, върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди, генералният секретар на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец Елхадж Ас Си, директорът на Международния комитет на Червения кръст Хелън Андерсън, президентът на "Каритас Интернационалис" кардинал Луис Антонио Тагле и изпълнителният директор на Световната програма по прехраната Ертарин Кузин.

В изказването си на срещата, заместник-председателят на ЕК, Кристалина Георгиева призова за повече солидарност и преодоляване на религиозните различия пред хуманитарните проблеми в днешно време:

„Да помагаш на хора в беда е ценност, която всички споделяме, независимо от нашата националност или религия. Днес имаме все по-голяма необходимост от нея, защото войни и природни бедствия рязко увеличиха числото на нуждаещите се от хуманитарна помощ. Над 125 милиона души, близо четири пъти повече, отколкото в началото на хилядолетието, разчитат на тази помощ за своето оцеляване. Трябват да мобилизираме допълнително 15 милиарда долара - това е решима задача в свят, който годишно произвежда 78 трилиона долара брутен национален продукт", посочи заместник-председателят на ЕК.

Според Георгиева „тези, към които съдбата е била по-благосклонна — тези с по-голямо благосъстояние — имат нравствен императив да помагат на бедните. В много вероизповедания този принцип е кодифициран и е интегриран в нашето ежедневие, и ние го следваме, като даваме на другите“. В богат свят като нашия – каза още тя - никой не трябва да бъде изоставян без помощ, с която да може да се изправи на крака и която да го изтръгне от бедността и потисничеството".

Кристалина Георгиева запозна участниците и с предложенията на Работната група на високо равнище на ООН за това кои са възможните иновативни източници на финансиране, чрез които да се откликне на съществуващите нужди:

„Много е важно да успеем да привлечем повече дарители. Днес, само пет държави предоставят две трети от хуманитарните помощи. Особено важен е частният сектор, който практически е отсъстващ: само 5% от хуманитарните помощи са от частния сектор, притежаващ креативността и потенциалната способност да предоставя не само материална помощ, но и решения за кризите“.

През 2015 г. генералният секретар на ООН Бан Ки Мун възложи на група експерти да представят дългосрочни решения за проблема с недостига във финансирането на хуманитарната помощ, която в момента възлиза на 15 милиарда долара. Окончателният доклад на работната група, изготвен от Кристалина Георгиева и малайзийският султан Назрин Шах , бе представен през януари в Дубай.

"Сегашните тенденции по отношение на природните и причинените от човека бедствия са такива, че не съумяваме да отговорим на нуждите от храна, подслон, закрила, лекарства и чиста вода", се чете в съвместното обръщение на Кристалина Георгиева и султан Назрин Шах“ което бе публикувано във ватиканския официоз „Осерваторе романо“.

Участниците от срещата във Ватикана отправиха настоятелен призив към Съвета за сигурност на ООН, за да направи всичко възможно за премахването на конфликтите и войните, стоящи в корена на всяка хуманитарна криза.

„Ние трябва да помогнем на ООН в тази хуманитарна мисия, толкова важна за милиони страдащи хора, но също и за цялото човечество“, посочи от своя страна монс. Марчело Санчес Сорондо, канцлер на Папската академия за социалните науки. „Ние желаем религиозния дух и духа на Обединените нации да се сближат в една своеобразна духовна синергия, защото в крайна сметка тези духове са от Светия Дух, който е единствен и подтиква хората да помагат на ближните“, каза още монс. Сорондо, цитирайки папа Франциск.

Ето защо, религиите могат да бъдат важно средство за хуманитарната дейност и въз основа на папската Енциклика Laudato si’, в която се призовава човечеството да „прегърне глобалната етика на справедливостта, милосърдието и мира“, посочи монс. Пол Ричард Галахър:

„Несъмнено религията – както християнската ,така и останалите религии – могат да се превърнат наистина в средство и стимул за още по-голям ангажимент. Нека не забравяме, че Нашия Господ Исус Христос даде живота си за човечеството. Ние трябва да подражаваме на този ангажимент и да правим всичко възможно за подобряването на живота на многобройните нуждаещи се хора по цял свят“.

Срещата за глобална солидарност във Ватикана бе закрита от Стивън О‘Брайън, заместник-генерален секретар на ООН по хуманитарните въпроси, който очерта как настоящата дискусия ще допринесе за подготовката на предстоящата през м. май в Истанбул Първа световна хуманитарна среща на високо равнище. Очаква се тази среща да бъде в основата на мерките за финансиране на хуманитарната помощ, които участниците в нея ще приемат.

svt/ rv/cross