Отец Канталамеса: благодарение на Светия Дух, Исус е живо присъствие на литургията

Литургията трябва да преоткрие динамизмът присъщ на Светия Дух, чиято жизненоважна роля в живота на християнската вяра, все още е поставена в сянка. Това каза папския проповедник отец Раниеро Канталамеса, в първата си проповед за Великите пости, поднесена в присъствието на папата и Римската курия в параклиса „Редемпторис Матер“ в Апостолическия дворец.

Отец Канталамеса отбеляза, че „ако днес Светия Дух не е вече онази непозната личност от Светата Троица, то това се дължи на Втория ватикански събор, който позволи на Църквата да осъзнае по-ясно неговото присъствие и действие“.

Въпреки това, посочи проповедникът, „това несъмнено пробуждане не доведе до подходящото акцентиране на ролята на Светия Дух, който все още е в сянка в сравнение с останалите личности от Светата Троица“. Този проблем е откроен и в съборната Конституция за литургията Sacrosantum Concilium, от която цитира и коментира пасаж:

„Всяка литургия, като дело на свещеника Христос и на Неговото тяло, Църквата, е превъзходно свещено действие и никое друго действие на Църквата не може да се сравнява с неговата действеност по качество и степен“ (SC 7). Именно в заинтересуваните субекти на литургията днес сме в състояние да забележим едно несъответствие в това описание. В цитирания текст от съборната декларация главните действащи лица са две: Христос и Църквата. Липсва Светия Дух. Също и в останалата част на съборната Конституция, Светия дух никога не е централен обект, а е споменат само тук там“.

Тук не става въпрос – посочи отец Канталамеса – да „си симпатизант на една или друга от трите личности от Светата Троица, а да се запази триединният динамизъм на литургията“. Динамизъм, който е красноречиво изразен от свети Василий Велики, когато казва: „Така както божествените неща слизат при нас от Отца, посредством Сина, в Светия Дух, така всички човешки неща се възкачват към Отца чрез Сина в Светия Дух“. Ето защо, отец Канталамеса подчерта:

„Не е достатъчно само да си спомняме понякога, че съществува също и Светия Дух; трябва да му признаем ролята на съществена връзка, както излизането на тварите от Бог, така и на тяхното завръщане към Бог. Съществуващата пропаст между нас и Исус от историята е запълнена от Светия Дух. Без Него, всичко в литургията е само памет, с Него всичко е присъствие“

Ето защо, „основната задача на литургията, оживена от Светия Дух, е освещаването на душите“.

„Светият Дух не позволява създаването на нови и арбитражни форми на литургия или своеволни промени на вече съществуващите. Той е единствения, който обновява и дава живот на всички литургични изрази. С други думи, Светият Дух не прави нови неща, а прави нещата нови“.

По този начин – продължи отец Канталамеса – „Светият Дух дава живот по особен начин на молитвата на обожаването, която е сърцевината на всяка литургична молитва“.

„Нейната особеност произлиза от факта, че е единственото чувство, което можем да храним само и единствено към божествените личности. Ние почитаме Дева Мария, но не я обожаваме, противно на това, което някои мислят за католиците“.

Освен това – завърши папския проповедник – „Светият Дух се застъпва за нас и ни учи да се застъпваме на свой ред за другите. Застъпничеството е „съществен елемент на литургичната молитва“, както показва Църквата, която „се застъпва постоянно: за себе си и за света, за праведните и грешните, за живите и мъртвите. Тази молитва е винаги приета от Бог, защото не мисли за себе си, а за другите“:

„Молитвата на застъпничеството е угодна на Бог, защото е свободна от егоизма, отразява по-отблизо божественото безвъзмездие и се съобразява с волята на Бог, който иска всички хора да се спасят. Бог е като милостив баща, който има задължението на накаже, но винаги търси всички възможни смекчаващи обстоятелства, за да не го направи и е щастлив, които братята на виновния Го възпират, за да не го накаже“.

svt/ rv