2016-02-13 08:13:00

Католици и православни единени, за да отговорят на предизвикателствата в света


Папа Франциск и руският Патриарх Кирил приключиха историческата си среща в кубинската столица с настоятелен призив за слагане край на конфликта и преследването на християните в Близкия изток. Призивът дойде в съвместна декларация, която двамата лидери подписаха в края на двучасов личен разговор на летището в Хавана, поставяйки с това началото на нова ера в отношенията между Католическата и Руската православна църква. Декларацията състояща се от 30 параграфа е израз на прочувственото желание на Папата и Патриарха да се сложи край на вековете на конфликти и спорове между Москва и Рим. В изказване след срещата при затворени врата, в присъствието единствено на техните преводачи и най-близки съветници, Франциск заяви, че двамата лидери са разговаряли като епископи и "като братя", които споделят едно и също кръщение.

Текстът на съвместната декларация, подписана в Хавана между Папа Франциск и Патриарх Кирил се състои от 5 страници, разделени в 30 точки.

От сърце в сърце

"С радост - посочват папа Франциск и Патриарх Кирил - се срещнахме като братя в християнската вяра, за да "говорим лице в лице" (Йоан 12:2) и от сърце в сърце". "Като се рещаме далече от Стария свят със старите му кавги, чувстваме с особена сила нуждата от сътрудничество между католици и православни, призовани, с кротост и боязън, да отговорим пред света, за надеждата, която е в нас (вж 1 Пет 3, 15)”.

Да отговорим заедно на предизвикателствата на съвременния свят

Текстът изразява съжаление "за загубата на единството, в резултат на човешка слабост и грях" и, осъзнавайки "тежестта на многото препятствия" ние се надяваме, че тази среща "ще помогне за възстановяване на" единството, пожелано от Бог. Целта е да отговорим "заедно на предизвикателствата на съвременния свят. Православните и католиците трябва да се научат да дават общо свидетелство за истината в области, където това е възможно и необходимо".

Да се сложи край на християнските преследване и войни в Сирия и Ирак

"Нашият поглед - посочват Франциск и Кирил – е отправен особено към регионите на света, където християните са жертви на преследване", истински свидетели на единството в страдание и мъченичество. "В много страни в Близкия Изток и Северна Африка нашите братя и сестри в Христа, са унищожавани по цели семейства, села и градове. Техните църкви са варварски опустошавани и разграбвани, свещените предмети са осквернявани, паметниците им унищожавани. В Сирия, Ирак и други страни от Близкия изток, отбелязваме с тъга масовото изселване на християни" и други религиозни общности. "Призоваваме международната общност да действа неотложно, за да се предотврати по-нататъшното изгонване на християните от Близкия изток" и "да се сложи край на насилието и тероризма", като същевременно се гарантира "мащабна хуманитарна помощ за страдащото население, както и за многото бежанци в съседните страни". Те отправиха призив също за освобождаването на отвлечените хора.

Същественото значение на междурелигиозния диалог

"В тази обезпокоителна епоха - се казва в декларацията - междурелигиозният диалог е от съществено значение" и "религиозните лидери имат специална отговорност да възпитават своите верни" да зачитат другите вероизповедания: “абсолютно неприемливи са опитите да се оправдават престъпни действия с религиозни лозунги. Нито едно престъпление не може да бъде извършено в името на Бог".

Религиозната свобода е все по заплашвана

След това, в документа се изразява загриженост "за ситуацията в много страни, където християните все по-често се сблъскват с ограничаване на религиозната им свобода, правото да свидетелстват за техните вярвания и възможността да живеят според тях". Подчертава се, "че трансформирането на някои страни в светски общества, отчуждени от всяка връзка с Бог и Неговата истина, води със себе си сериозна заплаха за религиозната свобода. За нас е източник на безпокойство съществуващото ограничаване на правата на християните, ако не директната им дискриминация, когато някои политически сили, водени от една често агресивнa идеология, се опитват да ги отпратят в периферията на обществения живот". В този смисъл, двамата лидери призовават да бъдем бдителни срещу такава европейска интеграция, "която не се отнася със зачитане към религиозните идентичности" и изразяват убеждението, "че Европа трябва да остане вярна на своите християнски корени".

Солидарност с бедните и мигранти

В документа се призовава да не оставаме безразлични "към съдбата на милиони мигранти и бежанци, които хлопат на вратата на богатите страни. Необузданият консумизъм, които се вижда в някои по-развитите страни, постепенно изчерпва ресурсите на нашата планета. Нарастващото неравенство в разпределението на земните блага повишава усещането за несправедливост срещу системата в международните отношения". "Християнските църкви са призовани да защитават нуждите на справедливостта, зачитането на традициите на народите и истинска солидарност с всички, които страдат".

Семейство, живот, евтаназия

След това в документа се изразява загриженост във връзка с кризата на семейството, основано на брака между един мъж и една жена: "Ние съжаляваме, че други форми на съжителство се полагат на същото ниво, като традиционното семейство, а концепцията за бащинство и майчинство ... е прогонена от публичното съзнание". Призоваваме всички да зачитат неотменимото право на живот. Милиони деца са лишени от възможността да бъдат родени в света. Гласът на кръвта на неродените деца вика към Бог (вж Ген 4: 10)". Двамата лидери изразяват също загриженост за развитието на евтаназията и за асистираната репродукция ". Папа Франциск и Патриарх Кирил се обръщат към младите християни, да не се страхуват да "тръгнат срещу течението, за да защитят Божията истина."

Прозелитизма и униатизма са неприемливи

В декларацията се изразява надеждата, че срещата "също ще допринесе за помирение, там където има напрежение между гръко-католици и православни". Тя изключва всякаква форма на прозелитизъм. "Днес е ясно - се казва в нея, - че униатският метод от миналото, разбиран като съюзяване на една общност с друга, откъсвайки я от нейната църква, не е начин, който позволява да се възстанови единството. Въпреки това - се подчертава - църковнитe общности, намиращи се в тези исторически обстоятелства, имат право да съществуват и да предприемат каквото е необходимо, за да отговорят на духовните нужди на своите вярващи, като се опитват в същото време да живеят в мир със съседите си. Православните и гръко-католиците имат нужда да се помирят и да намерят взаимно приемливи начини за съвместен живот".

Мир в Украйна

Декларацията призовава за край на насилието в Украйна, което стана причина за "множество жертви" и "сериозна икономическа и хуманитарна криза" в обществото. Изразява се също надеждата, че "разколът сред православните вярващи в Украйна може да бъде преодолян с помощта на съществуващите канонически норми".

Братя, а не съперници

"Ние не сме съперници, а братя – заключват Папа Франциск и Патриарх Кирил - и от това понятие трябва да се ръководят всички наши взаимни действия и действията ни спрямо външния свят. Ние призоваваме католици и православни от всички страни, да се научат да живеят заедно в мир и любов".

bp/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.