Папата: да се освободим от лицемерието, светското и безразличието

„Помагайте да се отворят вратите на сърцата“. С тези думи папа Франциск, връчи мандата на 1142 Мисионери на милосърдието, „знаци и средства на Божията прошка“, които изпрати по света, за да опрощават греховете, за които е компетентен единствено Светия Престол. На литургията за Пепеляна сряда, първи ден от Великите пости, папата посочи молитвата, поста и милосърдните дела, като пътища по които ни призовава Исус, който „побеждава греха и и ни въздига от неволите“.

„Скъпи братя, помагайте да се отворят вратите на сърцата, да се преодолее срама, да не се бяга от светлината. Нека вашите ръце да благославят и повдигат с бащинска обич братята и сестрите; нека чрез вас погледа и ръцете на Бог да се спрат над неговите чеда и да изцелят раните им“.

В проповедта си на светата литургия папа Франциск се спря на „двата призива, които Църквата отправя към хората“: да се помирят с Бог и да се завърнат при Него с цялото си сърце. „Христос познава колко сме грешни и уязвими, знае че имаме нужда да се чувстваме обичани, за да вършим добро“:

„Той побеждава греха и ни въздига от неволите, ако Му ги поверим. Но трябва признаем, че се нуждаем от милосърдието: това е първата стъпка по християнския път. Става въпрос да влезем през отворената врата, която е Христос“.

Христос ни предоставя един „нов и изпълнен с радост път“, каза папата, който отбеляза, че е възможно да срещнем някой препятствия по пътя, които „затварят сърцето ни“:

„Едно от тези препятствия е съжителството със собствения грях, минимизирайки го, оправдавайки се винаги, мислейки че не си по-лош от другите. Но по този начин се затварят вратите на душата и се превръщаме в пленници на злото“.

Друго препятствие според папата е „срама да отворим тайната врата на нашето сърце“:

„Срамът, в действителност, е един добър симптом, защото показва, че желаем да се откъснем от злото. Въпреки това, не трябва никога да се превръща в страх“.

Последното препятствие е тъгата и обезсърчението , оставайки „сами със себе си“:

„Това се случва, когато се затваряме в нашите неволи, когато мислим постоянно, свързвайки негативните неща помежду им, затъвайки в най-мрачните кътчета на душата“.

Ето защо, призова папата, „нека се помирим с Исус, не трябва да се затваряме в себе си, а да отидем при него. Там ще намерим покой и мир“.

Папата се спря и на тайната на греха, който ни отдалечава от Бог, от другите и от нас самите. „Колко е трудно да имаме доверие в Бог, колко е трудно да обичаме другите и да не им мислим злото. Ние сме привлечени и съблазнени от толкова много материални неща, които с времето изчезват и ни оставят бедни“:

„До тази история на греха, Исус даде началото на историята на спасението. Евангелието за началото на Великите пости ни приканва да бъдем главни действащи лица, чрез трите лека, които изцеляват от греха: молитвата, поста и милосърдието. Това са пътищата към които ни приканва Исус“.

Молитвата е личната среща с Господ и е израз на отвореност и доверие в Него, каза папата:

„Да се молиш означава да кажеш на Господ: не съм самодостатъчен, нуждая се от Теб,  Ти си моя живот и спасение“.

Милосърдието е необходимо, за да се преодолее отчуждеността към другите:

„Истинската любов не е външен акт с който да успокоиш съвестта си. Тя е служение, което ни помага да победим изкушението на задоволството“.

От своя страна поста и покаянието ни помагат да се освободим от зависимостите, превръщайки ни в във все по-чувствителни и милосърдни:

„Това е призив към простотата и споделянето: да махнем нещо от нашата трапеза и нашите блага, за да преоткрием истинското благо на свободата“.

Папа Франциск завърши като пожела Великите пости да бъдат време в което да се освободим от лицемерието, светското и безразличието:

„Време, в което да разберем, че това което е важно не е одобрението, преследването на успеха или съгласието, а чистотата на сърцето и на живота; време, в което да преоткрием християнската идентичност, т.е. любовта, която служи, а не егоизма, който си служи“.