2016-02-10 12:41:00

Папа Франциск: Юбилеят е повод за солидарност


„Нека Юбилеят да бъде повод да се обърнем, да направим сърцето си по-щедро, да помагаме на другите, на благотворителните институции, болниците и старческите домове. Ако Юбилеят не докосне нашите джобове, не е истински юбилей“. Това посочи папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която посвети на библейските корени на Юбилейната година. Светият отец отправи настойчив призив към всички да „допринасят за изграждането на земя без бедни и общество без дискриминации, чрез разпределяне на ресурсите базирано на братството и справедливостта.  Пред повече от 25 хиляди вярващи и поклонници, папата припомни, че в Библията „Юбилеят е кулминационния момент на религиозния и обществен живот на народа на Израил“. Папата припомни и своята предстояща апостолическа визита в Мексико, която ще започне на 12 февруари и призова вярващите да се молят както за посещението му в Мексико, така и за неговия „събрат патриарх Кирил“, с когото ще се срещне в Куба.

На всеки 50 години – каза папа Франциск - „в деня на Очистение“, когато Господнята милост биваше просена за целия народ, звукът на тръбите известяват великото събитие на освобождението. В книгата Левит четем: „осветете петдесетата година и обявете свобода по земята на всичките й жители: това да ви бъде юбилей; и всеки да се върне във владението си, и всеки да се върне между племето си. В юбилейната година всеки да се върне във владението си“. Според тези разпоредби – отбеляза папата - ако някой е бил принуден да продаде своя дом или земя, по време на Юбилея е можел да си ги възвърне; ако някой е бил пълен с дългове, без да може да ги изплати и принуден да служи на своя кредитор, през Юбилея е можел да се завърне свободен при семейството и да си възвърне всички имущества.

Папа Франциск подчерта, че Юбилеят е бил като „обща амнистия“, която позволява на всички да се върнат в първоначалното си положение с заличаването на всеки дълг, връщането на земята и възможността отново да се ползва от свободата, присъща на членовете на Божия народ. Един „свят народ“, където разпоредби като тези за Юбилея, са служили за справянето с бедността и неравенството, гарантирайки достоен живот за всички и справедливо разпределение на земята, на която се живее и от която е извлича препитанието. Централната идея на Юбилея е, че земята първоначално принадлежи на Бог и е поверена на хората, и затова никой не може да си я присвои, създавайки по този начин ситуации на неравенство.

„Нека днес да размишляваме над това; нека всеки в сърцето си да помисли дали не притежава твърде много неща. Защо да не дадем нещо на тези, които нямат нищо. Десет процента, петдесет процента… нека Светият Дух да вдъхнови всеки един от вас“, призова папа Франциск.

С Юбилеят – продължи той - онзи който е обеднял е имал отново необходимото, за да живее, а който е забогатял, е връщал на бедния онова, което му е взел. Целта е изграждането на едно общество, основано на равенството и солидарността, където свободата, земята и парите се превръщат отново в благо за всички, а не само за малцина както се случва днес…

„Ако не греша – прибави папата импровизирайки – осемдесет процента от богатствата на човечеството е в ръцете на по-малко от двадесет процента от хората. В Юбилей сме – и това го казвам, припомняйки нашата история на спасение – за да се обърнем, за да стане нашето сърце по-голямо, по-щедро, с повече любов, като на син Божи. Но ще ви кажа нещо: ако това желание, ако този Юбилей не стигне до джобовете, не е истински Юбилей. Това е написано в Библията. Не си го е измислил папата: написано е в Библията. Целта му е едно общество, основано на равенството и солидарността, където свободата, земята и парите са благо за всички, а не за малцина“.

Функцията на Юбилея – продължи папа Франциск – „е да помогне на народа да живее конкретно братството, белязано от взаимната помощ. Можем да кажем, че библейския юбилей е „Юбилей на милосърдието“, защото е живян в искреното търсене на благото за нуждаещия се брат.

По същия начин, за да може да се изпита милосърдието Господне чрез милосърдието на хората, други институции и закони управлявах живота на Божия народ. В тези закони можем да намерим валидни насоки и днес, които ни карат да се замислим. Например, библейския закон налага плащането на данък „десятък“, предназначен за Левитите, отговарящи за култа, които не притежаваха земя, но също и за бедните, вдовиците и сираците. Този данък предвижда една десета от реколтата или от печалбата от други дейности, да бъде дадена на онези, които за без защита и в нужда, спомагайки по този начин изграждането на равенството в лоното на един народ, в който всички трябва да се отнасят като братя.

Друг пример е закона за „първите плодове“, т.е. на първата реколта, най-ценната, която я трябвало да бъде споделена с Левитите и чужденците, които не са притежавали ниви. По този начин и за тях земята се превръща в извор на прехрана и живот. „Земята е Моя: вие сте Ми пришълци и преселници“, казва Господ (Лв. 25,23). Всички ние сме пришълци на Господ, в очакване небесното отечество (Евр. 11, 13-16; 1Пт. 2,11), призвани да направим обитаем и хуманен светът, който ни приема. Колко „първи плодове“ може да дари онзи, който притежава повече на онзи, който е в затруднено положение. Не само „първите плодове“ на земята, но и от всеки плод на труда, от заплатата, от спестяванията и много други неща, които се притежават и понякога разхищават.

Отново импровизирайки папата прибави: „Това се случва и днес! В Апостолическата елемозинерия пристигат многобройни писма с малко пари вътре, в които пише: „Това е част от моята заплата, за да се помогне на другите“. Това е много хубаво: помощ за другите, благотворителните институции, болниците и старческите домове, но също и чужденците. Исус също бе чужденец в Египет“.

Размишлявайки над това – каза папа Бергольо – „Свещеното Писание настоятелно ни призовава да отговорим щедро на молбите за заем, без да си правим дребнави сметки и без да взимаме невъзможни лихви: „Ако брат ти осиромашее и изнемогне при тебе, подкрепи го, бил той пришълец или преселенец, та да живее при тебе. Не вземай му лихва и печалба, и бой се от твоя Бог; (Аз съм Господ) нека брат ти живее при тебе. Не давай му среброто си с лихва, нито храната си му давай за печалба“ (Лв. 25, 35-37). Това поучение е винаги актуално, каза папата . „Колко семейства са на улицата, защото са жертва на лихварството! Нека се молим през този Юбилей, Господ да премахне от сърцето на всички желанието да се притежава повече чрез лихварството. Нека отново да бъдем щедри и големи! На колко много ситуации на лихварство, които носят страдание и мъка на семействата, сме свидетели! Това е тежък грях, който вика пред Бог. Господ обеща своя благослов за всичките ти работи и във всичко, що извършват ръцете ти“ (Втор. 15, 10).

Накрая папа Франциск отбеляза, че библейското послание за Юбилея е много ясно: „да се отворим смело за споделянето. Между съграждани, между семействата, между народите, между континентите. Допринасянето за осъществяването на една земя без бедни, означава да изградим едно общество без дискриминации, основано на солидарността, водеща до споделянето на онова що се притежава, в разпределянето на ресурсите, базиращо се на братството и справедливостта“.

При поздравите към присъстващите на аудиенцията папа Франциск припомни, че на 11 февруари, Католическата църква чества празника на „Дева Мария Лурдска“ и 24.я Световен ден на болните, чието кулминационно честване ще бъде в Назарет. В посланието за Деня на болните  тази година – припомни той – „размишляваме над незаменимата роля на Мария по време на сватбата в Кана Галилейска: „Каквото ви каже, сторете го“ (Йоан 2,5). В загрижеността на Мария се отразява нежността на Бог и безкрайната доброта на Милосърдния Исус. Приканвам ви да се молите за болните и да ги накарате да почувстват нашата любов. Нека нежността на Мария да присъства в живота на много хора, които са близо до болните, за да съумеят да доловят техните нужди, дори и най-незабележимите, защото са видени с очи изпълнени с любов“.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.