Милосърдните дела през годината на Юбилея

1. Богородица, образът на Църквата, която евангелизира, защото е евангелизирана

В Булата за обявяването на годината на Милосърдието, призовах "Великият пост през тази юбилейна година да бъде живян по-интензивно, като привилегирован момент за отбелязване и живеене на Божието милосърдие" (Misericordiae Vultus, 17). С призива за внимателно вслушване в Божието слово и насърчаването на инициативата „24 часа за Господ“, исках да подчертая, важността на молитвеното вслушване в Божието слово, особено пророческото. Божието милосърдие е призив отправен към света, които всеки християнин е призован лично да изпита. Поради тази причина по време на Великия пост ще изпратя Мисионери на Милосърдието, които да бъдат за всички конкретен знак на Божията близост и прошка.

След като получава Благата вест от Архангел Гавраил, Мария, с „Душата ми величае Господа“, пророчески възпява милосърдието с което Бог я избра Така, Девата от Назарет, сгодена за Йосиф, се превръща в съвършената икона на евангелизиращата Църква, която от самото начало и до днес е евангелизирана от Светия Дух, който направи девствената й утроба плодотворна. В традицията на пророците, милосърдието е тясно свързано - също на етимологичен ниво - с майчината утроба (rahamim) и с щедрата, вярна и състрадателна взаимопомощ (hesed), показана в брачните и семейни отношения.

2. Божия завет с човечеството: история на милосърдието

Тайната на Божието милосърдие се разкрива в историята на завета между Бог и Неговия народ Израел. Бог e винаги богат на милосърдие, винаги готов да излee над Своя народ дълбока нежност и състрадание, особено в най-драматичните моменти, когато изневярата разкъсва връзките на завета, който след това трябва да бъде утвърден още по-здраво в справедливост и истина. Това е истинска любовна история, в която Бог е в ролята на измамен баща и съпруг, а Израел е невярното дете и невеста. Тези семейни образи – както например в случая с Осия (срв Осия 1-2) - показват до каква степен Бог желае да се обвърже със Своя народ.

Тази любовна история, достига връхната си точка с въплъщението на Божия Син. В Христос, Бог Отец излива безграничното си милосърдие превръщайки го във „Въплътеното Милосърдие“ (Misericordiae Vultus, 8). Като човек, Исус от Назарет е истински син на Израел; той въплъщава този перфектен слух, изискван от всеки евреин в Петокнижието, които днес също е сърцето на Божия завет с Израел: „Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един; обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили”. (Дт 6, 4-5). Като Божи Син, Той е Младоженецът, който прави всичко, за да спечели любовта на Своята невеста, с която Го обвързва безусловна любов, която става видима във вечното сватбено пиршество.

Това е самото сърце на апостолската керигма, в която божественото милосърдие заема централно и основно място. Това е „красотата на спасителната Божия любов, станала видима в Исус Христос, който умря и възкръсна от мъртвите“ (Evangelii Gaudium, 36), това първо провъзгласяване, което  „трябва да чуем отново и отново по различни начини, което трябва да възвестяваме по един или друг начин чрез катехеза, на всяко ниво и във всеки момент“ (пак там., 164). Милосърдието „е Божият начин да достигне до грешника, предоставяйки му нова възможност да погледне в себе си, да обърне сърцето си и да повярва" (Misericordiae Vultus, 21), възстановявайки по този начин връзката си с него. В разпнатия Исус, Бог показва силното Си желание да се доближи до грешниците, колкото и да са се отдалечили от Него. Така Той се надява да смекчи вкоравеното сърце на Своята невеста.

3.Милосърдните дела

Божието милосърдие трансформира човешкото сърце; то ни дава възможност, като изпитваме предана любов, на свой ред да станем милосърдни. Винаги като едно ново чудо, божието милосърдие сияе в живота ни, вдъхновявайки всички нас да обичаме ближните си и да се посветим на това, което традицията на Църквата нарича духовни и телесни дела на милосърдието. Тези дела ни напомнят, че вярата ни намира израз в конкретни ежедневни действия, предназначени да подпомагат нашите ближни в тяло и дух: като ги храним, посещаваме, утешаваме и възпитаваме. Според тези дела ще бъдем съдени. Поради тази причина призовавам „християните да размишляват над телесните и духовни дела на милосърдието и така да пробудят съвестта си, твърде често безчувствена към драмата на бедността и да навлязат по-дълбоко в сърцето на Евангелието, където бедните са привилегированите получатели на Божието милосърдие“ (пак там 15). Защото в бедните, плътта на Христос „става видима в телата на измъчваните, наранените, бичуваните, недохранените, и прокудените, ... за да бъде разпозната от нас, докосната и подпомогната с грижа“ (пак там.). Това е нечуваната и скандална тайна на увековечаването във времето на страданието на Невинния Агнец, горящият храст на безвъзмездна любов. Пред тази любов, можем, подобно на Мойсей, да събуем сандалите си (срв Из. 3, 5), особено когато бедните са наши братя и сестри в Христос, които страдат за своята вяра.

В светлината на тази любов, която е силна като смъртта (срв Песен 8, 6), най-големите бедняци са тези, които отказват да се признаят за такива. Те вярват, че са богати, но всъщност са най-бедни сред бедните. Това е така, защото те са роби на греха, който ги кара да използват богатството и властта не за служба на Бог и на другите, но за да задушат в сърцата си дълбокото съзнание, че те не са нищо друго освен бедни просяци. Колкото по-големи са богатството и властта им толкова по-големи са слепотата и заблудата, които им пречат да видят „бедния Лазар, просещ пред прага на техния дом“, (вж Лк. 16, 20-21), олицетворение на Христос, който чрез бедните проси нашето обръщане“. Чрез него Бог ни предоставя възможността за обръщане, която може и да не забележим. Подобна слепота често е придружена от горделивата илюзия за собственото ни всемогъщество, в което зловещо отеква онова „ще бъдете като Бога“ (Битие 3: 5), което е в основата на всеки грях. Тази илюзия може да приеме също социални и политически форми, както показват тоталитарните режими от ХХ век, а в наши дни идеологиите на монополизиране на мисълта и технонауката, които претендират че Бог е без значение и се опитват да сведат човек до предмет за експлоатация. Тази илюзия може да се види и в греховността на структурите, градящи един фалшив модел на развитие, основан на идолопоклонничеството към парите и пораждащ безразличие към съдбата на бедните от страна на по-богатите индивиди и общества, които затворят вратите си за тях, отказвайки дори да ги забележат.

За всички нас, Великият пост през тази юбилейна година е благоприятно време да преодолеем нашето екзистенциално отчуждение като се вслушаме в Божието слово и като практикуваме делата на милосърдието. В телесните дела на милосърдието ние се докосваме до плътта на Христос в нашите братя и сестри, които имат нужда да бъдат нахранени, облечени, подслонени и посещавани; в духовните дела на милосърдието – които са съвет, формиране, прошка, поучаване и молитва - ние се докосваме директно до нашата собствена греховна същност. Телесните и духовни дела на милосърдието никога не трябва да бъдат разделяни. Като докосват плътта на разпнатия Исус в страдащите, грешниците могат да получат дара на осъзнаването, че те също са бедни и нуждаещи се. Като поемат този път, „гордите“, „силните“ и „богатите“ за които споменава благодарствената песен на Богородица „Душата ми величае Господа” могат да осъзнаят, че без каквато и да е заслуга от тяхна страна те са обичани от разпнатия Господ, който умря и възкръсна за тях. Единствено тази любов е отговорът на копнежа за безкрайно щастие и любов, които си мислим, че можем да задоволим с идолите на науката, властта и богатството. Но опасността винаги остава, че чрез постоянния отказ да отворят сърцата си за Христос, който хлопа на тях бедните, горделивите, богатите и силните ще се  самоосъдят и затънат във всевечната бездна на самотата, която е Адът. Думите на Авраам важат за тях и за всички нас: „Те имат Мойсей и пророците; нека ги слушат“ (Лк. 16,29). Подобно внимателно вслушване най-добре ще ни подготви да празнуваме окончателната победа над греха и смъртта, на възкръсналия Жених, който желае да пречисти Своята невеста, очакваща завръщането Му.

Нека не пропиляваме благоприятното време на Великия пост, и да обърнем сърцата! Като се молим за това, чрез майчиното застъпничество на Пресветата Дева Мария, която като прие величието на Божията милост, дарена й така щедро, първа призна своята унизеност (вж Лк. 1,48) и нарече себе си рабиня Господня (срв . Лк. 1,38).

Ватикана, 4 октомври 2015

Празник на Свети Франциск от Асизи

Превод Бистра Пищийска