2016-01-26 09:36:00

Монс. Фарел: все по-братски отношения между католици и лутерани


Съвместната икуменическа церемония, която ще се проведе на 31 октомври т.г. в шведския град Лунд, по случай 500 години от Реформацията, представлява значителна стъпка по пътя към единението. В тази връзка, секретарят на Папския съвет за насърчаване единството на християните, монс. Брайан Фарел, в интервю за Радио Ватикана, отбеляза, че „между католици и лутерани е в ход диалогът на истината, тоест изясняването на най-дълбоките причини за разделението, както и диалогът на живота, тъй като католици и лутерани живеят съвместно в една по-братска и икуменичеса атмосфера“.

Монс. Фарел посочи: „изминаха 500 години от времето на споровете между католици и протестанти. И през последните 50 години, климатът на взаимоотношенията стана се промени: без съперничество, без противопоставяне, в търсене на единството на всички християни. Икуменизмът послужи, за да се гледа на нещата по-задълбочено, тоест не от едностранно, а в търсене да се разберат доводите на другата страна. Това доведе – след 50-годишен богословски диалог – до нов прочит на Реформацията“.

Твърде важен символ е фактът, че Папата и лутеранските ръководители ще честват заедно тази годишнина, затова монс. Фарел отбеляза:

„Това става за първи път, всички предишни чествания на Реформацията са били момент на конфликти, на триумфализъм, както от едната, така и от другата страна. Този път ще се постараем да празнуваме заедно правилните, добрите неща, които се отделиха от ужасните сблъсъци с последвали сериозни насилия в европейската история. От друга страна са налице и онези положителни стимули за промяна, за подобряване на живота на Църквата, които днес можем да припомним“.

Честването е въз основа на търпеливия 50-годишен диалог между богослови. Но дали то не е и плод на натиска на католици и лутерани, които вече работят заедно, молят се заедно и желаят да видят по-положителен знак за техния съвместен път? Ето какво смята монс. Фарел:

„Точно за това става въпрос: две реалности заедно. Диалогът на истината, тоест изясняването на богословските трудности, на най-дълбоките причини за нашите разделения, но също и диалогът на живота, тъй като католици и лутерани живеят съвместно в една по-икуменичеса атмосфера на взаимно приемане и братство. Налице е голяма подбуда за сътрудничество. Хората в нашите поместни църкви настояват за преодоляване на разделението. И това е нещо прекрасно“.

На въпроса за „даровете“ на Реформацията, които вероятно трудно ще бъдат разбрани от онези, които виждат у нея единствено период на конфликти, монс. Фарел отговаря:

„Нека се замислим за началото: какво е искал Мартин Лутер? Искал е да се премахнат злоупотребите, които са съществували в църковния живот. За съжаление, нещата са се развили по друг начин и се е извършило разделението. Но фактът, че се е търсела една по-здрава, по-жизнена, по-честна Църква, е положителен стимул, който с времето, с помощта на Трентския събор и след това чрез живота през последните векове и особено през последните години, под влиянието на благосклонността на Втория ватикански събор, направи голяма част от апелите на Мартин Лутер част от живота на Църквата“.

man/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.