Кардинал Кох: икуменическият диалог продължава

„Икуменизмът не означава само да разискваме по въпросите, които ни разделят, а заедно да задълбочим нашата основа, сърцето на християнската вяра“. Това подчертава кардинал Курт Кох, председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единение, по повод Молитвената осмодневница за християнско единение, която всяка година се провежда от 18 до 25 януари, празник на Обръщане на Свети Павел Апостол. Тази година избраната тема е „Призвани да възвестите величието на Господ“ (1 Пт. 2, 9), а  помощния материал с библейските четива, размишления и молитви е подготвен в Латвия.

„Библейският текст за осмодневницата ни казва, че за един определен период от време сме били изключени от милосърдието на Бог, но сега вече ни е позволено да живеем от Неговото милосърдие – посочва кардинал Кох в интервю за Радио Ватикана. В това може да се види едно щастливо съвпадение с Юбилея на милосърдието, защото тази Света година е повод заедно да размишляваме за ядрото на християнската вяра“.

Кардинал Кох говори и за някои важни икуменически събития през настоящата година сред които Всеправославния събор, предвиден да се проведе през пролетта:

„Преди всичко, това е събитие с епохално значение за православните църкви, които през последните хиляди години не са провеждали такъв събор. Мисля ,че Вселенския патриарх Вартоломей ясно разбира този важен момент, когато заяви: „Православните винаги казват, че са Синодална църква: сега трябва да демонстрират това пред света“. От друга страна съм уверен, че на този Синод Православните църкви ще успеят да намерят по-голямо единение по между си, което ще помогне и за посрещането и преодоляването на трудностите в диалога с Католическата църква. Моля се Всеправославния събор да бъде наистина една Петдесятница, каквито са и намеренията за провеждането му“.

Кардинал Кох посочва още една важна годишна среща: Генералната асамблея с Източните православни църкви, която ще се проведе в началото на февруари в Кайро:

„С тази среща се открива третата фаза: първата бе посветена на конституцията и централното място в Църквата, втората на общението и комуникацията между Църквите през първите пет века. Сега продължаваме диалога за Тайнствата за въвеждането във вярата, на първо място Кръщението. Въпросът не е лесен за дискутиране, тъй като някои Източни православни църкви на практика повтарят Кръщението: например, по повод сключването на брак или при обръщането във вярата. Това е важно предизвикателство, защото Кръщението и общото признаване на Кръщението са основата на икуменизма. Затова смятам, че ще успеем да намерим по-голям консенсус между нас“.

Председателят на Папския Съвет за насърчаване на християнското единение говори и за състоянието на католическо-лютеранския диалог, още повече, че през тази година се навършват и 500 години от началото на Реформата:

„По този повод публикувахме документа „От конфликта към общението“ в който чрез водещи линии в литургичната област искаме да демонстрираме по какъв начин можем заедно да отбележим началото на Реформата. На базата на този документ, специална работна група индивидуализира онези литургични елементи, които допускат общо литургично честване. Документът ще бъде изпратен на Световната лютеранска федерация. Освен това работим по подготовката на световна литургична среща между лютерани и католици, предвидена да се проведе в края на октомври в Лунд, Швеция - градът в който е учредена Световната лютеранска федерация. Идеята е тази среща да покаже, че не лютераните канят католиците, а заедно – католици и лютерани – канят другите. Мисля, че това събитие ще допринесе за задълбочаване на единението между лютерани и католици и да бъде стъпка напред по пътя към пълното единение“.

„От друга страна трябва да се признае, че Реформата не само спомогна за преоткриването на „Библията и Доктрината на оправданието, но също донесе разделение и предизвика ужасни религиозни войни през XVI и XVII век – допълва кардинал Кох. Както каза наскоро папа Франциск, „ако гледаме на кръвопролитните битки между сунити и шиити, трябва да си спомним, че и ние сме правили същото между лютерани и католици“. В този смисъл, трябва да поискаме прошка. Това е само един аспект от честването на 500 години от началото на Реформата, тъй като честваме също и 50 години от началото на икуменическия диалог между католици и лютерани. Трябва да бъдем благодарни и признателни, че през за този половин век преоткрихме много общи неща между нас. Нашата надежда е, че това общо честване на Реформата ще ни помогне да намерим ново доверие в името на бъдещето“.

dg/ rv