2015-12-18 11:49:00

Кирил Карталов: папа Франциск изисква от християните духовно и морално обновление


„Безпрецедентна за България научна конференция на тема екология“: така д-р Кирил Карталов, доктор по История на международните отношения и член-кореспондент на Папския комитет за исторически науки, определя  инициативата на БАН “Грижа за нашия общ дом“, вдъхновена от папската енциклика за екологията Laudato Si’, която се проведе на 14 декември. В изказването си д-р Кирил Карталов, подчерта, че силата на науката и религията могат да подпомогнат човечеството да реши не само екологичната, но и моралната криза в света.

Конференцията е третата по ред през последните две години, която БАН организира с цел да представи корпуса на социалното учение на Църквата. През декември 2013 г. беше представена за първи път в България енцикликата "Pacem in terris" на Св. Йоан XXIII, с участието на тогавашния секретар на Папския съвет за справедливост и мир, Монс. Марио Тозо, а през май т.г., канцлерът на Папската академия на науките и на Папската академия на социалните науки, Монс. Марсело Санчес Сорондо, и председателят на Папския комитет за исторически науки, О. Бернар Ардура, изнесоха лекции под надслов “Вяра, наука и култура към един нов хуманизъм”.

В интервю д-р Карталов обяснява значението и целта на конференцията, вдъхновена от папската енциклика:

"С провеждането на тази бих казал наистина безпрецедентна за България научна конференция на тема екология, учените от БАН дадоха своя достоен принос за провеждането на "широк, отговорен научен и социален дебат, който да анализира цялата достъпна информация и да открие истината”, като се започне от именно от “независими и интердисциплинарни изследвания” (LS, 135). В нашата инициатива екологичният проблем бе разгледан в пет институционални измерения - духовен, философски, социален, икономически и културен. Всички доклади ще бъдат публикувани в сборник през началото на 2016 г.

Вие сте един от организаторите на инициативата, как се роди идеята?

Идеята да се организира конференция на тема “Грижа за нашия общ дом” се роди непосредствено след публикуването на енцикликата "Laudato Si’", в разговор с проф. Веселин Петров, заместник директор на Института за изследване на обществата и знанието към БАН и изпълнителен директор на Международната мрежа за процесуална философия, с цел да отговорим на призива на папа Францик за нов диалог, за открит и честен дебат по въпроса как да градим заедно бъдещето на нашата планета. В последствие разбрахме, че енцикликата вече се превежда и на български език и тогава решихме да направим едно голямо събитие, което да задълбочи темите, разгледани в папския документ.

Как се приема енцикликата в България?

Енцикликата излезе току-що на български език и тепърва ще започне нейното задълбочено тълкуване. Конференцията в БАН единодушно подчерта, че съществува взаимна връзка между въпросите за околната среда, социалните и човешките въпроси, която никога не трябва да бъде прекъсвана. Мисля, че това е основна мисъл и на Франциск, която той разкрива чрез конкретни примери.

С енцикликата си папа Франциск внася термина "интегрална екология". Може ли това да бъде стимул за социалното сцепление и за християнското единение?

Интегралната екология е “неделима от концепцията за общото благо”, като под общо благо се разбира “съвкупността от условията на социалния живот, които позволяват на групите, както и на всеки от членовете им, да постигнат по-пълно и по-бързо собственото си съвършенство” (LS, 156). В съвременния контекст, в който се срещат многобройни несправедливости и все повече хора са лишавани от основни човешки права, “принципът на общото благо логично и неизбежно се превръща в призив за солидарност и приоритетно отношение към най-бедните” (158). Това е най-добрият начин да оставим за следващите поколения един устойчив свят, но не на думи, а чрез грижа за днешните бедни, както подчерта почетния папа Бенедикт XVI: "Освен необходимостта от по-справедлива солидарност между поколенията е налице и остра морална нужда от обновяване на чувството за солидарност между поколенията“ (LS, 162).

В енцикликата папа Франциск отправя няколко спешни послания към държавници, политици, институции и обикновените хора. Кои от тях са приложими в българския контекст?

Посланията на папа Франциск са универсални за всеки един социален контекст, следователно и за България. Той отправя призив за създаването на едно “екологично гражданство”, което със своето отговорно отношение към околната среда да може да поощри “начини на действие, които оказват пряко и значимо влияние върху света около нас, като избягването на ползването на пластмаси и хартия, намалена консумацията на водата, разделянето на отпадъците, приготвяне само на толкова храна, колкото може да се консумира, демонстриране на грижа за другите живи същества, ползването на обществен транспорт или съвместното използване на автомобили, засаждане на дървета, гасене на излишните светлини, както и много други възможни практики” (LS, 211). Посланията на папа Франциск ни изправят пред голямо социално и културно предизвикателство, което изисква от нас голямо духовно и морално обновление“.

Разговорът проведе Димитър Ганчев

*Кирил Карталов е автор на книги, като последната, “Монсеньор Ронкали и неговата апостолическа мисия в България (1925-1934)”, бе представена в Рим, Виена и Братислава. Младият български учен е сред финалистите на престижната европейска награда "Premio Acqui Storia” за 2014 г.








All the contents on this site are copyrighted ©.