Мисията да съхраним българското у децата ни в чужбина

Италианско семейство осиновява две българчета. Когато италианската им майка за първи път ги завежда пред Фонтана ди Треви в Рим, дава им да хвърлят по една монета и си пожелаят нещо. няколко месеца по-късно едно от децата хванало за ръка майка си и казало: „Мамо, знаеш ли, че ми се изпълни желанието, което си пожелах на Фонтана ди Треви. Майката радостно го попитала какво е било желанието му, а то отговорило: „Да мога отново да говоря български“.

Тази случка, разказана в дните на фестивала “Аз съм българче“, е показателна, че нишката не е прекъсната, но тя трябва да бъде подхранвана. Именно българските неделни училища в чужбина са тези, които работят за заздравяването на духовната връзка с Родината съхраняване на българското самосъзнание.

Седмото издание на фестивала се проведе на 20 и 21 ноември в салоните на българското Посолство в Рим и Българският културен институт в Италия. Повече от 80 деца от 11 български неделни училища от Испания, Германия, Унгария, Сърбия и Италия се състезаваха в три  различни конкурса: рисунка, литература и музикално-словесно народно творчество. Този тип фестивали имат изключителна социална стойност, тъй като са насочени не само към децата ни, но те са и един мост между български общности зад граница.

Идеята и целите на фестивала „Аз съм българче“ обяснява Деяна Иванова, председател на асоциация Т.А.Н.Г.Р.А. – Мадрид, Испания, инициатор на фестивала:

„Идеята дойде от покойния вече г-н Димитър Кърнолски, когато бях поканена на фестивала във Венеция. Така от 2009 г. започнахме с първия фестивал в Мадрид с изключителната подкрепа на Община Мадрид, повтори се и следващата година, а през 2011 фестивала се проведе във Валенсия. Следващата година се проведе във Вроцлав, Полша,  с помощта на една местна асоциация и така започна нашето търкаляне из Европа: Прага, Будапеща, а тази година в Рим. Главната цел на този фестивал е да обедини българските общности по света, за да запазим самосъзнанието на децата ни, на второ и трето поколение, които израстват извън България и говорят българския малко като чужденци. Идеята е да се съхрани нашия език и се укрепи българската идентичност на новото поколение българи

в чужбина.

С какво се отличи римското издание на фестивала обяснява Жана Иванова, директор на българското училище в Рим „Св. Св.Кирил и Методий“, домакин на фестивала:

„За нас организирането на такова мащабно събитие тук в Италия е новост. За първи път български културни сдружения и институции, като Българския културен институти и Българското посолство на Република България се обединяват, за да може български деца от цял свят да дойдат и покажат талантите си. За щастие, успяхме да организираме събитието в една много трудна обстановка във връзка с последните събития и сигурността на децата. Радваме се, че едно малко сдружение като нашето, успя да обедини всички български училища на територията на Италия – в Милано, двете училища в Рим, в Пескара и Римини. Проведохме кръгла маса от която излязоха много интересни предложения и решения във връзка с образователната и културна дейност зад граница, насочена към нашите деца. Тези предложения ще бъдат оформени писмено, за да бъдат поднесени на вниманието на компетентните български институции“.

Кое е главното във възпитанието по българско самосъзнание?

Деяна Иванова: Възпитателният процес е от две страни: от едната са родителите, а от другата учителите. За да се подготвят за трите конкурса  във фестивала –за рисунка, за литературна творба и словесно народно творчество - децата трябва имат подкрепата както на учители, така и на родители. Например, някои от родителите разказват, че за да подготви рисунката си детето, те са се разходили до България и са навлезли в нашите традиции и детето изобразява това в своята творба. За да се научат песните също навлизат в музикалните традиции и песни, както и литературните творби изискват познание за България и всичко което носи нашата традиция. Тоест, светоусещането на децата подлежи на даденото възпитание:  учим ги да си пазят традициите, учим ги да имат ценностна система, а в тези традиции навлизаме и в нашата религия, нрави и обичаи.

Жана Иванова: По време на кръглата маса представителите на единадесетте сдружения участници в заключителната част на фестивала, разискваха точно този въпрос: каква образователната политика по отношение на родителите на деца с българско потекло може да бъде направена, за да може семейството пълноценно да участва в образователния процес на децата и на българските училища зад граница.

Според вас, достатъчна ли е подкрепата на българската държава за фестивала и неговата важна задача?

Деяна Иванова: Подкрепа имаме и тя е най-голяма от Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Където вече сме били по света винаги сме получавали подкрепа от българските посолства, които са изключително коректни към нас. Освен това  ДАБЧ осигурява наградния фонд за конкурсите.

Жана Иванова: Тази година ръка ни беше подадена от Българския културен институт в Рим, който осигури залата и възможността през съботния ден да организираме детско утро за децата от всички страни участници, където те имаха възможност за играят заедно, да създадат приятелства, да научат още малко български и да потанцуват на българска музика заедно с нашите преподаватели и хората от културно сдружение Св.Св.Кирил и Методий. Прекрасният резултат от това беше, че тези деца имат желание да се видят и да поддържат връзка и занапред. Вече обсъждаме как да направим така, че нашите деца да могат да се виждат в скайпа и да продължат това прекрасно приятелство, което завързаха благодарение на детското утро на фестивала.

А получи ли фестивала подкрепата и на медиите?

Деяна Иванова: Медийните партньори тази година – Радио Татковина, Издателство Азбуки – са изключително ценни, но имаме нужда от още подкрепа за информация, така че този фестивал да достигне до повече българи, които могат да се включат в този фестивал и дадат своя принос за неговото развитие, за да изпълним мисията: да укрепим мирогледа на нашите деца и българското им самочувствие и самосъзнание.

Жана Иванова: Фестивалните дни съвпаднаха с много негативни събития, в момент в който някои се опитват да наложат своите религии и обичаи, чрез насилствени методи, всявайки терор. Точно в този момент ние успяхме да организираме едно събитие, което позволява на децата да израстват с едно самосъзнание с две култури, но без предразсъдъци, без да губят толерантността и разбирателството към другите. В този смисъл, за нас мисията беше изпълнена“.

Разговорът проведе Димитър Ганчев