Папата в офиса на ООН в Найроби: цялостна екология и социална справедливост

Взаимозависимостта не е синоним на налагане или подчинение на чужди интереси на слабия от по-силния. Нужен е откровен и открит диалог с отговорното  сътрудничество на всички: политически власти, научната общност, икономическите структури и гражданското общество“. Това подчерта папа Франциск в словото си в Главната квартира на ООН за Африка в Найроби, която посети в четвъртък следобед.

Преди да влезе в залата, където го очакваха повече от три хиляди души,  папата се подписа в златната книга и символично засади дърво. „Засаждането на едно дърво е покана да продължим борбата срещу феномени като обезлесяването и дезертификацията – каза папата. Припомня ни, че имаме отговорност към белите дробове на планетата изпълнени с биоразличия, съществени за планетата и за бъдещето на човечеството“.

Икономиката, политиката и обществото в хармония с природата

 „Не липсват  положителни примери, които показват как истинското сътрудничество между политика, наука и икономика може да придобие важни резултати“, подчерта Франциск, цитирайки  своята енцикликата Laudato si. „Човешките същества, способни да деградират до крайност, могат също да избират между доброто и се възродят“. „Въпреки, че в постиндустриалния период човечеството може да бъде запомнено като едно от най-безотговорните в историята, в началото на 21 век то може да бъде запомнено  с поемането на своята тежка отговорност“. Нужно е политиката и икономиката да бъдат в служба на народите, бе пожеланието на папата. „Това не е утопия или фантазия, а реалистична перспектива, която поставя човека с неговата отговорност като начална и крайна  точка на всички процеси“.

Нужна е промяна на посоката и нова култура

Това от което се нуждаем е „промяна на посоката“, което не може да се реализира без сериозно усилие в областта на образованието и формацията", заяви Папата. „Нищо не би било възможно, ако политическите и техническите решения не са придружени от образователен и възпитателен процес, който насърчава нов стил на живот."

Нужна е „нова култура", подчерта папа Франциск, което „изисква формация, възпитаваща  у децата, момичета и момчетата, мъжете и жените, у младите и възрастните, възприемането на култура на грижата: грижа за себе си, грижа за другите, грижа за околната среда, на мястото на културата на деградацията и на отхвърлянето: отхвърляне на себе си, на ближния, на околната среда ".

„Насърчаването на съзнанието за общия произход, за взаимна принадлежност и за общо бъдеще, споделено от всички" само такова съзнание ",  може да допусне „развитието на нови убеждения, нагласа и нов стил на живот“, каза папата. „От всичко това следва“, продължи Бергольо, позовавайки се на енцикликата Laudato si’, че става дума за „голямо културно, духовно и образователно предизвикателство, което предполага дълги процеси на възстановяване, за бъдеще в дългосрочен план“.

Частните интереси не трябва да надделеят на Конференцията за климата в Париж

„Ще бъде тъжно, дори бих казал катастрофално, ако частните интереси надделеят над общото благо и успеят да манипулират информациите, за да защитят собствените си проекти“, подчерта папа Франциск, визирайки Конференцията за климата, която започва работа от 30 ноември в Париж (Cop21). Конференцията за климата е „важна стъпка в процеса на развитие към една нова енергийна система, която зависи от изкопаемите горива и се базира на използването на енергия с ниско или нулево съдържание на вреди емисии“, посочи папата. „Договорът в Париж може да бъде ясен сигнал в тази посока, че климата е общо благо на всички и за всички“, защото климатичните промени са глобален проблем с тежки социални, икономически ,и политически отражения в околната среда. Папата изрази надеждата, че Cop21 може да приключи с глобален договор и стане ориентир за постигането на три главни цели, които са взаимозависими: „намаляването на въздействието на климатичните промени, борба срещу бедността и зачитане на човешкото достойнство.“

Екология на урбанизацията

 „Едновременно с унищожаването на околната среда, от определено време насам, сме свидетели на бърз процес на урбанизация, който за съжаление често води до несъразмерен и хаотичен растеж на много градове, които са станали необитаеми и нефункционални", каза Папата. Той отправи пореден призив, както в енцикликата Laudato si’, като нарече големите градове „места, където се срещат обезпокояващите симптоми на драматично скъсване на връзките на интеграция и социално общуване, водещо до увеличаване на насилието и появата на нови форми на социална агресия, трафик и повишена консумация на наркотици сред младите, загуба на идентичност, отделяне от корените на обществото и социална анонимност“.

Папата насърчи „онези, които по места и в международен план, работят за да гарантират на всеки, особено на живеещите в периферията, достойни условия на живот и да гарантират основните права на земя, дом и труд."

„Необходимо е да се насърчават инициативи за градското планиране и грижа за обществените пространства, в които да участват местни жители. По такъв начин можем да противодействаме на неравенството и на градската бедност, не само икономическа, но предимно социална и природна", отправи своя апел папа Франциск.

Предстоящата конференция Habitat-III, която ще се проведе в Кито през октомври 2016 г. „може да се превърне в ключов момент и възможност за откриване на начини за справяне с тези проблеми“, заключи папата.

Не можем да бъдем безучастни пред „културата на излишното“, бедността и драмата на мигрантите

„Много хората с конкретни лица и житейска съдба, които са жертва на културата на излишното, на идолите на печалбата и консумизма“, тъжно констатира папата. „Трябва да бъдем внимателни към безразличието – тъжен знак на глобализацията – който постепенно ни кара да свикнем със страданието на другия, като нещо нормално,  ило по-лошото, да се примирим с крайните и скандални форми  на ненужното и социалното изключване“. Папата конкретно посочи новите форми на робство, като „трафика на хора, принудителния труд, проституцията и трафика с човешки органи“. Особено „драматичното нарастване на мигранти, багащи от мизерията и деградацията на околната среда, които не са признати като бежанци според международните конвенции, но които носят тежестта на един изоставен живот  и нямат нормативна защита“. „Много са съдбите, историите и мечтите потънали в нашето съвремие“, предупреди папата, следвайки линията от енцикликата Laudato si: „Не можаем да останем безразлични пред всичко това. Нямаме право“.

Конференцията в Найроби трябва да защитава изоставените

„Търговските отношения между държавите, съществена част от отношенията между народите, могат да служат както за унищожаване на околната среда, така и за нейното възстановяване за бъдещите поколения“, посочи Папата предвид предстоящата 10 конференция на Световната организация по търовия, която ще се рповеде след няколко дни в Найроби. Франциск отправи призив „решенията на конференцията да не представляват обикновено „равновесие на противоположни интереси, а да бъдат в истинска грижа на общия дом и на цялостното развитие в обществото, особено за най-маргинализираните“.

Папа Франциск цитира социалната енциклика Populorum Progressio на папа Павел VІ („Развитието на народите“): „През 1967 г., изправен пред все по-взаимосвързан свят, и изпреварвайки с години реалността на сегашната глобализация, моят предшественик Павел VI размишляваше върху това как търговските отношения между държавите биха могли да бъдат основен елемент за развитието на народите или, обратното: да станат причина, водеща до бедност и социално изключване."

„Признавайки, огромната работа в тази област изглежда, че все още не сме постигнали справедлива система за международна търговия, която да бъде изцяло в служба на борбата с бедността и социалното изключване ", отбеляза папата, правейки равносметка на думите Павел VІ от преди почти половин век.

Незаконният трафик може да разруши Африка

Накрая Папата се спря на красотата на Африка и нейните природни богатства, които също са наследство за цялото човечество, но които рискуват да бъдат разрушени поради човешкия егоизъм, бедността и изключването. „Незаконната търговия с диаманти и скъпоценни камъни, редки метали или други суровини със стратегическа стойност,  дървен и биологичен материал,  продукти от животински произход, трафика на слонова кост и последстивята от изтребването на слонове, подхранва политическата нестабилност, организираната престърпност и тероризма“, предупреди папа Франциск.  „Тази ситуация и вопъла на хората и земята трябва да бъдат чути от международната общност“. Оттук и необходимостта „държавите да се откажат от частни и идеологически интереси и откровено  да се стремят към служението в името на общото благо“. Папата увери, че Католическата църква, че ще продължава да се моли и сътрудничи, за да могат плодовете от регионалното сътрудничество в лицето на Африканския съюз и търговските договори за коопериране и развитие винаги да бъдат насочени към общото благо за хората на тази благословена земя.

dg/ an/ rv