Угандските мъченици, семе за Църквата в Африка

Първият етап от африканската апостолическа визита на папа Франциск ще завърши на 27 ноември следобед, когато папския самолет ще отлети от летището на Найроби, Кения, и след кратък полет , ще кацне на международното летище в Ентебе, Уганда, град намиращ се на брега на езерото Виктория, близо до столицата Кампала.

Тук папа Франциск ще се приземи сред „своите бедни“, на летище, което е по-скоро палатков бежански лагер, отколкото международно летище. „Идвам да донеса мира“, посочи многократно папата през тези дни. Това ще бъде и неговото основно посланието по време на своя кратък престой на африканска земя.

Главното събитие по време на визитата в Уганда ще бъде честването на 50-годишнина от канонизацията на 22-та угандски мъченици, убити между 1885 и 1887 в тогавашното независимо кралство на Буганда, по заповед на цар Муанга II. Карло Луанга и неговите двадесет и двама събратя са обявени за блажени на 6 юни 1920 от Бенедикт XV и за светци от Павел VI на 8 октомври 1964, по време на Втория ватикански събор.

На мястото на тяхното мъченичество е издигнато светилище, осветено от папа Монтини по време на визитата му в Уганда през 1969. До него е издигнато и светилище на Англиканската църква, която също има своите мъченици от годините на масовите убийства на младежи приели християнството, но също и исляма.

Уганда е единствената африканска държава, посетена от трима папи: Павел VI през 1969, Йоан Павел II през 1993 и сега Франциск. От визитата на папа Франциск, угандският народ, притежаващ „голямо чувство за Бог“, очаква да получи посланието на Евангелието, което желае да приложи на практика, отвъд различните трудности от политическо и социално естество. Мотото на папската визита в страната „Ще бъдете мои свидетели“ е тясно свързано с честванията за 50 годишнина от канонизацията на угандските мъченици.

Според монс. Джузепе Франдзели, епископ на диоцеза на Лира, „мчениците са свидетели, които ни приканват нас католиците или като цяло нас християните, да размишляваме над силата и качеството на нашата вярата днес в Уганда, за да видим дали и ние като тях сме способни да бъдем непоклатими във вярата, без компромисни и безстрашни. Това е едно голямо предизвикателство и затова очакваме и се надяваме визитата на папата да укрепи и обнови Католическата църква в Уганда, но също и цялата страна“.

През тази година Уганда чества и друга важна годишнина: 53 години от независимостта си. Това са години, в които страната, въпреки конфликтите и бедността, липсата на образование и лошото здравеопазване, разделенията и превратите съумява винаги да върви напред, посочва монс. Франдзели:

„Уганда е наранена страна, която все още трябва да се възстанови, което не е само материално – на разрушените сгради и пътища -, по-скоро морално. Населението се нуждае да възстанови своите християнски ценности, които са забравени или опровергани от насилията, отвличанията и желанието за отмъщение. Демокрацията е много крехка и затова се молим и надяваме визитата на папа Франциск да бъде като призив за помирение и взаимно уважение, защото всички сме чеда на един и същи Отец“.

Уганда, определена от Уинстън Чърчил през 1907 като „перлата на Африка“ заема важно място в християнската история на континента. Тя е първата държава с толкова голям брой светци и е първата, която през 1913 има свещеници от местното население, както и първата държава на юг от Сахара, която през 1939 е с епископ от нейното коренното население.  Църквата в тази африканска държава е плод на кръвта на мъчениците: кръвта, която е семенце на християните, като казва Тиртулиан. В настоящия момент от 34 милиона жители, католиците в страната са около 15 милиона; следват англиканите и другите християнски деноминации, както и група мюсюлмани, които са по-скоро малцинство. В живота на Църквата участват активно и свидетелстват нейната жизненост многобройни асоциации и мирянски движения, отбелязва още епископът на Лира:

„Това е много положителен аспект. Но истинското предизвикателство пред което е изправена Църквата е съжителството на християнската вяра с основните културни традиции, които често се открояват в моменти на криза. Другото предизвикателство е корупцията, която вече проникна дълбоко в социалния, икономически и политически живот на страната, която вече е смятана за нещо нормално. Ето защо, има нужда от пробуждане, от завръщане към живота на вярата, която се вижда в делата и не само в молитвата. Животът на Църквата в Уганда, както навсякъде, е белязан от светлини и сенки. Надяваме се и се молим, посещението на папа Франциск да донесе лъч светлина и да ни насърчи да укрепваме всичко що е положително и да намерим смелостта да се откъснем от всичко, което възпрепятства истинския християнски живот“.

svt/ rv