Папа Франциск продължава решително реформите в Римската курия

„Искам да ви уверя, че този тъжен факт разбира се не отвлича вниманието ми от реформата, която провеждаме с моите сътрудници и с подкрепата на всички вас“. С тези думи, произнесени на неделната молитва Ангел Господен, Папа Франциск коментира случая с ватиканските документи, присвоени през последните месеци и публикувани в две току-що излезли книги:

„Знам, че много от вас останаха смутени от новините през последните дни, по повод на откраднатите и публикувани поверителни документи на Светия Престол. Затова искам преди всичко да ви кажа, че присвояването на тези документи е престъпление. Това е недостойно деяние, което не оказва помощ. Аз самият бях поискал да се извърши такъв вид проучване и с моите сътрудници вече познавахме добре въпросните документи, бяха взети и мерки, които започнаха да дават резултати, някои дори видими“.

Папа Франциск говори за случая „Ватиликс“, за доносници и машинации, сред аплодисментите на хилядите присъстващи на площад Свети Петър в Рим, уверявайки решително, че този „тъжен факт“ няма да попречи на работата му по реформата:  „…реформата, която провеждаме с моите сътрудници и с подкрепата на всички вас, на цялата Църква, тъй като Църквата се подновява с молитвата и с ежедневната святост на всеки кръстен. Затова ви благодаря и желая вие да продължавате да се молите за Папата и за Църквата и да не се безпокоите, а да продължавате напред с вяра и надежда“.

Преди неделната молитва, Папа Бергольо се спря на неделния евангелски откъс, в който се говори за неискреността и истинността във вярата, като прелюдия към последвалите му твърдения. Частта от евангелието на Марко, в която бедната вдовица слага в съкровищницата на храма всичко, което има, „цялата си прехрана“, за разлика от книжниците, които „парадират пред обществото, а насаме „изпояждат домовете на вдовиците“ (Мк. 12, 38-44):

„И днес има опасност от такова поведение. Например, когато се отделят молитва и справедливост, тъй като не може да се молим на Бог и да вредим на бедните. Или да казваме, че обичаме Бог, а всъщност пред Него предпочитаме собственото си славолюбие и личната изгода“.

Папа Франциск изтъкна, че богатите, които „пускат много пари в съкровищницата“, но пускат „от своя излишък“, са твърде далече от „красивия пример“ на щедрост на вдовицата, която „в своята немотия е разбрала, че след като има Бог, има всичко:

„Исус днес казва и на нас, че мерилото за оценяване не е количеството, а удовлетворението от постъпката. Има разлика между количество и удовлетворение. Можеш да имаш много пари, но да не си удовлетворен: сърцето ти е празно… Тук не става въпрос за портфейла, а за сърцето… Да се обича Бог с цялото сърце, означава да вярваме на Него, на неговото провидение и да Му служим чрез нашите най-бедни братя, без да искаме нищо в замяна“.

И  както често обича да прави, Папа Бергольо подкрепи коментирания евангелски епизод с един конкретен пример, свързан с едно семейство от неговия диоцез в аржентинската столица Буенос Айрес: докато семейството обядвало с котлети, на вратата почукал един просяк, който бил гладен. Майката попитала децата си какво трябва да направят и те й отговорили, че трябва да нахранят бедния. Тогава майката разделила котлетите наполовина, за да направи сандвич за просяка, докато децата настоявали тя да вземе храна от хладилника:

„Така децата са се научили, че истинското милосърдие се прави не с това, което ни е в излишък, а с онова, от което имаме нужда… Призовани сме да отделяме от времето си, когато сме заети, а не само от нашето свободно време; призовани сме да предоставяме веднага и безрезервно нашите способности, а не едва след като сме ги използвали за личните си цели“.

След молитвата Ангел Господен, Папата припомни, че във Флоренция ще се проведе Националния съвет на италианските епископи, на който той ще присъства във вторник. Папа Бергольо припомни и „Денят на благодарността“, чиято тазгодишна тема е: „Обработваемата земя, общо благо“:

„Присъединявам се към епископите с пожеланието всички да действат като отговорни управници на едно ценно колективно богатство – земята,  чиито плодове имат универсално предназначение. Благодарен съм на селскостопанските работници и насърчавам да се грижим за земята така, че да се съхрани нейната плодородност, за да произвежда храна за всички, както днес, така и за бъдещите поколения“. 

man / rv