Папата: религиите заедно срещу насилието, бедността и корупцията

По повод 50-годишнина от публикуването на Съборната декларация Nostra Aetate за отношенията на Църквата с нехристиянските религии, по желание на папа Франциск традиционната генерална аудиенция на площад „Свети Петър“ бе под знака на междурелигиозния диалог. По време на аудиенцията папата се срещна с братята и сестрите от различни религии и участници в Международната конференция организирана по повод годишнината на съборния документ от Папския съвет за междурелигиозен диалог, в сътрудничество с Комисията за отношенията с евреите към Папския съвет за насърчаване на християнското единение и Папския Григориански университет, който е и домакин на конференцията. Междурелигиозната генерална аудиенция бе повод да се благодари на Бог за вече събраните плодове по пътя на диалога през тези петдесет години и да се призова Господният благослов по пътя, който все още трябва да бъде извървян.

В катехистичната си беседа папа Франциск припомни, че „по време на генералните аудиенции, често присъстват хора или групи от други религии; но днес това присъствие е много специално, защото заедно припомняме 50-годишнина от Декларацията на Втория ватикански събор Nostra Aetatе за отношенията на Католическата църква с нехристиянските религии. Тази тема бе силно при сърце на Блажен Павел VI, който на празника Петдесятница, година преди закриването на Събора, учреди Секретариат за нехристияните, днес Папски съвет за междурелигиозния диалог. Затова изказвам благодарността си и моето сърдечно добре дошли на хората и групите от другите религии, които днес пожелаха да присъстват и по-специално към всички дошли от далечни страни“.

Папа Франциск отбеляза, че „Вторият ватикански събор бе изключително време за размисъл, диалог и молитва, за да се обнови погледа на Католическата църква над самата нея и над света. Един прочит на знаците на времената с оглед на едно осъвременяване водено от една двойна вярност: към църковната традиция и към историята на мъжете и жените на нашето съвремие. Бог, който се откри в Творението и в историята, който говори чрез пророците и накрая чрез своя Син станал човек (Eвр. 1,1), се обръща към сърцето и духа на всяко човешко същество, което търси истината и начините да я практикува“.

Светият отец подчерта, че посланието на Декларацията Nostra Aetate е винаги актуално и припомни накратко някои от неговите главни точки-

Нарастващата взаимозависимост на народите (NА 1)
Търсенето от човек на смисъла на живота, на страданието, на смъртта са въпросите, които винаги придружават нашия живот (NА 1)
Общият произход и общата съдба на човечеството (NА 1)
Неповторимостта на човешкото семейство (NА 1)
Религиите като търсене на Бог и на Абсолютното в лоното на различните етноси и култури (NА 1)
Доброжелателният и внимателен поглед на Църквата към религиите: тя не отхвърля нищо от онова, което в тях е добро и истинско (NА 2)
Църквата гледа с почит към вярващите от всички религии, оценявайки техните духовни и морални усилия (NА 3)
Църквата, отворена за диалог с всички, е същевременно предана на истините в които вярва, започвайки от тази, че спасението предложено на всички има своя произход в Исус, единствен спасител и, че Светия Дух действа винаги, като извор на мир и любов“.

„Многобройни са събитията и инициативите, институционалните или лични връзки с нехристиянските религии, породили се през тези петдесет години, и е трудно да споменем всички. Но едно особено значително събитие бе срещата в Асизи на 27 октомври 1986. То бе пожелано и насърчено от свети Йоан Павел II, който година по-рано, точно преди тридесет години, обръщайки се към младите мюсюлмани в Казабланка, пожела всички вярващи в Бог да спомогнат за приятелството и единството между хората и народите (19 август 1985). Пламъкът, запален в Асизи, се разпространи по целия свят и е постоянен знак на надежда“, посочи папата.

„Специална благодарност към Бог заслужава истинската и реална промяна през тези 50 години в отношенията между християни и евреи. Безразличие и враждебността се превърнаха в сътрудничество и доброжелателност. От врагове и непознати, станахме приятели и братя. Съборът, с Декларацията Nostra Aetate, начерта пътя: преоткриване на еврейските корени на християнството, отхвърляне на всяка форма на антисемитизъм и осъждане на всяка обида, дискриминация и преследване“.

„Взаимното опознаване, почит и уважение са пътят, който – ако е валиден по особен начин за отношенията с евреите – е валиден по същия начин и за отношенията с останалите религии. Мисля по-специално за мюсюлманите, които – както припомня Събора – обожават единия жив и съществуващ, милосърден и всемогъщ Бог, творец на небето и на земята, който говори на хората (3). Те се позовават на бащинството на Аврам, почитат Исус като пророк, тачат неговата майка, Дева Мария, очакват Деня на Съда и практикуват молитвата, милостинята и поста (3). Диалогът от който се нуждаем не може да не бъде друг освен отворен и почтителен. Само така той може да бъде плодоносен. Взаимното зачитане е условието и същевременно цел на междурелигиозния диалог: зачитане на правото на другия на живот, на физическа неприкосновеност, на основните свободи, т.е. на свободата на съвестта, мисълта, изразяването и религията“.

Светият отец посочи, че „светът гледа към нас вярващите; призовава ни да си сътрудничим помежду си и с мъжете и жените с добра воля, което не изповядват никаква религия;  иска от нас ефективни отговори по многобройни теми, като: мира, глад, бедността, която измъчва милиони хора, екологичната криза, насилието, по-специално това извършено в името на религията, корупцията, моралния упадък, кризата в семейството, икономическата и финансова криза, но преди всичко надеждата“.

Ние вярващите – изтъкна папа Франциск – „нямаме рецепти за тези проблеми, но притежаваме един голям ресурс: молитвата. Ние вярващите се молим. Трябва да се молим. Молитвата е нашето съкровище, от което черпим според нашите традиции, за да изпросим даровете за които копнее човечеството“.

Папа Бергольо констатира, че по причина на насилието и тероризма, „се разпространи едно отношение на съмнение, дори на осъждане на религиите. В действителност, тъй като никоя религия не е предпазена от опасността на фунадменталистки и екстремистки отклонения в индивиди или групи, е нужно да се гледа на позитивните ценности, които религиите живеят и предлагат, и които са извори на надежда. Става въпрос да вдигнат очите, за да се продължи напред. Диалогът, базиран на доверието и уважението, може да донесе семенца на добро, които на свой ред да се превърнат в зародиши на приятелство и сътрудничество в много сфери, и преди всичко в служба на бедните, малките, възрастните, приемането на мигрантите и вниманието към отхвърлените. Можем да вървим заедно, като се грижим едни за други и за творението. Всички вярващи от всяка религия. Заедно можем да хвалим Твореца, че ни е дарил градината на света, която трябва да съхраняваме и пазим като едно общо благо. Може да реализираме съвместни проекти за борба с бедността и гарантирането на всеки мъж и жена на условия за достоен живот.

Папата припомни предстоящия Юбилей на Милосърдието и пожела той да бъде благоприятен повод да работим заедно в сферата на милосърдните дела. „В тази сфера, където преди всичко най-важно е състраданието, могат към нас да се присъединят много хора, които не се чувстват като вярващи или, които са в търсене на Бог и истината, хора, които в центъра поставя лика на другия, по-специално на лика на нуждаещия се брат или сестра“. Папа Франциск отбеляза, че „милосърдието към което сме призовани обгръща цялото Творение, което Бог ни повери, за да бъдем негови пазители, а не експлоататори, или по-лошо унищожители. Трябва винаги да стремим да оставим  света по-добър от този, който сме намерили, започвайки от средата в която живеем, от малките жестове в нашето ежедневие“.

„Скъпи братя и сестри – завърши папата – що се отнася до плодовете на междурелигиозния диалог, първото нещо, което трябва да направим е да се молим. Да се молим едни за други: ние сме братя! Без Господ нищо не е възможно; с Него всичко е възможно! Нека нашата молитва – всеки според собствената традиция – да се придържа изцяло към волята на Бог, който желае всички човеци да се обединят като братя и да живеят като такива, сформирайки едно голямо човешко семейство в хармонията на различията“.