Кард. Андре Вен-Троа: Синодът е време за молитва, среща и общ път във вярата

По повод първия ден от работата на Синода на епископите, в пресслужбата на Светия престол се проведе брифинг, на който участваха кардинал Петер Ердьо, главен докладчик на Синода, кардинал Андре Вен-Троа, пореден делегиран президент и архиепископ Бруно Форте, специален секретар на Синода.

Първите впечатления от Синодалната асамблея, сегашната ситуация, свързана с реалността, живяна от семействата и целта на Синода - това са темите на пресконференцията, открита от кардинал Андре Вен-Троа, който припомни молитвеното бдение от събота е значително въведение за Синода. Синодалното събрание - каза кардиналът - е време, когато Църквата се моли, както стана по време на бдението от миналата събота и по време на Литургията за откриването. Синодът - добави той - е време, в което Църквата се събира, както в онзи ден, около Папата. Това е също и времето, когато заедно тръгваме на път. Кардинал Андре Вен-Троа припомни първите си впечатления от Синода:

„Първото много силно впечатление, което ме придружаваше тази сутрин, беше да се види, по един може би изключителен начин, голямото разнообразие на участниците, разнообразието на представените континенти, разнообразието от Църкви - понеже има представители на Източните и на Латинските църкви  - многообразието от възрасти, голямото разнообразие от преживявания... Всичкото това голямо разнообразие - което може да създаде впечатление, че би било невъзможно да се споразумеем за нещо - се събра около Папата, като се следваха индикациите, вече дадени от Синода през 2014 г. и които бяха потвърдени днес. Насоките, пред които сме изправени в този момент, е да бъдем отворени към Бога, който ще ни води чрез молитва и медитация върху Божието Слово. Ще бъдат отворени един към друг и това е стилът на диалога, който ние трябва да се опитаме да живеем. Ние ще бъдем отворени към реалността, в която семействата живеят, изхождайки от докладите, които сме събрали през тази година”.

Кард. Петер Ердьо: фундаменталната роля на общностите, съставени от добри семейства

Позовавайки се на подготвителната работа, с оглед на доклада, кардинал Ердьо каза, че са се появили две основни житейски ситуации:

„Първата е пълното недоверие към институциите, не само към институцията на брака и семейството, но към институциите като цяло. Другият феномен е масовото присъствие и ключовата роля на християнските общности, съставени от добри семейства, които помагат един на друг, които имат вече основна роля в много енории, в много движения, дори и в разпространяването на вярата. Те също имат и много начини да подготвят младите хора за брак и семейство и да съпътстват двойките, да им помагат по време на криза, дори и в ситуации на екзистенциални проблеми като безработица, несигурност на работните места, болест... И в този форум на семейните общности става все по-ясно, че самата семейната клетка не е достатъчна, за да се запази и да се засили солидарността между поколенията. И в тази област е необходима - не само важна, но изглежда, че е необходима - ролята на тези семейни общности”.

Монс. Бруно Форте: на Синода няма партии, а пастири слушащи Бог

Монс. Форте накрая припомни, че сред епископите няма две или повече партии, както твърдят някои медии. „Става въпрос за пастири, хора на вярата, които слушат Бога и очакванията и предизвикателствата на хората”. „Това - каза той - ни обединява много по-дълбоко, отколкото ни разделят всички особености и различия”. Монс. Форте припомни целите на Синода:

„Целите са основно две. Първата е да се донесе Евангелието на семейството, т.е. да се покаже семейството като централен субект и обект на пастирската грижа, като голяма ценност, в която да се инвестира, дори и в момент, когато в много части на света, то изглежда да е в криза. Другата цел е пастирското придружаване и необходимата интеграция за всички. Естествено, трябва да се започне от семействата или от семействата в криза. Това изисква един стил на голяма парезия, т.е. на голяма откритост в говоренето, дори и тук на Синода, защото ние трябва да бъдем ехо на надеждите и скърбите на всички семейства по света, но трябва да има и едно дълбоко чувство на отговорност пред Бог и хората. Папа Франциск говореше за смелост и смирение, както и за молитва, пълна с упование. Смятам, че това са ключовите неща, за да може стилът на Синода да бъде ползотворен: да не си затваряме очите пред нищо; да имаме високо чувство за отговорност пред Бога и хората, за надеждите им, за тяхното страдание, да живеем в една дълбока отвореност към Светия Дух, започвайки от стила на молитва, на евангелското смирение пред Господ и апостолската смелостта пред света”.

vik/ rv