Послание на папата за Деня на живота в Ирландия

„Нека Денят на живота да отведе към обновеното признаване, че правото на живот стои в основната на цялостното човешко развитие и мярката за едно наистина състрадателно общество“. Това е пожеланието на папата в посланието му за Деня на живота, който бе отбелязан на 4 октомври в Ирландия. В текста папа Франциск припомня учението на свети Франциск от Асизи, който „показва, че всеки живот е дар Божий“. „Нека подражаваме на Бог, като закриляме и защитаваме всеки човешки живот, по-специално на най-слабите и уязвимите: болните, възрастните, неродените, бедните и отхвърлените“.

Денят на живота се чества на различни дати в Ирландия, Шотландия и Обединеното кралство, но посланието за деня в трите държави, разпространено от съответните Епископски конференции е едно. Тази година избраната тема е „Съхраняване на живота, приемане на смъртта“, посветена на въпроса за края на живота. Документът на епископите започва с цитат на папа Франциск от посланието му за Световния ден на болните 2015: „Каква голяма измама се крие зад някой изрази, настояващи много за „качеството на живота“, за да накарат да се вярва, че живота засегнат от тежка болест, не си заслужава да бъде живян!“.

Епископите подчертават „значителния медицински и технологичен прогрес“, който днес позволява на хронично болните да получат животоспасяващи терапии, за които трябва да „сме благодарни“. Същевременно, документът припомня, че „всички, рано или късно, трябва да умрем“ и, че този прогрес „доведе до комплексни решения за подходящите медицински грижи за умиращите“. В текста епископите призовават „да си припомним, че ние обичаме живота“, защото всеки човек е обичан от Бог и всеки живот е безценен дар, който не трябва да бъде унищожен или пренебрегнат“. Грешно е – подчертават епископите – „да се ускорява и предизвиква смъртта, защото Бог ще ни призове своевременно“. Освен това епископите отбелязват, че „трябва да се приеме смъртта, а това означава, че е необходимо да се избегне ‘терапевтичното пристрастяване’, когато лечението няма резултат или дори вреди на пациентите“.

Пред тези „трудни и важни“ решения епископите подчертават, че е необходима конфронтацията не само с експерти от сектора, но също и със семейството на пациента, „привилегировано място за взаимна подкрепа и разбирателство“. Важно е „в тези ситуации за бъдем водени от два въпроса: Дали това решение обича живота? И приема ли неизбежността на смъртта?“. „Трябва да се стремим да отговорим на двата въпроса, защото живота е дар Божий, а смъртта е входната врата към един нов живот с Него“, завършват епископите.

svt/ rv