Папата: богословът е чедо на своя народ, вярващ и пророк

Богословът е „чедо на своя народ. Той се среща с хората, познава историята и традицията“. Това посочи Папа Франциск във видеопосланието си към участниците в Международния богословски конгрес, който се проведе в Буенос Айрес по повод сто години от основаването на Богословския факултет към Католическия университет на Аржентина и 50-годишнина от Втория ватиканския събор.

В обръщението си Светият Отец припомни, че „богословът е вярващ, който има опит от Исус Христос и е открил, че не може да живее без Него. Богословът е пророк, защото размишлявайки над Апостолското предание, което е получил от Църквата, поддържа живо съзнанието за миналото. По този начин той създава призив към бъдещето в което Исус побеждава самореферентността и липсата на надежда“. Папа Франциск подчертава необходимостта да се „възобнови паметта от присъствието на Бог в живота на Църквата, за да се премахнат разделенията и изкушенията“. За Светия Отец не може да съществува „една конкретна изолирана Църква с претенцията да е господарка и единствена тълкувателка на реалността и действието на Духа“. По същия начин, подчерта Папа Бергольо, „не може да съществува една универсална Църква, която пренебрегва и отрича местната реалност“. Централно място за Папата заема „Апостолското предание в Църквата: жива река, която напоява различни земи и подхранва различни географски зони по света“. По този начин „Евангелието продължава да се въплътява във всяко кътче на планетата и по един винаги нов начин“, отбеляза Папата.

Според Светият Отец „задължението на богослова е да разпознава и размишлява какво е да си християнин днес, защото днешния християнин в Аржентина, не е същия като преди 100 години, и не е по същия начин в Индия, Канада и Рим“. Сред предизвикателствата пред които са изправени богословите, Папата посочи  културното многообразие, релативизма и глобализацията, които понякога „минимизират човешкото достойнство, превръщайки го в търговска стока“. Единствено пътя на Евангелието – продължи Папа Франциск – „може да премахне двете големи изкушения на нашето съвремие: това, което осъжда всяко нещо, укривайки се зад консерватизма и фундаментализма и това, което освещава всяка новост, всичко онова, което има „нов вкус“, релативизирайки по този начин мъдростта“.

Не може да съществува понятието за „чиста доктрина откъсната от пастирската дейност“, предупреди Папа Франциск, който като цитира Църковните учители като Ириней, Августин, Василий Велики и Свети Амврозий подчерта, че „те бяха големи богослови, защото бяха големи пастири“.

Накрая Папата подчерта необходимостта от срещата със семействата, бедните, угнетените и перифериите. „Едно зараждащо се богословие винаги може да има една привлекателно предложение, но не реално. Въпросите на нашия народ, техните терзания, мечти, борби и безпокойства имат херменевтична стойност, която не можем да пренебрегнем“.

svt/ sir