Монс. Бруно Форте: начало на нов път с валденсите

Красив момент“, „топло гостоприемство“, „братска атмосфера“. Това бяха първите думи, произнесени пред агенция Sir от монс. Бруно Форте, архиепископ на Киети-Васто и председател на Комисията към Италианската епископска конференция за икуменизъм и диалог, при приключване на Синода на Валденските и Методистки църкви.

Монс. Форте посочи, че според него посещението на Папа Франциск във валденската църква в Торино през юни „ще постави начало на нов път. Път, белязан преди всичко от усилието за взаимно вслушване в приятелството, уважението, за приемане на онова богатство, което другият предлага и за да гледаме заедно към едно бъдеще, което Папата нарече, по думите евангелистките и католическите богослови, на „помиреното различие“.

Монс. Форте поясни, че единението, „към което се стремим, не е изравняване или отричане на различията“, а хармония, по своему аналогична на тази на Светата Троица, където и трите изображения са така дълбоко единни, но всяко едно носи богатството, характерно за него, както и взаимното отдаване на другия. „Към този модел се стремим и ние“, подчерта архиепископът.

Монс. Форте посочи,  че „в общество като нашето, подложено на секуларизация или безразличие,  има нужда да се почувства свежестта на Евангелието, възвестявано заедно, макар и с различни католически и евангелистки традиции“. Архиепископът отправи призив към Синода на валденсите: „Нека вървим заедно, в служение на Евангелието, за Божията кауза и за хората, нашите другари-спътници“. В изказването си монс. Форте окачестви писмото, с което Синодът на валденсите  отговори на насърчението на Папата, „искрено, хубаво, открито и честно“ писмо.

По повод на въпроса, поставен от модератора Еудженио Бернардини на Папа Франциск по време на посещението му в Торино, за признаването на Методистките и Валденските църкви като пълноправни, монс. Форте поясни, че „трябва да се преодолее логиката „всичко или нищо“, довела до взаимно осъждане, дори до изключване на братя и сестри (макар и обединени от кръщелната благодат), от участие в богатството на светите Дарове, получени в собствената църква, като се започне от евхаристията. Разбира се, необходима е смелост, за да се напредва в съвместното разбиране на думите на Бог, във взаимното духовно и богословско израстване, което изисква взаимно вслушване и общо желание за послушание към живия Бог и Неговото Слово“.

man / Sir