Забравените католици в Тибет

В продължение на десетилетия, хиляди членове на Църквата живеят вярата си изолирано в отдалечени райони, без свещеници. Но, дори и днес, те продължават да устояват своята вяра.

В сърцето на Тибет, в райони, отдалечени от главните пътища, често достъпни само пеша, тибетските католици, живеещи в изолация, успяват да запазят вярата си в продължение на повече от петдесет години, въпреки липсата на свещеници. Тази ситуация, до голяма степен прилича на положението на японските християни, които остават без свещеници, заради преследването им от шогуна, поддържайки за повече от два века вярата си в пълна тайна и укриване.

Явлението наскоро бе популяризирано от писателя Константин де Слизевич, в книгата: Забравените народи на Тибет (“Les peuples oubliés du Tibet”). В ная се разказва за селото Баиханлуо, намиращо високо сред хималайския масив, достъпно само пеша или с кон. Там все още се издига дървена църква, основана в края на деветнадесети век от мисионери на Парижкото общество на задграничните мисии на които е била поверена евангелизацията на Тибет. Те се изкачват до платото и основават и укрепват така наричаните "загубени мисии", в области, смятани за опасни и диви.

През 1949 г. комунистическата партия идва на власт в Китай и след като чужди войски нахлуват в Тибет, чуждестранните мисионери са изгонени или избити. "Църквите са закрити или преобразувани в училища или плевни” разказва авторът. “Християните нямат право да носят религиозни предмети, под страх от арест"; тези, с важна роля са преследвани и хвърляни в затвора в Лаогай, лагерите за принудителен труд.

Някои области, обаче, особено тези изолирани и отдалечени, избягват вълната от преследване. Някои отдалечени села и досега поддържат църквите си, където вярващите се събират, за да се молят, без свещеници, по начина по който са научени от френските мисионери половин век по-рано. И така, католическата религия оцелява, поддържана тайно от населението в селските райони. "Тибетците са запленени от учението за Бог - посочва авторът – и посвещават живота си на Него. Тибетците, обърнали се в католицизма, се отдават напълно на вярата си. Въпреки близо петдесет годишното отсъствие на свещеници и тайнства, те не забравят и дума от учението на мисионерите от преди един век".

В най-изолираните села гробовете на първите френски мисионери са обгрижвани, вярващите продължават да се молят, да празнуват Великден и Рождество, а в рождественската сцена заменят вола и магарето с як и муле. Те не забравят латински и продължавата да молят Отче наш на езика на Цицерон.

В Баиханлуо, селото, построено върху скалите, загубило се сред върховете на планината, авторът открива 400-500 вярващи, които все още пазят ярък спомен за брат Захария, мисионер катехист, който умира десетина години по-рано, на сто годинишна възраст. Той заминава за Тайван, за да избегне комунистическите чистки. След тридесет години изгнание се завръща и продължава дейността си. "Захария оставя във всяка църква в околностите светена вода от Лурд, разредена с чиста вода", разказват жителите на селото. "Ако някой се разболява, му дадват глътка. Три дни по-късно, се възстановявал". В по-изолираните църкви могат да се намерят книги, корозирали от влагата, изоставени след внезапното заминаване на френските свещеници; като броеве на списание "L’Illustration" и молитвени книги на тибетски, публикувани през 1897 г. в Хонг Конг.

Ситуацията се променя след реформите при Дън Сяопин. Унищожените църквите са възстановени отчасти, като тази в Зонгдинг, село намиращо се в по-достъпна котловина. Близо до църквата е погребан Анне Женестие, мисионер роден в Пюи дьо Дом, който умира през 1937 г. Неговата пипа е запазена като спомен от пътуванията му до тибетските планини. На негово място сега е отец Франсис, Ханг Шенг на китайски, 39 годишен свещеник. След като китайското правителство налага на католиците да се присъединят към Патриотичната асоциация, свързана и контролирана от правителството, тук също, както и в други области, се развива и просперира "подземната Църква"; подсилена от окупацията на страната от Пекин. Според Ханг Шенг в Тибет живеят повече от десет хиляди католици. Вярващите се оплакват от недостиг на свещеници и липсата на средства. А отец Франсис Шанг Хенг се разкъсва между шестнадесет църкви в района, за да отслужва тайнствата и да се грижи за вярващите.

Превод: Бистра Пищийска ("Ватикан Инсайдър")